Руско-турската война от 1877-1878 г. струва на Русия три пъти повече от строителството на Транссибирската железница. Освобождението на българите разорява руската хазна и забавя прехода на руските финанси към „златния стандарт“ и строителството на Транссибирската железница с десетилетие и половина.

Русия започва поредната война с Турция, която стартира през пролетта на 1877 г., в разгара на банковата криза. В навечерието на войната почти една пета от търговските банки на страната фалират, общият им капитал намалява с една четвърт, а правителството трябва да похарчи 50 милиона рубли — една десета от бюджетните приходи — за неуспешния си опит да подкрепи валутния курс на рублата спрямо чуждестранните валути.

Следователно проблемите с финансирането на войната започват още преди военните действия.

Руската армия, движейки се през Румъния към турската граница на Дунав, има нужда от по 174 хиляди златни рубли дневно. Но правителството не искало да харчи златните резерви и отпускало само хартиени рубли за снабдяване на войските, което чуждестранните търговци неохотно приемали. В резултат на това храната за войниците в Румъния трябвало да се купува на спекулативни цени и с ниско качество.

Опитът за пестене на злато се провалял, а когато армията прекосила Дунава в битка, освен хартиени банкноти, руските власти трябвало да отпускат 3 милиона рубли злато и 1 милион рубли сребро всеки месец. В рамките на Русия тази сума била достатъчна например за наемане на 800 хиляди селски работници за целия летен сезон.

Руско-турската война от 1877–1878 г. не е само кървавият щурм при Плевен или героичната отбрана на Шипка, тя е и първата индустриална война на наборна армия в историята на Русия.

За първи път руски войници се бият със скорострелни винтовки, като по време на войната изразходват над 25 милиона патрона – фантастична цифра за предишните войни от 19 век!

В началото на войната цялата руска армия наброява 692 хиляди войници, като всеки редник струва на хазната 225 рубли годишно.

Войната увеличава както числеността на армията, така и разходите за нейната издръжка многократно. В армията са призовани повече от един милион човека и 300 хиляди коня.

Подобни разходи рязко увеличават военния бюджет.

Ако в мирно време царската хазна изразходвала около 25% от всички приходи за армията и флота, то от 1877 до 1879 г. тези разходи надхвърлят 50%.

Бюджетът за мирно време планирал похарчването на 191,3 милиона рубли за армията през 1877 г., но войната наложила да бъдат отпуснати допълнителни 428 милиона. На следващата година, 1878 г., били необходими над 614 милиона рубли за преки военни разходи само за сухопътната армия.

В резултат на това разходите за 11-те месеца на войната надхвърлят всички приходи на Руската империя за две години.

Русия се опитва да намери пари с помощта на чуждестранни заеми. Но, както пише по това време управителят на Държавната банка на Руската империя Евгений Ламански, „въпреки че Русия не водеше война със Западна Европа, а само с Турция, външните пазари бяха до голяма степен затворени за нас… Външният заем от 1877 г. беше сключен при много трудни и, може дори да се каже, неприлични условия.“

Русия тогава успява да получи само един заем за нищожната сума от 73 милиона рубли при заробващи лихвени проценти. Ситуацията е спасена от вътрешните заеми и печатницата — по време на войната Държавната банка взема назаем 700 милиона рубли от руски банкери и търговци и отпечатва 417 милиона хартиени банкноти. В резултат на това курсът на хартиената рубла пада от 85 копейки в злато на 50 копейки.

Всички разходи и загуби от войната са посочени по време на преговорите с победената Турция: 900 милиона рубли „военни разходи“ (за армията, битките и оръжията), 400 милиона — загуби от търговията и промишлеността, 100 милиона — загуби на руски владения в Закавказието от турски нападения.

Западноевропейските държави обаче не позволяват на Русия да изтръгне от победените турци почти милиард и половина рубли.

Според мирния договор Турция плаща с територия, отстъпвайки на Русия земите в устието на Дунава и в района на Батуми, оценени на 1,1 милиарда рубли, но не струващи толкова.

В резултат на това победата в тази война се оказа „пирова“.

България, която получи независимост, скоро избяга от руското покровителство към Германия. Териториалните придобивки бяха незначителни, а гигантските разходи от над милиард рубли забавиха прехода на руските финанси към „златния стандарт“ и изграждането на Транссибирската железница с десетилетие и половина. Железопътната линия през Сибир до Далечния изток, от която икономиката на Руската империя толкова много се нуждаеше, струваше точно три пъти по-малко от всички преки разходи за тази война.