Благодарение на изследователските усилия на доц. Борис Наймушин от Нов български университет (НБУ), наскоро беше намерен отговорът на въпроса, коя е била българската журналистка, срещала се и разговаряла в Хавана през 1960 г. с легендарния Ернесто Че Гевара. Оказа се, че това е била Стела Авишай (1923-2013 г.), по онова време зам.-генерален директор на БТА. Тя също така е майка на журналистката Виза Недялкова.

 

 

Нека припомним предисторията. Въпросът „Коя е българската журналистка, беседвала с Че Гевара през 1960-та?“ бе поставен в заглавието на репортаж на Къдринка Къдринова, излязъл на сайта на СБЖ на 19 юни 2019 г. Поводът бяха публикуваните в репортажа две снимки, увековечили въпросната среща. Те бяха донесени у нас тогава от колегата Роберто Молина от кубинската информационна агенция „Пренса Латина“. Той не знаеше името на българската журналистка и помоли СБЖ за съдействие, за да се установи коя е била тя.

 

 

Снимка от 1960 г., донесена от Роберто Молина. Тук Стела Авишай разговаря с Че Гевара

 

Молина беше кореспондент на „Пренса Латина“ в Белград и беше част от тричленна делегация на агенцията, пристигнала в София за участие в Шестия световен конгрес на информационните агенции по света, организиран от БТА в средата на юни 2019 г. Делегацията се ръководеше от вицепрезидента на „Пренса Латина“ по информационната политика Мойсес Перес Мок. В нея влизаше и шеф-редакторът Фаусто Триана Пруна.

Конгресът в София съвпадна по време с 60-годишнината от основаването на „Пренса Латина“, която е била създадена на 16 юни 1959 г. по инициатива на Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара с идеята да не е само кубинска информационна агенция, а латиноамериканска – оттам и името й. Първият ѝ директор е аржентинският журналист Хорхе Масети, който също фигурира на една от снимките от 1960 г., редом до Че Гевара и българската журналистка.

 

 

Тази снимка на Че Гевара и Хорхе Масети от „Уикипедия“ очевидно е от същата среща, на която

е присъствала и Стела Авишай – и двамата са облечени по същя начин, като на другите кадри

 

Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Миан, която през 2019 г. беше посланик на Куба у нас, покани представители на българските медии и специално на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) на срещата с делегацията на „Пренса Латина“, която организира в посолството. Тогава Къдринка Къдринова, която днес е член на СЕМ, беше председател на СИЖБ и отговорен редактор на сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Тя интервюира кубинските гости и публикува репортажа си, в който постави акцент върху донесените от Молина снимки и върху историята на „Пренса Латина“, на сайтовете на СБЖ и СИЖБ.

 

Фаусто Триана Пруна (вляво), Мойсес Перес Мок и Роберто Молина - гостите от „Пренса Латина“

в кубинското посолство в София през 2019 г. Снимка: Къдринка Къдринова

 

В срещата участваха и още колеги от СИЖБ – например, журналистът от bTV-радио Георги Митов, който няколко месеца по-късно стана председател на нашето Сдружение. Имаше и репортери от различни български медии.

Кубинските гости дадоха няколко интервюта, които преляха в приятелски беседи с българските колеги. Снимките, донесени от Рикардо Молина, бяха интересни за всички, но само в репортажа на Къдринова те бяха водеща тема.

Молина обясни, че от 1970 до 1973 г. е бил кореспондент на кубинската агенция в София, като по онова време е успял да понаучи езика ни, макар вече почти да го е забравил. По-късно е бил кореспондент на своята агенция и в други точки на света, включително и в ООН, Ню Йорк, в периода 1994-1999 г. Именно там през 1995 г. срещнал българката от снимките с Че Гевара. По онова време тя била на лично гостуване в САЩ, но му разказала, че през 60-те години е била кореспондентка на БТА за Щатите.  В началото на 1960-та, когато е била зам.-генерален директор на БТА, е посетила Хавана като част от международна делегация на представители на информационни агенции от приятелски на Куба държави. Посещението било по покана на „Пренса Латина“ с цел да се установят дружески междуагенционни връзки на сътрудничество и обмен. Тогава се състояла и среща с Че Гевара и Хорхе Масети, на която нашата сънародничка била снимана с тях от кубински фотограф. През 1995 г. тя помолила Молина, ако  възможно, да издири тези снимки и да ѝ ги изпрати чрез имейла на нейната дъщеря, който му дала.

