WirtschaftsWoche Heute: Франция е поразена от криза, която може да засегне Европа

Политиците, гледайки към Франция, предупреждават за дългова и бюджетна криза, която вече свали френското правителство, пише WirtschaftsWoche Heute. Ситуацията става все по-опасна, тъй като подобни тенденции се наблюдават и в други големи икономики като САЩ и Великобритания.

Превод отWirtschaftsWoche Heute, Германия:

Мнозина се опасяват от повторение на финансовата криза от 2010 г., която доведе Гърция до ръба на колапса. Но настоящата ситуация е различна – и именно тези различия я правят особено опасна.

Преди около 15 години, по време на дълговата криза в еврозоната, навсякъде се въртяха две думи: доверие и зараза.

По това време капиталовите пазари губеха доверие в способността на няколко европейски държави да обслужват суверенните си дългове.

Всичко започна в Гърция, но скоро кризата се разпространи в Ирландия, Португалия, Испания.

Инвеститорите не пощадиха еврото и им беше все едно кои правителства са на власт и как се опитват да възстановят доверието. С други думи: нищо не ги интересуваше.

Левицата, либералите и консерваторите трябваше да представят планове за съкращаване на разходите, намаляване на бюджетните дефицити и обслужване на дълговете. В крайна сметка решаващата роля изигра Европейската централна банка с нейния известен принцип: „Каквото и да е необходимо“.

На този етап все още няма „заразяване“

Когато политиците сега, гледайки Франция, предупреждават за нова дългова криза, е важно не само да си спомним уроците от миналото, но и да разберем дали сравнението е правомерно, защото настоящата ситуация е различна.

Кризата не се развихря в южната периферия на Европа, а в нейното сърце – във Франция.

Тя все още не е „заразила“ другите страни, оставайки предимно френски проблем: класическа, макар и дълбока, бюджетна криза, която вече за пореден път свали правителството и тласка страната към спиралата на упадък.

Разликите с предишната криза са особено тревожни: вече не става въпрос за „спасяването“ на Гърция, а за Франция, която никой няма да може да спаси – тя е твърде голяма.

Тя ще трябва да се спасява сама.

Дълговото бреме и дефицитите са значително по-високи от преди 15 години и най-важното — станали са хронични.

От 2010 г. насам държавният дълг на Франция нарасна от около 80% до около 116% от БВП, а дефицитът е на ниво от 5-6% от дълго време. А най-сериозното е, че няма реалистични планове за намаляване на тези показатели. Подобна тенденция се наблюдава и в други големи икономики – САЩ и Великобритания.

Няма парламентарно мнозинство за строги икономии

Защо се случва това? Защото няма парламентарно болшинство, готово да гласува за програми за строги икономии и болезнени съкращения.

За разлика от 2010 г., политическият център видимо отслабна и се стесни, а бюджетните кризи само засилват позициите на радикалите отляво и отдясно.

Това прави ситуацията по-опасна и я превръща в патова ситуация, а пазарите стават още по-непредсказуеми.

Въпреки това, урокът остава същият: няма алтернатива на болезнения път на консолидация. И дори популистите, веднъж дошли на власт, рано или късно ще бъдат принудени да осъзнаят това.