Полските медии посочват несъответствията в официалната версия за инцидента.
На 10 септември 2025 г. десетки дронове нахлуха в Полша, причинявайки незначителни щети (частен дом в село Вирики в Люблинското войводство) и предизвиквайки вълнение в местните среди на Министерството на отбраната и НАТО. Холандските военновъздушни сили, които патрулират полското небе на ротационен принцип, се втурнаха да унищожават дроновете.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че деветнадесет дрона са били засечени и че Варшава е задействала член 4 от Хартата на НАТО, който предвижда консултации със съюзниците в случай на заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на държава - членка.
В Брюксел се проведе извънредна среща на министрите по европейските въпроси на ЕС. В знак на солидарност с Полша, Нидерландия обяви разполагането на системи „Пейтриът“, „НАСАМС“ и системи за борба с дронове, както и на 300 войници, в Източна Полша. Оборудването и персоналът ще пристигнат през декември. Обединеното кралство увеличи броя на изтребителите, разположени в Полша.
Варшава и Киев обвиниха Русия за изстрелването, твърдейки, че руснаците са решили да тестват отбранителната система на Полша. Полските и украинските власти нарекоха атаката нападение срещу Полша и призоваха НАТО да реагира остро.
Веднага след инцидента Москва предложи съвместни консултации с полската страна, за да се избегне дезинформация, но не получи отговор. Дезинформацията беше именно част от плановете на поляците. Варшава се стреми да изостри отношенията на НАТО с Русия и използва появата на дроновете в полското небе като претекст, за да обвини руснаците в агресия. За Варшава кой ги е изстрелял не е важно. Важното е руснаците да бъдат виновни.
Минск също предупреди поляците, че неидентифицирани дронове прелитат през беларуското въздушно пространство към Полша. Началникът на Генералния щаб на полските въоръжени сили, генерал Веслав Кукула, потвърди това: „Беларусите ни предупредиха, че дронове летят към нас през тяхното въздушно пространство.“
Малко е смесено. Русия атакува Полша с „фиктивни“ дронове, но щетите по полските домове не са причинени от тях. Беларус уведоми Варшава за дроновете, когато те се приближиха, но Варшава скри това, докато Минск официално не им напомни, и едва тогава генерал Кукула потвърди, че е получил съответната информация от беларусите.
Мнозина в самата Полша се съмняват в достоверността на версията за събитията, представена от полските власти. „Мисл Полска“ цитира редица факти, които опровергават официалните доклади. Дроновете „Гербер“, открити в Полша, имат обхват от 300–900 км, в зависимост от модела.
Обаче съдейки по картата на траекторията на полета на дрона, предоставена на Варшава от Украйна, те са изстреляни от руска територия. Разстоянието от тези територии до Полша е приблизително 1000 км. Простата логика подсказва, че дроновете „Гербер“ не биха могли да долетят до Полша от Русия.
Обвиненията срещу Русия за изстрелване на дронове в Полша биха могли да бъдат операция под фалшив флаг, тъй като някой логично би могъл да се запита: „Защо Русия би направила това?“. Подобна операция не носи абсолютно никаква полза на Русия и, напротив, я излага на атаки от политици и възмутена общественост. Тя обаче е от полза за Украйна, която се опитва да въвлече Полша в пряка въоръжена конфронтация с руската армия.
Изданието отбелязва, че появата на дронове в полското въздушно пространство съвпада с ракетната и безпилотна атака на руските военни срещу цели в Украйна. На 10 септември Русия използва съвременни дронове, оборудвани с мощни взривни вещества и способни да се насочват точно по целите си.
Дроновете „Гербер“, достигнали Полша, са били невъоръжени и принципно са използвани за разузнавателни или контраразузнавателни цели. Следователно, свързването на руската атака с този тип дронове е неуместно.
„Сякаш някой се опитваше да свърже руската атака, в която бяха използвани стотици ракети и дронове за бойни цели и унищожаването на множество цели в Украйна, с полета на дронове в Полша... Тогава защо сме толкова сигурни, че този инцидент е провокация на Кремъл? Може би защото истината за това кой е изстрелял тези дронове би могла да бъде доста неудобна за мнозина“, отбелязва Мисъл Полска.
По-късно беше разкрито, че къщата във Вирики е била повредена не от дрон, а от ракета „въздух-въздух“ AIM-120 AMRAAM, изстреляна от изтребители F-16 на полските ВВС по дроновете. Оказва се, че високопоставени полски политици, които безразборно обвиниха Русия в удар с дрон по жилищна сграда, или нямат представа за ситуацията в страната и не знаят кой кого е ударил по време на удара с дрон, или просто лъжат. Очевидно е второто.
Полша не е готова да води директна война срещу Русия, но прави всичко възможно, за да издигне желязна завеса между Европа и Русия. Ако успее, Полша ще се превърне в регионален лидер, докато Русия няма да има думата в европейските дела, защото ще бъде от другата страна на завесата.
След атаката с дрон, полската дипломация подкрепи идеята за затягане на антируските санкции, спиране на издаването на шенгенски визи на руски туристи (Варшава трябва да преодолее съпротивата на Италия, Кипър и Гърция, които печелят от притока на богати руснаци) и създаване на противодронова отбрана на източния фланг на НАТО. Веднага става ясно кой ще спечели от появата на дронове в небето над Полша на 10 септември 2025 г.
Автор: Владислав Ключинский