 

 

От архива на БТА: Изразке от кубински вестник със снимка от работата на конференцията

с гостите от чуждестранни агенции. В средата е Стела Авишай

 

Той обещал. При едно от прибиранията си в Куба наистина успял да открие снимките. Както си призна на срещата в кубинското посолство в София през 2019 г., той просто ги отлепил от таблото на една фотоизложба в „Пренса Латина“. Писал на имейла на дъщерята, но не получил отговор. Снимките останали у него. И ето, стягайки се за конгреса на агенциите в София преди шест години, когато вече бил кореспондент в Белград, той взел със себе си и тези снимки, с надеждата най-после да изпълни поетото обещание и да ги предаде, ако не на самата жена, запечатана на тях, то поне на нейни колеги или близки. Уви, след толкова време Молина вече не помнеше името ѝ.

Развълнувани от историята, всички присъстващи тогава в кубинското посолство  разглеждат подробно архивните кадри с надеждата да разпознаят лицето, но така и не успяват. Надеждата е, че след като излезе публикацията на Къдринова на сайта на СБЖ, може да откликнат ветерани-журналисти, чито спомени биха могли да помогнат. Но и това не става. Тогавашният генерален директор на БТА Максим Минчев, който беше организаторът на конгреса на агенциите, а освен това имаше топло отношение към Куба, обеща, че щом събитието отмине и започне планираната дигитализация на архива на БТА, ще се положат усилия и за установяване на самоличността на българската журналистка от снимките на „Пренса Латина“, увековечили я редом до Че Гевара и Хорхе Масети.

 

 

От архива на БТА: Изрезка от кубински вестник със снимка на срещата на президента Освалдо

Дортикос (в средата, с очила) с чуждестранните журналисти. До Дортикос е Стела Авишай

 

Уви, както е известно, броени месеци по-късно се разрази световната пандемия от Ковид-19, и твърде много планове и намерения останаха неосъществени заради карантините. През 2020 г. почина и Максим Минчев...

Така тази недовършена история остана да виси, отворена във времето, в очакване на необходимия, но закъсняващ отговор на въпроса: „Коя е българската журналистка, беседвала с Че Гевара през 1960-та?“

Отговорът най-после идва през юли т. г. благодарение на резултатите от проучвания в архивите на БТА и на МВнР, извършени от Борис Наймушин*, доцент по теория и практика на превода в Департамент „Чужди езици и култури“ в НБУ и главен редактор на англоезичното научно списание English Studies at NBU (www.esnbu.org). При подготовката на специален брой на списанието, посветен на историята на дипломатическия превод, Наймушин попада на снимка от септември 1960 г., запечатала разговор между тогавашния български премиер Тодор Живков и кубинския му колега Фидел Кастро, състоял се по време на заседаващото в Ню Йорк 15-то Общо събрание на ООН. На срещата присъства и дългогодишният български външен министър Карло Луканов, както и снимана в полугръб жена, която явно превежда. Доц. Наймушин установява, че това е Стела Авишай, първи кореспондент на БТА в САЩ и една от зам.-генералните директори на БТА. Тя не е знаела испански, а само ладино – старинния „шпаньолски“ на българските сефарадски евреи, потомци на изселените от Испания през XV век техни предци, установили се на Балканите.

 

 

Доц. Борис Наймушин

 

Преглеждайки още доста архивни материали, доц. Наймушин попада и на публикацията на сайта на СБЖ за срещата между българска журналистка и Че Гевара в Хавана през 1960-та. От снимките ясно личи, че това е същата жена – Стела Авишай, която е превеждала и на Тодор Живков и Фидел Кастро.

