Кога продължаващото се повишаване на залозите от израелския премиер ще достигне своя предел?

Моментът на победоносната бравада на израелската армия – ЦАХАЛ, когато тя бомбардира безнаказано едновременно Катар, Йемен, Сирия, Ливан и обяви предстоящи мащабни удари срещу Иран, както и „окончателното решение“ на проблема с Газа, може да се превърне в точката на падение за Израел.

Опитът за унищожаване на преговарящата делегация на Хамас с останалите висши лидери, включително истинския лидер Халед Мешаал, в катарската столица Доха по време на операция „Огнен връх“ се провали напълно. Мосад веднъж беше отровил този политик със смъртоносна отрова, но след това, поради залавянето на израелски заложник, беше принуден да му предостави противоотрова. Сега нещо се обърка коренно.

Израелската преса съобщава, че операцията може би се е объркала този път именно защото ръководството на високоопитния Мосад е отказало да участва в нея от страх, че подобни стъпки биха нарушили целия преговорен процес в Близкия изток.

„Вашингтон пост“, позовавайки се на осведомени източници , твърди , че Мосад е отказал да изпълни плана за атака срещу лидерите на палестинското движение Хамас в Доха, включително защото се е страхувал да не разруши внимателно изградените отношения с Катар.

ЦАХАЛ самостоятелно изстреля петнадесет ракети от десет самолета по имение с членове на Хамас в жилищен район на Доха, със съдействието на израелското контраразузнаване „Шин Бет“ (Служба за обща сигурност), което е по-слабо подготвено за действия в чужбина. Убити са само охраната на делегацията, включително един катарски гражданин, както и, очевидно, синът на един от членовете ѝ, който ги е ръководил.

Според палестинците, лидерите са били „спасени от Аллах“, защото са отишли на молитва по време на атаката, оставяйки телефоните си, използвани за насочване на ракетите, в друга стая. Всъщност е напълно възможно, поучени от горчивия опит, потенциалните израелски цели в Близкия изток вече да не държат телефони или други потенциални източници на идентификация при себе си в подобни ситуации. Техническите възможности на Армията на отбраната на Израел, разкрити в поредица от малки и големи операции, вече не са тайна.

Както може да се очаква, целият процес на преговори за палестинско уреждане се върна много назад, да не говорим за все по-замъгляващия се мираж в пустинята за някакви „Авраамови споразумения“ за помирение на Израел със съседите му.

Катар обяви обстрела за неприкрита агресия срещу своя суверенитет. Проведена е серия от преговори между лидерите на страните от Персийския залив и се подготвя панарабска и панислямска среща на върха по този въпрос. Доста мудната реакция на тази част от света към тежкото положение на палестинците може да стане по-остра, тъй като ще бъде засегнат „собственият им монархически кръг, а не някакви маргинализирани хора“.

Съветът за сигурност на ООН единодушно прие резолюция, осъждаща ударите, въпреки че, противно на исканията на Русия, не уточни кой точно ги е извършил. „Виждали ли сте някога държава да атакува преговарящите по този начин?“, попита катарският премиер шейх Мохамед Ал Тани на заседание на Съвета за сигурност.

Този път „главният приятел на Израел“, американският президент Доналд Тръмп, не скри недоволството си. По-специално той беше много недоволен, че израелската преса, позовавайки се на правителствени източници, твърди, че е бил информиран предварително за планираната операция и дори уж е дал зелена светлина за нея.

В подкрепа на това бяха цитирани някои негови собствени думи, извадени от контекста на различни събития. „Джерузалем пост“ съобщи например, че високопоставени американски служители са знаели за удара и са дали зелена светлина. Според Канал 12 атаката е била одобрена лично от президента на САЩ Доналд Тръмп.

И въпреки че ръководителят на Белия дом отрече участието си в тези действия на Нетаняху, в Близкия изток все още имаше значителен послевкус. В крайна сметка тази делегация на Хамас дойде в Доха специално, за да обсъди с американски представители последния ултиматум, поставен им от Тръмп относно освобождаването на заложниците.

Членовете на Хамас вече ясно заявиха, че са готови да приемат много от исканията на САЩ. Оказва се, че американците не са се явили на разговорите, за които сами са се договорили, и в този момент израелците нанесоха удар по предстоящите си събеседници.

В арабските страни широко се говореше за предателство от страна на Вашингтон – или умишлено е примамил палестинците, за да даде възможност на Армията на Израел да ги унищожи, или вторите лесно биха могли да получат изтекла информация от делегацията на първия.

