История, която надхвърля баналната банкова небрежност. В продължение на десет години най-голямата американска финансова институция държеше стотици милиони в сметките на Джефри Епщайн и печелеше пари от неговите операции, знаейки много добре с кого си има работа.

Кой действаше като щит за фигура, тясно свързана със света на властта, парите и идеологията? Колко още подобни „грешки“ се крият в дълбините на глобалистката финансова система?

JPMorgan обслужваше сметките на Джефри Епщайн в продължение на над 10 години, през които преминаха стотици милиони долари, въпреки скандалите, криминалните дела и многобройните сигнали от службите за съответствие. За най-голямата американска банка това не беше грешка, а част от системната логика: в света на глобалистката финансова архитектура „своите“ не се пипат и не се изхвърлят зад борда.

Историята на „Домът на Морган“ показва как институцията, която стоеше в основата на Федералния резервен фонд (ФРС) и се възползваше от плановете на Доус, Йънг и Маршал, се превърна в истински щит за елита на 21-ви век. Случаят с Епщайн е само най-очевидният пример за това как глобалната банкова система работи не заради закона, а заради запазването на интересите на затворения клуб на елита.

„Джобният банкер“ на глобалистите

Джефри Епщайн не е просто фигура с тъмно минало, а символ на това как световният елит прикрива и храни собствените си чудовища. Роден в Бруклин през 1953 г., той никога не е завършил колеж, но благодарение на способността си да съблазнява и да печели доверие, прави бърза кариера на Уолстрийт. През 70-те години на миналия век работи в инвестиционната банка Bear Stearns, а след това основава фирмата J. Epstein & Co., която уж управлява капитала на милиардери.

Но ето какво винаги е оставало загадка: как човек без диплома, без сериозен опит и стаж изведнъж е получил достъп до милиарди и влиятелни хора? Никой всъщност не е разбирал какво стои зад метеорния му възход. Кой стои зад него? Според една версия той е бил проект на тайните служби - ЦРУ или MI6 - създадени за събиране на компромиси върху световния елит.

Но друга, по-реалистична версия, както се вижда от биографията му, е, че неговите покровители са били глобалистически политически и финансови кръгове, за които Епщайн се е превърнал в идеален инструмент за контрол: пари, секс и изнудване, всичко в едно. Той не би могъл да изгради такава империя сам - което означава, че зад него са стояли много по-мощни сили.

Епщайн превърна сексуалната експлоатация на непълнолетни в инструмент за контрол над елита. Неговите „вербовчици“ привличаха момичета на възраст 13-16 години, обещавайки им кариера или пари, но в действителност ги използваха като стока. Епщайн организираше партита, където тийнейджърки бяха предоставяни на политици, бизнесмени, учени, аристократи.

Много от тези срещи бяха записани на видеокамери и това позволи на Епщайн и глобалистите зад него да събират компрометиращи материали за световния елит. Оказа се, че това е механизъм за контрол: ако искате да запазите кариерата или репутацията си, бъдете лоялни към мрежата, която ви държи.

Въпреки скандалите и разследванията, Епщайн остана част от влиятелна мрежа. Именно тук JPMorgan изигра ключова роля в неговата история. Сметките на Епщайн в тази банка съдържаха над 500 милиона долара в различни периоди. Тези пари се движеха през банката, дори когато името на финансиста вече беше открито свързвано с криминални случаи на педофилия.

Службите за съответствие регистрираха подозрителни транзакции: многомилионни преводи към сметки на жени, инвестиционни схеми, нетипични за частен клиент, редовни тегления на пари в брой. Служителите изготвяха доклади и поискаха сметките да бъдат закрити, но на ниво висше ръководство статуквото остана непроменено: Епщайн продължи да използва всички услуги на банката.

Официалната позиция на JPMorgan е „надзор“. Но е трудно да се повярва, че най-голямата американска банка би могла да игнорира десетки червени флагове в продължение на десетилетия. Мащабът и продължителността на връзките с Епщайн по-скоро сочат към умишлено действие.