 

Стела Авишай превежда на среща на Тодор Живков с Фидел Кастро в ООН през септември 1960 г.

Между Стела и Живков е Карло Луканов

 

Допълнителните издирвания на доц. Наймушин вадят на бял свят и открити от него в архивите на БТА изрезки от кубински вестници, предоставени още навремето от „Пренса Латина“. В тях са отразени различни събития с участниците в международната агенционна делегация, гостувала в Хавана в началото на 1960 г. по покана на „Пренса Латина“. На част от кадрите отново се вижда Стела Авишай, а и името ѝ фигурира в някои от текстовете под снимки, макар и не винаги да е изписано точно. В един от случаите – в дописка със снимка от гостуването на чуждестранните делегати при тогавашния кубински президент Освалдо Дортикос – е допусната и грешката Стела Бохор Авишай (както е пълното ѝ име) да е представена като „Естела Бохос“ от „Телеграфната асоциация на Белгия“ вместо от Българската телеграфна агенция. Впрочем, на въпросната снимка тя стои точно до Дортикос, който остава официален президент на Куба до 1976 г. Фидел Кастро дотогава е премиер и чак по-късно съвмещава двата поста, плюс лидерството на управляващата ККП.

 

 

От архива на БТА: Изрезка от кубински вестник със снимка на приема, който Че Гевара дава

на чуждестранните журналисти. Стела Авишай е до Че

 

Доц. Наймушин открива при издирванията си и запазени в архивите на БТА отчет на Стела Авишай от гостуването ѝ в Куба, програма на събитията, както и нейно писмо до тогавашната ръководителка на агенцията – генералния директор на БТА Елена Гаврилова. Достъпът на изследователя до тези документи любезно е осигурен от агенцията.

От програмата личи, че „Пренса Латина“ е организирала и провела „конференция на международните информационни агенции“ от 12 до 19 януари 1960 г. Конференцията е открита със слово на директора на „Пренса Латина“ Хорхе Масети. А вечерта на втория ден от проявата – на 13 януари 1960 г. – Ернесто Че Гевара, който по онова време е председател на Националната банка на Куба, е дал коктейл за участниците в конференцията. Изглежда тогава са направени снимките, донесени от Рикардо Молина през 2019 г., на които Стела Авишай разговаря с Че и с Масети. Сред вестникарските изрезки, открити от доц. Наймушин в архивите на БТА, също има снимка, на която Че Гевара и Стела Авишай са един до друг, очевидно на въпросния коктейл, а редом до тях има още трима-четирима участници, някои с чаши в ръка.

Друга архивна вестникарска снимка от кубинския вестник „Ел Мундо“, също предоставена от архива на БТА, показва гостуване на чуждестранните журналисти в редакцията на този всекидневник и среща с директора му Раул Алфонсо Гонсе. Точно до него отново е Стела Авишай.

 

 

От архива на БТА: Изрезка от кубинския вестник „Ел Мундо“ със снимка за посещението

в редакцията му на чуждестранните журналисти. В средата, до главния редактор, е Стела Авишай

 

Наред с работните заседания на конференцията, програмата ѝ включва също пътувания на участниците до западната провинция Пинар дел Рио и до курорта Варадеро.

В обобщаващия си отчет за конференцията, изпратен до БТА, Стела Авишай изброява всички чуждестранни участници. Освен нея, пратеничката на БТА и единствена жена, в групата са още представители на националните информационни агенции на СССР, Чехословакия, Китай, Полша, Югославия и Япония.

Стела Авишай разказва и подробности за „Пренса Латина“, която по онова време вече има свои кореспондентски бюра в много латиноамерикански страни. 90 са нейните служители в Куба и 120 – из други държави на региона. Цитирани са думите на Масети: „Искаме чрез нас светът да опознае Латинска Америка, а Латинска Америка да опознае света, особено социалистическите страни“. Описана е и деловата работа на форума – обсъждания и конкретизация за сътрудничеството, за обмена на информация и фотографии, за параметрите на междуагенционните договори. Откроена е и идеята на представител от Индонезия, който е бил възпрепятстван да участва лично, но все пак предложил дистанционно създаване на „Международно обединение на независимите телеграфни агенции“. Идеята останала само пожелателна, тъй като никой от участниците нямал пълномощия да взима такива решения. Били водени разговори за сътрудничество само на двустранна основа.

