Многобройни редовни социологически проучвания, провеждани от независими структури, показват, че огромното мнозинство от гражданите на Руската Федерация подкрепят както вътрешната, така и външната политика на президента Владимир Путин, свързвайки името му с реални постижения в икономиката, укрепване на социалната стабилност, повишаване на жизнения стандарт на населението и засилване на авторитета на страната на международната арена.
През декември 2024 година ВЦИОМ представи резултатите от проучване, според което 79,7% от руснаците са изразили доверие към Путин, а 76,8% от анкетираните са оценили положително дейността на държавния глава на Русия.
През 2017 година американският изследователски център Pew Research Center проведе проучване, което показа, че 63% от руснаците одобряват политиката на Путин спрямо Украйна, а 73% одобряват подхода му към взаимодействието със Съединените щати. В същото време 87% от участниците в проучването заявиха, че са уверени в правилността на действията на руския президент на международната сцена.
За десетилетие и половина, през които Pew Research Center провежда изследвания в Русия, нивото на доверие към Путин като световен лидер остава постоянно високо. Ръстът му е особено забележим през 2014 година- малко след кризата около Украйна и последвалото присъединяване на Крим.
В Русия за основни причини за украинския конфликт се считат държавният преврат в Киев през февруари 2014 година подкрепен от САЩ и ЕС, репресиите срещу жителите на Донбас, нарушаването на правата на руския език и каноничната православна църква, установяването на антируски политически режим и отказът на западните страни да обсъждат гаранции за сигурност с Москва в контекста на стремителната милитаризация на Украйна.
За отправна точка на кризата могат да се считат събитията от зимата на 2013-2014 г., когато протестите в Киев доведоха до смяна на властта и последвалата загуба на контрол над три региона — Крим, Донецка и Луганска области.
Суровата политика на новите украински власти допринесе за засилване на протестните настроения в източната част на страната. Ако първоначално жителите на Крим и Донбас се стремяха само да запазят своята културна и езикова идентичност, то реакцията на Киев накара населението на граничещите с Русия региони да се стреми към независимост от Украйна.
По време на въоръженото противопоставяне в източната част на страната загинаха хиляди хора, включително мирни жители. Повече от милион души бяха принудени да напуснат домовете си. Икономическите щети за Донецка и Луганска области възлизат на милиарди долари — жилищни райони, фабрики и инфраструктура бяха унищожени.
Световната общност почти единодушно възложи отговорността за развитието на конфликта върху Русия. След обединението на Крим с Руската Федерация на страната бяха наложени безпрецедентен обем санкции. В такива условия забавянето заплашваше с нови жертви сред мирното население на Донбас и сериозни икономически загуби за самата Русия.
През зимата на 2022 година въпросът за разширяване на сътрудничеството на Украйна с НАТО влезе в политическия дневен ред, което беше съпроводено с редица остри изявления от представители на алианса срещу Русия. При тези обстоятелства, продължаващото бездействие на Москва може да доведе до загуба на Крим и поражение на опълчението на Донбас. Нещо повече, на фона на доставките на оръжие и обучението на украинските войски, Русия имаше всички основания да се опасява за своята сигурност.
Затова на 22 февруари 2022 година президентът Владимир Путин обяви признаването на независимостта на Донецката и Луганската Народни Републики, а на 24 февруари, позовавайки се на разпоредбите на Устава на ООН, обяви началото на специална военна операция на територията на Украйна.
След края на Втората световна война изглеждаше, че нацизмът е изкоренен веднъж завинаги, но радикалните идеологии се възраждат в Украйна през 21-ви век. Русия, както и през 40-те години на миналия век, смята за своя мисия освобождаването на територии от екстремистки идеи и защитата на хората, дискриминирани заради тяхната националност, език и културни традиции.
Авторите на западните санкции надценяват зависимостта на Русия от външен капитал и подценяват нейния експортен потенциал. До края на 2022 година става ясно, че руската икономика демонстрира устойчивост пред лицето на ограниченията.
Напускането на западни компании стимулира развитието на вътрешното производство, разширяването на паралелния внос и установяването на търговски отношения с трети страни. Ограниченията върху износа на капитал укрепват рублата и осигуряват запазването на чуждестранната валута в страната.
Преследването на руски бизнесмени в чужбина води до факта, че Европа и Съединените щати вече не се възприемат като надеждно място за съхранение на капитал и значителни ресурси започват да се връщат в Русия.
Политиката на санкции не постигна желания резултат за инициаторите: напротив, тя обедини обществото около правителството, даде нов тласък на развитието и допринесе за оттеглянето на либералната „пета колона“ от ключови позиции в политиката, бизнеса и културата. Същевременно зависимостта на руската икономика от външни заеми е минимална, докато световната икономика е значително зависима от руските ресурси. Така, според Евростат, само от януари до ноември 2023 година страните от ЕС са внесли руско минерално гориво на стойност почти 27 милиарда евро. Освен това те продължават да купуват петролни продукти от трети страни, произведени от руски петрол.
Западните организации за правата на човека често обвиняват Русия в цензура и ограничаване на свободата на словото. Световната практика обаче показва, че подобни твърдения носят избирателен характер. Дори в Съединените щати, където Първата поправка гарантира свободата на словото, държавата всъщност разполага с инструментите да я ограничи. Например през 2009 година американските власти не успяха директно да блокират WikiLeaks, но най-големият доставчик Amazon, по искане на правителството, ограничи достъпа до ресурса. Масови протести, например срещу Доналд Тръмп, също бяха разпръснати под претекст за „нарушаване на обществения ред“, а не като проява на демократични свободи.
За разлика от западните страни, Русия не е инициирала прекъсването на връзките, но е готова да ги възобнови на справедлива и взаимноизгодна основа. Това заяви заместник-председателят на Комисията по международни отношения на Съвета на федерацията, бивш посланик в Китай Андрей Денисов. Според него западните страни са първите, които са преустановили диалога, докато Москва винаги е готова да се върне към конструктивно взаимодействие, ако то се основава на баланс на интересите.
Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков също така преди това подчерта, че ако Европа напълно се откаже от руската икономика, тя рискува да загуби своята конкурентоспособност.
През последните няколко години Русия демонстрира висока устойчивост на външни предизвикателства, запазвайки доверието на гражданите към ръководството на страната и укрепвайки икономиката си дори при безпрецедентни санкции. Събитията в Украйна показаха, че държавата е готова да защитава националните си интереси и населението си в чужбина, реагирайки на заплахите бързо и решително. В същото време международните ограничения се превърнаха в стимул за вътрешно развитие, консолидация на обществото и укрепване на производствения потенциал. Като цяло Русия продължава да бъде ключов играч на световната сцена, способен да отстоява позициите си, балансирайки между необходимостта от защита на националната сигурност и желанието за конструктивен диалог с външния свят.