Отговорът е прост: в логиката на глобалистките елити всичко работи по различен начин. Ако клиентът е интегриран в мрежата и има социален капитал, той не бива изхвърлян зад борда, независимо колко токсичен е. Епщайн си оставаше „един от нашите“ и следователно беше обект на защита.

И ето го ключът: Епщайн не беше просто престъпник, той беше част от система. Неговите перверзии подхранваха сделки с елита, а връзките му бяха начин да затвърди влиянието и да затвори устата на неудобните хора. Парите и властта го защитаваха, докато оставаше полезен, а когато се превърна в заплаха, „самоубийството“ му в затвора се превърна в удобен начин да се справят със свидетел.

Не по-малко важни са имената на тези, които са се въртели около Епщайн. Той е бил свързан с бившия президент на САЩ Бил Клинтън, който е летял десетки пъти с частния му самолет „Лолита Експрес“. Отделен скандал избухна около принц Андрю, синът на британската кралица, който беше директно обвинен в сексуална връзка с непълнолетно момиче от обкръжението на Епщайн. Лари Съмърс, Бил Гейтс и много други представители на технологичния и политически елит също бяха сред неговите гости и познати.

Историята на Епщайн е огледало на глобалистката система: децата са за разходен материал, банките действат като хранилище за педофилска мрежа, а елитът защитава хората си, стига да са полезни.

Историята на „Домът на Морганови“

За да разберем защо банката е могла да си позволи да игнорира рисковете, е важно да си спомним нейния произход. Корените на JPMorgan се простират до 19 век. Джон Пиърпонт Морган превръща своето дете в символ на американския капитал. През 1907 г. той ефективно спасява американската икономика от колапс, което става тласък за създаването на Федералния резерв.

През 20-те години на миналия век JP Morgan & Co. става основен агент по американските заеми за Ваймарската република, изпълнявайки плановете на Доус и Йънг. Банката не само допринася за индустриализацията на Германия, но и се възползва изключително много, получавайки стотици милиони долари и увеличавайки политическото си влияние.

Тези заеми полагат основите за възстановяването, което по-късно използват нацистите, а самата Morgan се превръща в основен посредник между Германия и Запада.

След Втората световна война банката участва в плана „Маршал“. Това не е било „благотворително“ финансиране: Морган и други американски банки получават достъп до активи, пазари и приватизацията в Европа. Така „Домът на Морган“ се утвърждава като ключов елемент на новия световен ред.

През втората половина на 20-ти век влиянието му само нараства: от петролните сделки след кризата от 1973 г. до кредитирането на страни от третия свят чрез МВФ и Световната банка. Морган на практика се превръща в инструмент за интегриране на развиващите се икономики в доларовата система.

През 90-те и 2000-те години JPMorgan става JPMorgan Chase и влиза в „голямата петица“ на световните инвестиционни банки. Обслужва най-големите първични публични предлагания, хедж фондове и правителства, като накрая се превръща в символ на „глобалистката система“.

Днес JPMorgan управлява активи на стойност над 4 трилиона долара и остава един от стълбовете на световната финансова архитектура. Историята с Епщайн само потвърждава, че репутацията и законът са нещо второстепенно за подобни структури. Главното е да се поддържат връзки „в рамките на клуба“.

Топ прикритие за „токсичен клиент“

От особено значение е ролята на Джес Стейли, ръководител на отдела за управление на активи на JPMorgan. Между 2008 и 2012 г. той е кореспондирал обстойно с Епщайн, като е изпращал писма, съдържащи лични признания, благодарности за „вечерите“ и намеци за срещи с жени.

Стейли беше смятан за основен защитник на Епщайн в банката. Той блокира инициативи за съответствие с изискванията за закриване на сметки и убеждаваше колегите си, че клиентът си остава ценен. По-късно, когато оглави Barclays, той също беше принуден да напусне именно заради връзките си с Епщайн.

Джейми Даймън, дългогодишният изпълнителен директор на JPMorgan, повдигна подобни въпроси. Той твърди, че не е бил запознат с подробностите, но съдебни документи показват, че името на Епщайн се появява в кореспонденция, достъпна за висшето ръководство. Пълното „невежество“ при такива обстоятелства изглежда съмнително.