В отчета си Стела Авишй споделя и своите впечатления от организацията на работата в „Пренса Латина“ и от използваните там машини, които са американски. (Блокадата на САЩ още не е обявена, още функционира и посолството на САЩ в Хавана – б. а.). За кубинските колеги се отзовава много положително и отбелязва: „Проявиха почти българско гостоприемство“.

Тя изброява и официалните лица, които са провели срещи с чуждестранните журналисти: президентът Освалдо Дортикос, Фидел Кастро, Раул Кастро, Че Гевара, Антонио Нуниес Хименес (името в отчета не е изписано точно), Енрике Олтуски, по онова време министър на информацията, Армандо Харт, министър на образованието и т. н.

Отделно в архива на БТА е запазен и неин ръкопис със съдържанието на разговор с Анибал Ескаланте – влиятелен политик през първите годна-две след победата на Кубинската революция, представител на ортодоксалните комунисти от Народната социалистическа партия (НСП). По-късно, с напредването на промените в Куба, той играе противоречива роля и дори получава съдебна присъда за фракционерство. Но това е още далеч в бъдещето по време на разговора с него, който е записала Стела Авишай.

Всички тези документи, разкриващи важни подробности, допълват и засилват заслугата на доц. Борис Наймушин, успял със своя изследователски труд не само да докаже, че на снимките с Че Гевара от 1960 г. е изтъкната още тогава журналистка Стела Авишай, но и да осигури цялостна картина на нейната професионална работа и в Куба, и по-късно, като кореспондентка на БТА в САЩ.

Нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ), СБЖ, а и цялата ни гилдия дължи на доц. Наймушин дълбока благодарност, че успя така да възстанови важна страница от историята на българската журналистика, на връзките между БТА и „Пренса Латина“ и на българо-кубинското приятелство. Това придобива особено вълнуваща стойност точно през настоящата година, когато се отбелязват 65 години от установяването на дипломатически отношения между България и Куба през октомври 1960 г. Фактът, че още 10 месеца по-рано, през януари 1960-та, българската журналистка Стела Авишай вече е проправяла пътеката към българо-кубинското приятелство, е повод още веднъж да отдадем нашата дълбока почит към нея и цялото нейно поколение, градило високи образци в българската журналистика от онези години.

Дълбоко развълнувана съм, че покрай моята дългогодишна преводаческа и журналистическа дейност, свързана с испанистиката, а и с Куба, аз бях и сред първите, научили за изследователските усилия и разкрития на доц. Наймушин. Голямо е и вълнението на Къдринка Къдринова, което тя сподели с мен, във връзка с най-после дошлия отговор на въпроса, поставен в заглавието на нейната публикация от 2019 г. Къдринка помогна и за това, да може доц. Наймушин бързо да се свърже с дъщерята на Стела Авишай – журналистката Виза Недялкова. Тя на свой ред бе залята от силни емоции покрай снимките на майка ѝ с Че Гевара и Хорхе Масети – и допълни историята с още подробности и продължения.

 

 

Виза Недялкова

 

Виза разказва, че всъщност майка ѝ имала цял албум със снимки от гостуването си в Куба. Сред тях били и снимките, донесени през 2019 г. от Рикардо Молина. Но те били загубени за семейството с... прякото участие на самата Виза още като тийнеджърка, някъде в началото на 70-те. Тогава, по време на една от поредните командировки на Стела Авишай в чужбина, в дома им дошли представители на младежка трудова бригада, носеща името на Че Гевара. Молели за снимките на Стела с революционера (явно по онова време са били по-широко известни), за да ги включат в някакво възпоменателно събитие. Отзивчивата Виза щедро дала всички налични в семейството фотографии на Стела от Куба. Уж младежката бригада щяла да ги върне после, но никога и никой нищо не върнал...

