България се нуждае от своя Путин

България се нуждае от своя Путин
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    27.08.2025
  • Share:

Нас няма да ни спаси нито Путин, нито Тръмп. Няма да ни спаси нито един чужд лидер, нито един „велик“ от телевизиите. Истината е проста – никой няма да ни спаси. Само ние можем. Само ние трябва.

 

 

Ние сме в тъмнината. Народ, който е съществувал хиляди години. Най-старата нация в Европа. Народ, който е преживял робство, войни, глад, кръв и предателства. Народ, който е бил учител на други народи. Народ умен, силен, непречупим.

И какво стана? Позволихме да бъдем изиграни. Позволихме да ни разделят на партии, на „леви“ и „десни“, на „наши“ и „ваши“. Позволихме да ни убедят, че не можем без господари. Позволихме шайка хора да ни мачкат и да превърнат България в кал.

Но истината е друга – ние сме най-старата нация, ние носим кръвта на предците си, ние имаме ум, който никой не може да отнеме. Време е да си спомним кои сме.

Като бях дете, родителите ми ме научиха никога да не се предавам. Колкото и безнадеждно да изглежда, колкото и тъмно да е – винаги има светлина, ако я търсиш. Научиха ме да бъда мъж, въпреки че съм жена. Да пазя, да обичам, да се боря.

Научиха ме да обичам България. Да нося името ѝ с гордост, а не със срам. Да вярвам, че сме силни, че сме умни, че сме народ, който е преживял всичко. Че колкото и да ни мачкат, няма кой да ни унищожи, ако сами не се предадем.

И когато понякога се чувствам безсилна, си припомням: „Ей, чичо, знаеш ли Батак?“ – знаеш ли жертвите, знаеш ли кръвта, знаеш ли как този народ оцеля там, където никой не вярваше, че ще оцелее?

Ние сме народ, който помни Батак. Народ, който оцелява дори в най-голямата тъмнина. Народ, който може да падне, но и може да се изправи.

Аз израснах с филмите „Време разделно“ и „Капитан Петко войвода“. Те ме научиха, че българинът може да бъде смазан, но никога пречупен. Че родината се пази със сърце, с чест и с кръв. Че героите не са измислица, а част от нашата кръв и нашата памет.

Днес, когато времената са трудни и България често изглежда на колене, аз си спомням тези уроци.

Иска ми се и ние да имаме един лидер, който да застане за България. Един наш Путин, който да каже ясно:

„Народът ми няма да бъде мачкан, няма да бъде унижаван.“

Но ние нямаме такъв. Имаме само кукли на конци. Имаме Бойко и Пеевски – двама души, които смачкаха България, вкараха я в калта и я държат там, за да не може да диша.

Никой няма да ни подаде ръка, ако ние сами не се изправим. Никой няма да върне България, ако ние сами не си я вземем обратно.

Години наред ни обещават „стабилност“, „напредък“, „европейско бъдеще“. А какво виждаме?

Народ, който се топи. Хора, които са болни. Старци, които броят стотинки за лекарства. Млади, които вече боледуват на 30. Болести във всяка къща – инфаркт, инсулт, рак, диабет.

И най-жестокото – болни са дори медиците. Лекарите и сестрите, които трябва да лекуват, са в бърнаут, изгорели, отчаяни.

Как може да има здрав народ, когато дори лечителите са болни?

Системата е смъртоносна. Болниците са търговски дружества. Пациентът е „пътека“, лекарят е „разход“. Всичко е бизнес. Човекът изчезна.

Днес здравеопазването убива не само болните, а и тези, които се опитват да лекуват.

Помня други времена. Помня, че общността беше жива. Сватбите, войнишките гостита, дори погребенията – всичко беше заедно. Когато засвиреше музиката, всички бяхме поканени. Днес? Bластта ни държи разделени, самотни и смачкани.

И питам – докога? Докога ще търпим Бойко и Пеевски да колят и бесят, да купуват държавата като стока, да я продават на парче? Докога ще позволяваме на шайка хора да живеят като царе, а народът да умира в калта?

България не е тяхна. България е наша. На тези, които работят. На тези, които страдат. На тези, които още вярват. На тези, които плачат по нощите, но пак стават сутрин да се борят.

Истинската война не е между Путин и Тръмп.

Истинската война е тук – в България.

Между народа и шайката, която го краде и унижава. Между честните и онези, които смятат, че властта е вечна.

България е в калта. Но помнете – калта не е гроб. Калта е място, откъдето можеш да се изправиш. Въпросът е – имаме ли сили да се изправим заедно?

Ако днес не го направим, утре няма да има България, за която да се борим.

 

Д-р Йовка Джабарска

Станете почитател на Класа