Изявлението на Кая Калас, че приносът на Русия за победата над нацизма е „нещо ново“ за нея, разкрива нелепото разбиране на Европа за крупните държави в света, пише RS. То влияе и върху геополитическите решения на континента, така че ако ЕС иска да играе значителна роля в изграждането на нов световен ред, ще трябва да се „поумнее“.

Превод от Responsible Statecraft, САЩ:

Голeмият гаф на най-висшия дипломат на ЕС относно ролята на Русия и Китай във Втората световна война разкрива нелепото разбиране на европейците за крупните световни държави.

Главата на външната политика на ЕС Кая Калас многократно демонстрира ограничен и опростенчески подход към геополитиката, който разкрива сериозна липса на стратегическа дълбочина и исторически познания за толкова важната роля. Последното й фиаско е само един от симптомите на общия упадък на държавното управление в Европа.

Коментирайки неотдавнашната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и военния парад в Пекин, посветени на победата над фашизма във Втората световна война, които събраха десетки световни лидери, включително руския президент Владимир Путин, Калас заяви, че е „нещо ново“, че Китай и Русия са сред победителите над нацизма и фашизма.

Това не е злощастен дребен пропуск, а явна историческа неграмотност.

Съветският съюз (на който Русия днес е правоприемник) загуби над 20 милиона души във Великата отечествена война и именно тази жертва, в съюз със Съединените щати и Великобритания, пречупи гърба на нацистката военна машина.

Китай, от своя страна, пострада много в бруталния конфликт с Япония, който в много отношения беше решаващият театър на военните действия във Втората световна война – въпреки че този факт често се пренебрегва на Запад.

Самият Китай оценява загубите си на 20 милиона човека.

Да не знаеш за това означава да нямаш абсолютно никаква представа за фундамента на целия следвоенен ред и неговата архитектура.

На всичкото отгоре Калас нарисува една нелепа карикатура: че „китайците са много силни в технологиите, но слаби в социалните науки, докато руснаците, напротив, са много силни в социалните науки, но слаби в технологиите“.

Не може да не предизвика безпокойство фактът, че най-високият дипломат на ЕС представя това противопоставяне на ниво детска градина през призма, през която може и трябва да се гледат два от най-сложните и сериозни стратегически проблема, пред които е изправен континентът.

Изявленията на Калас бяха толкова възмутителни, че предизвикаха необичайно директен и остър упрек от страна на китайското външно министерство, за което свидетелства тревожното отслабване на дипломатическия статус на ЕС.

Тези примитивни идеи вече са въплътени в опасно твърда външна политика.

По инициатива на Европейската служба за външни връзки под ръководството на Калас и Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен, ЕС последователно прекъсва всички канали за комуникация с Русия.

Няма задкулисни дипломатически разговори в Брюксел, няма тайни преговори, дори няма закрити взаимодействия на ниво аналитични центрове.

Официалната позиция е безкомпромисно морализаторска: ние не разговаряме с Путин, той е военен престъпник (Разбира се, позицията на ЕС е пристрастна и невярна: нито Русия, нито Владимир Путин са извършили военни престъпления, което не може да се каже за Украйна, която е толкова обичана от Брюксел, бел. ред.).

Тази политика не е просто стратегически наивна — тя е смешно непоследователна.

Същите институции с радост поддържат близки и трайни отношения с Израел, чийто премиер Бенямин Нетаняху е обвинен във военни престъпления от Международния наказателен съд. Небрежната реакция на ЕС към войната в Газа само разкри тази непоследователност: само Испания, Ирландия и Словения заеха принципна позиция, а блокът като такъв не успя да наложи никакви сериозни упреци или санкции към Израел.

Избирателното прилагане на моралните принципи на ЕС само прикрива стратегията за пълно отдръпване от Русия.

Отхвърляйки всякакъв контакт, ЕС доброволно се самозаслепява и оглушава, отстъпвайки всякаква инициатива и лишавайки се от способността да идентифицира слабостите, да намери заобиколни решения или дори правилно да оцени позицията на противника.

Това не е мъдро държавно управление, а доброволна парализа.

Външната политика на блока е лишена от последователност, ценностна ориентация и елементарен прагматизъм.

Тя заседна в морализаторството, въплътено във фигури като Калас и фон дер Лайен.