Ето така се оказва, че Стела остава без никакъв фотоспомен от пътуването си в Куба през 1960-та. Затова през 1995-та, когато се запознава в Ню Йорк с кореспондента на „Пренса Латина“ Роберто Молина, така настоятелно го моли да ѝ намери отново копия от тези снимки... Той намира, но, както споменахме, не се е получила комуникацията по имейла. Чак през 2019 г. успява да ги донесе у нас, но никой от многото български журналисти, с които говори, не съумява да разпознае Стела Авишай на архивните кадри... А и нея към онзи момент вече я няма на този свят от 6 години...

Дъщеря ѝ Виза Недялкова пък просто е пропуснала тогавашната публикация на сайта на СБЖ за тези снимки, макар с авторката Къдринка Къдринова да се познават добре и доста отдавна. Едва сега, покрай обаждането на доц. Наймушин, Виза открива онзи репортаж от 2019 г. и вижда отново кадрите с майка си до Че Гевара и Хорхе Масети... Вълнението ѝ е огромно, когато се срещат с Къдринка, за да разкаже още части от историята...

Виза потвърждава, че майка ѝ Стела наистина е знаела езика ладино. На него е говорила и баба ѝ, на която е кръстена. Самата Виза така и не го е научила, но пък майка ѝ вмъква думи и изрази на ладино включително и в мемоарната си книга „Семейна хроника“, излязла през 2001 г.

Стела е имала сурова ремсистка закалка от годините на антифашистката съпротива у нас, през които загива и първата ѝ младежка любов, ремсистът Тодор, чието писмо тя ще пази близо до сърцето си до своя последен дъх. Създава семейство с друг ремсист, който е бил и политзатворник, а по-късно става известният генерал Никола Недялков, началник на Военното разузнаване, началник на Военната академия...

Виза още не може да си прости, че е станала причина от семейния им архив да изчезнат онези снимки на майка ѝ от Куба... Но пази ясни спомени от онова, което майка ѝ е разказвала през годините за онова пътуване. Например, че тя се е срещала с Че Гевара далеч не само на онзи общ за всички делегати коктейл...

Стела Авишай забелязала, че в хотела, където били настанени делегатите, всяка вечер Хорхе Масети провеждал работни съвещания с колеги от „Пренса Латина“. А в късните часове там идвал и Че Гевара – и двамата с Масети водели дълги разговори. Стела се стараела по същото време, когато там се появявал Че, тя също да е във фоайето. Така двамата аржентинци започнали да канят и нея на разговорите си. Тя била доста забележителна. Не само защото е била единствената жена в онази международна журналистическа делегация, но и защото изпъквала с интелигентност, комуникативност, професионален и политически опит. А освен това била ярко червенокоса и правела силно впечатление в предимно мургава Куба.

Въпреки въздържаността и лаконичността на Стела, типични за цялото ѝ поколение, Виза все пак е доловила от разказите на майка си и нещо много съкровено. Масети оказвал нежно внимание на ефектната българка и бил увлечен по нея. Но тя самата гледала с много повече плам на магнетичния Че Гевара. А той ѝ подарил за спомен многозначителен подарък – пръстен. Стела го пазела години наред, и след неговата гибел. Но с течение на времето и на житейския ход някъде се загубил и пръстенът...

За сметка на това пък се появяват снимките, донесени от Роберто Молина – и отново материализират спомена за кубинските дни на Стела...

Виза казва още, че майка ѝ дълго е тъгувала заради по-нататъшната съдба на Масети, която у нас е по-слабо известна, отколкото съдбата на Че Гевара, но е не по-малко трагична...

Масети е бил първият латиноамерикански журналист, интервюирал Фидел и Че още като партизани в Сиера Маестра през 1958 г., докато водят битките си с войската на диктатора Батиста. Отива там като кореспондент на аржентинското радио „Ел Мундо”. „Заразява” се от идеите на партизаните, става техен съмишленик. Когато се връща в Аржентина обаче, установява, че репортажите му, които вървят по въстаническото радио „Ребелде“ в Куба (създадено от Че Гевара), всъщност в родината му така и не са излъчени. След победата на Кубинската революция Че кани Масети да се върне на карибския остров и да основе там свободна информационна агенция, която ще разпространява истината за борбите на латиноамериканските народи, а и на всички потиснати по света. Масети веднага приема. И  се ражда „Пренса Латина“...