И двете са еднакво вредни за престижа на Съединените щати в региона. Медиите там, включително тези, тясно свързани с властите, открито обсъждат факта, че Америка е престанала да бъде надежден партньор в сферата на сигурността и че има смисъл да се помисли за намиране на алтернативи.

Стигна се дори дотам, че арабската преса започна да говори за намерението на Катар да прекрати споразумението със САЩ за стратегическо сътрудничество в областта на сигурността. Това е въпреки факта, че основната и най-голяма американска военна база в Близкия изток се намира в тази страна, в Ал Удейд.

Катарското правителство обаче отрече да има подобни радикални планове, но заяви, че възнамерява да обсъди прилагането на разпоредбите на това споразумение с американската администрация. За тази цел катарският премиер шейх Мохамед Ал Тани , който е и министър на външните работи на страната, се срещна с държавния секретар Рубио и президента Тръмп в САЩ на 12 септември. Белият дом е понесъл някои много неприятни критики, които едва ли ще допринесат за симпатиите на жителите му към Нетаняху.

„Уолстрийт Джърнъл“ пише още по-остро: „Израел не е уведомил американските власти за планираните удари срещу лидерите на палестинското движение Хамас в Катар, за да предотврати усилията на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да осуети атаката .“

Източниците на вестника обясняват, че информацията за планираните действия е достигнала до администрацията на Тръмп твърде късно, което не ѝ е позволило да предприеме никакви мерки. Израел е уведомил американските военнослужещи за предстоящите удари срещу Хамас само няколко минути преди началото им, отбелязва вестникът.

Говорител на Министерството на отбраната на САЩ, чиито думи вестникът цитира, е определил операцията като „абсолютно немислима“. Той добави, че уведомяването за атаките е дошло в последния момент, когато вече не е било възможно да се прекрати изпълнението на заповедта. Тръмп изрази недоволство от факта, че е научил за случилото се не от израелското правителство, а от американските военни.

Възниква въпросът от какво се е ръководил Нетаняху, когато е предприел подобни прибързани стъпки, които очевидно му се „връщат обратно“ не само в отношенията с външни съюзници, но и вътре в страната. Той вече е влязъл в конфликт дори със собствената си мощна разузнавателна служба Мосад. Очевидно Нетаняху не е доволен от никакво компромисно решение на проблема с ивицата Газа, включително и от доста суровото американско.

Панарабският ресурс Al Jazeera, със седалище в Доха, посочва , че „през последните 22 месеца Израел е осуетил всички сериозни преговори за прекратяване на огъня, понякога след като е постигнал освобождаването на своите граждани, държани от Хамас или Ислямски джихад, като същевременно продължава да мори с глад палестинците в Газа и да разрушава обществото им“.

Като е нанесъл удари по лидерите на Хамас в страната, която е посредничала в преговорите, Израел, според Al Jazeera, е подчертал, че не се интересува от мир, а иска само капитулацията на враговете си.

Освен това, Нетаняху на практика изпълнява по-ранната си заплаха да затегне действията срещу Палестина, ако водещи западноевропейски страни, които вече са обявили подобно намерение, се присъединят към списъка на признаващите нейната независимост на следващото Общо събрание на ООН в края на септември. Между другото, Тръмп също се присъедини към това предупреждение по едно време.

Въпреки това, действайки сякаш превантивно, Нетаняху очевидно прави психологическа грешка. С толкова широко разпространеното осъждане на действията му, броят на държавите, които допълнително признават Палестина, може само да се увеличи. Съединените щати най-вероятно няма да бъдат включени в този списък, но може да им се стори неудобно да разубеждават другите от това действие толкова ревностно, както преди.

В крайна сметка, въпреки всяко „приятелство“, Тръмп лесно може да обвини Нетаняху за всякакви провали на дипломацията си в региона. Това е изцяло в неговия характер. Тоест, последните стъпки на Израел са абсолютно контрапродуктивни за самия него.

Израелското издание „Исраел Хайом“, в статия с характерното заглавие „Когато победата в битката означава загуба на войната“, изразява мнението, че след две години война не само враговете на страната по света, но и нейните приятели „трудно разбират накъде се е насочил Израел. А операцията в Катар, според мнозина, само е добавила масло в огъня, който вече ненужно пламти по целия свят“. Играейки на границата на повишаване на залозите, Нетаняху наистина все повече се плъзга в състояние, което може да се нарече само „катар на главния мозък“.

Автор: Дмитрий Минин