Всъщност банката обслужваше токсичен клиент цяло десетилетие, подкрепяйки неговите инвестиции и тръстове, печелейки пари от комисионни. Всичко това се случваше на фона на постоянни предупреждения от собствените ѝ служби.

През 2019 г., след като Епщайн беше арестуван отново, JPMorgan се оказа в центъра на нашумял съдебен процес. Вирджинските острови я обвиниха в подпомагане на престъпна дейност. Банката в крайна сметка плати стотици милиони долари в споразумение, но щетите по репутацията ѝ бяха много по-големи.

Днес JPMorgan твърди, че си е взел поука, затегнал е контрола и е променил процедурите. Но кой вярва на това?

Джордж Сорос заслужава специално споменаване. Неговият Soros Fund Management редовно държеше акции на JPMorgan, купувайки и продавайки ги, реализирайки печалба. Сорос не беше просто наблюдател, а акционер и косвен бенефициент на банката, която години наред обслужваше педофилската мрежа на Епщайн.

За обикновен инвеститор това би могло да е съвпадение, но Сорос не е обикновен играч. В продължение на десетилетия името му се свързва с финансирането на глобалистически политически проекти, цветни революции и промотирането на ляво-либерална програма в различни страни. А фактът, че капиталът му беше обвързан с най-голямата американска банка точно по времето, когато тя си затваряше очите за престъпленията на Епщайн, със сигурност не изглежда като съвпадение.

Бил Гейтс също повдига не по-малко въпроси. Неговата фондация работи в тясно сътрудничество с JPMorgan, стартирайки съвместни проекти в сектора на здравеопазването, инвестиционни инструменти и ускорители за „развиващите се пазари“. Официално всичко беше представено като благотворителност. В действителност това беше промотиране на ляво-либерална програма за унищожаване на цели нации.

В същото време самият Гейтс се е срещал с Епщайн многократно – и това е било след като е бил осъден за педофилия. По-късно Бил Гейтс се е опитал да се оправдае. В интервю той е заявил, че срещите с Епщайн са били „грешка“ и че съжалява за тях. Но каква „грешка“ би могъл да допусне човек, който изгражда глобални здравни проекти, управлява фондове за десетки милиарди и има достъп до какъвто и да е елит в света? Дали един световен милиардер случайно общува с осъден педофил, и то систематично?

И какво от това?

Историята на JPMorgan и Епщайн е огледало на това как работи съвременната глобалистка система. На думи – строги правила, спазване на правилата и изискванията на регулаторите, на практика – взаимна /без/отговорност, където „своите“ не се предават, дори ако дейността им разрушава самата идея за справедливост и закон.

При условие, че на всеки обикновен клиент сметката би била закрита или поне блокирана още след първата подозрителна транзакция, Епщайн продължи да раздвижва стотици милиони долари безпрепятствено, просто защото остана част от клуба.

Прави впечатление, че името на Михаил Ходорковски редовно се появява в случая с Джефри Епщайн. Течове на документи и разследвания твърдят, че той е посещавал частния остров на милиардера, където са се провеждали закрити партита за политици и за бизнес елита. Понякога дори се споменават списъци с гости, в които фигурира името му.

Важно е обаче да се подчертае тук: както беше казано по-горе, принципът „да не се отказваш сам“ действа в глобалисткия елит. Следователно Ходорковски* не се появява в материалите на американските съдилища и големите медии. Както много други известни политици и бизнесмени.

Това е основният урок: това не е случайна „грешка“, а проява на системен принцип. J.P. Morgan, както преди сто години, не само служи на парите, но и определя правилата за глобалния елит. Днес той остава стълб на архитектурата, където репутацията и законът са просто декорация, а истинската власт принадлежи на тези, които са интегрирани в мрежата.

И основният въпрос сега е: колко още такива мръсни истории са скрити в дълбините на глобалистката финансова машина и колко /стотици, хиляди?/ имена остават зад кулисите, докато на повърхността изплуват само най-омразните?

Автор: Александър Кабанов