Събран е звезден екип за началото ѝ. В него влиза още един ярък аржентинец - писателят и журналист Родолфо Уолш. Също така колумбиецът Габриел Гарсия Маркес (бъдещият нобелист), бразилецът Аролдо Уол, уругваецът Карлос Мария Гутиерес, както и кубинците Франсиско В. Портела, Хуан Мареро, Габриел Молина и т.н. Сред сътрудниците на „Пренса Латина“ са и френският философ Жан-Пол Сартър, американският писател Уолдо Франк, американският социолог и публицист Чарлз Райт Милс и др.

През 1960 г. Родолфо Уолш, който е и запален радиолюбител, прихваща и разшифрова кодирани радиосигнали. Разменят си ги американското ЦРУ и трениращите в Гватемала с американски инструктори бивши бойци на Батиста. Те подготвят предстоящо нахлуване в Куба – онова, което ще стане известно по-късно като десанта в Залива на прасетата. Покрай разкриването на тази конспирация обаче възниква разминаване между мнението на Масети и Уолш как да тя да бъде отразена журналистически и становището на кубинското ръководство как да се реагира от гледна точка на сигурността.

Когато през април 1961 г. нападението на наемниците над Куба става факт, Масети вече е подал оставка като ръководител на „Пренса Латина“ заради възникналите напрежения. Но по лична молба на президента Освалдо Дортикос, той се връща на поста си и организира репортажите на агенцията за 72-часовите сражения, по време на които кубинската армия и авиация под прякото ръководство на Фидел Кастро разбиват нашествениците.

Месец по-късно Масети все пак окончателно напуска „Пренса Латина“ и въобще журналистическата работа. Решава да се посвети изцяло на революционна дейност. Първо е изпратен от Фидел да изпълнява интернационални мисии в Алжир. После се връща за кратко в Куба, където координира с Че Гевара отпътуването си за Аржентина. Инициативата е за започване на въоръжена въоръжена борба там чрез създадената Партизанска армия на народа (EGP).

Масети нарича себе си „Команданте Две”, защото запазва „Команданте Едно” за Че. Договорката между двамата е Масети да създаде партизанско огнище в тропическата аржентинска провинция Салта, в североизточната част на страната. Идеята на Че е била на по-късен етап това огнище да се слее с неговия собствен отряд, който пък да разпали подобно огнище в съседна Боливия. Плановете обаче не се сбъдват. Още доста преди Че да поеме към боливийската си Голгота, групата на Масети, която действа през 1963-1964 г. в Салта, е разбита от аржентинската армия. Самият Масети „безследно изчезва” след битка на 21 април 1964 г., когато се скрива в джунглата и никога не излиза от там.

Краят на Родолфо Уолш е подобен, макар да идва години по-късно. Уолш също се завръща в Аржентина, за да слее там ведно своята публицистична и революционна дейност. И също „безследно изчезва“ през 1977 г., по време на диктатурата на тогавашната военната хунта...

Виза Недялкова казва, че майка ѝ – Стела Авишай, е била в течение на всички тези събития и е преживявала дълбоко съдбите на забележителните хора, с които е общувала в Хавана през 1960-та, макар че с напредването на годините ставала все по-въздържана и лаконична в разказите си за онова време. Тя си отива през 2013 г. на 90-годишна възраст. Оставя много журналистически публикации и няколко книги. Доц. Борис Наймушин се позовава на една от тях – споменатата „Семейна хроника“ (2001 г.) – в изследванията си за дипломатическия превод, покрай които идентифицира Стела Авишй и на снимките ѝ с Че Гевара и Масети.

Силно развълнувана, че„загадката“ най-после е разкрита, Къдринка Къдринова уведомява за това и живеещия вече в родната си Хавана Роберто Молина. Ето какво ѝ пише той в отговор: „Хиляди благодарности! Победата отива при онези, които упорстват, казва Хосе Марти. Вие проявихте упоритост и победихте. Щом ми написахте името на тази ръководителка от БТА, то веднага се събуди в паметта ми. Точно това име ми каза тя, когато ми се представи при срещата ни в ООН в Ню Йорк. Моите най-сърдечни поздрави за нейната дъщеря. Съжалявам, че не мога веднага да прелетя до моята любима София, да дам една прегръдка и една целувка на тази дъщеря и да пробвам да ѝ говоря на моя слаб български.“

Отговаряйки на предадената му молба от Виза Недялкова да се опита да издири още снимки и материали на „Пренса Латина“ от онази конференция на информационните агенции в Хавана през 1960 г., Молина уверява, че ще се постарае да направи допълнителни издирвания и ще информира за резултата. Той добавя: „Отново изразявам благодарността си и цялото си уважение към България, където живях в началото на 70-те. Много съм радостен, че успях да се върна през 2019 г.“

Къдринка Къдринова припомня, че когато Молина е гостувал в София преди шест години заедно с другите си двама колеги от „Пренса Латина“, той е пристигнал у нас от кореспондентския си пункт в Белград, където с него е била и съпругата му Мария – бразилка, работила навремето в ООН. А за началото на кореспондентстването си в България през 70-те Молина разказал тогава: „Пристигнах със семейството си в София на 29 август 1970 г. - един ден преди синът ни да навърши годинка. Настаниха ни в хотел „България” и веднага се наложи да оставя жена ми и детето, за да замина за Пловдив и да отразявам панаира.” Молина остава на работа у нас до 21 февруари 1973 г. През това време успява да научи езика ни благодарение на старателна българска учителка, която му помага да проговори за 4 месеца. Помага му, разбира се, и фактът, че знае руски.

На въпроса какви са спомените му от тогавашна България, отговаря с усмивка: „Много хубави са ми спомените! Тогава не се работеше толкова, колкото сега. Нямаше интернет и никой не те притискаше: „Пращай веднага информацията, какво се мотаеш!” Пишех си кореспонденциите у дома, после отивах в БТА и оттам ги изпращах по телекса.”

По онова време Роберто се запознава с много български журналисти, включително и с ръководни дейци от СБЖ. Има много топли спомени за Георги Боков, който е оглавявал СБЖ и е бил главен редактор на „Работническо дело”. Гордее се, че години по-късно е общувал и с посетилата Куба вече като генерален директор на ЮНЕСКО дъщеря на Георги Боков - Ирина Бокова.

Роберто добавя: „Много оживени връзки имаше навремето между Куба и България. Толкова българи са работили у нас! Всички си тръгваха доволни от нашата страна, с много приятелства. Вашите водни помпи и до ден-днешен работят из целия ни остров, никоя на е излязла от строя. Българските специалисти ни помагаха и в селското стопанство - докараха ни дори грозде и ягоди. Гроздето не се хвана, но ягодите се приспособиха, намериха им добър микроклимат в една част на Куба. Прекрасни български лекари ортопеди също са работили у нас. И въобще – народите ни се обичат!”

Това е несъмнен факт. А възстановената сега съвместно от българи и кубинци история, свързваща голямата ни журналистка Стела Авишай с Куба, е още един ярък символ на отбелязваната през 2025 г. 65-годишнина от установяването на двустранните ни дипломатически и приятелски отношения.

 

.....................................................

 

Авторката Мария Пакчова е изтъкната испанистка, авторитетна преводачка и зам.-председателка на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ)

 

.....................................................

 

*Доц. Борис Наймушин се обърна към сайта на СБЖ с молба към тази статия да бъде добавена и неговата голяма благодарност към Къдринка Къдринова и Мария Пачкова, чиито публикации и съдействие са спомогнали много за неговата изследователска и научна работа. Той отправя също така големи благодарности към Виза Недялкова и към преводачката от гръцки Здравка Михйлова и за техния важен принос.

 

Източник: sbj-bg.eu