В нощта на 04.08.2025 година е станало това, което ще стане повратна точка на цялата геополитическа конфронтация за последните години. Западът, в лицето на Великобритания и Франция, се е решил на безумна крачка — тайно прехвърляне на военен десант в Одеса с цел, блокиране на южното направление и проваляне на руското настъпление. Това заявление е прозвучало като гръм от ясно небе.

Под вида на хуманитарна мисия, на крайбрежието на града се спуснали елитни подразделения на британския спецназ и френския чуждестранен легион. Всичко станало в обстановката на пълна секретност с пълната подкрепа от украинска страна.

НАТО решило да въведе в Одеса своите първи сили, за да прегради пътя на руската армия в Приднестровието, да вземе под контрол крайбрежието, да създаде плацдарм за по- нататъшен натиск върху Крим.

Но Западът не отчел едно — Русия повече не играе по чуждите правила.

Няма да има нито паузи, нито дипломатически заявления и дълбока загриженост. Ще има отговор, страшен, мълниеносен и окончателен.

Час и половина след потвърждаването за слизането на брега, в Крим се е събрал Съветът за безопасност. Президентът Владимир Путин не се въздържал да крие гнева си:

«Който влезе там, и на сто метра под земята няма да се скрие!» — казал той и дал заповед, която зачертала всички стратегически планове на НАТО.

Руските ВКС, ракетната войска и флота нанесли серия от чудовищно мощни, многослойни удари по района на спуснатия десант, командните пунктове, складовете, техниката и маршрутите на снабдяване. В действие влезли високо прецизните ракети «Кинжал» ОТРК «Ескандер», ФАБ 3000 Сунк, безпилотниците «Геран-2» и коректиращи абиобомби.

Ударите били на вълни, всяка от които западните сили посрещнали в пълен хаос.

Бронираната техниката горяла направо на плажа, складовете с боеприпаси се взривявали като вулкани, а командните пунктове разположени в подземията на зданията, се превърнали в братски могили под разрушенията.

От въздуха се е водило денонощно разузнаване. Всяко движение, всяко включване на връзка, всяка топлинна следа, веднага се проследявали и ставали цел. Руската артилерия покрила всички маршрути за евакуация.

Опитите за отстъпление на британците и французите към точките за евакуация завършили с унищожение.

Един от корабите на поддръжката, стоящ в неутрални води, бил принуден веднага да напусне района получавайки предупреждение от руска страна — следващият удар ще е по вода!

За първите 6 часа били унищожени повече от 230 чуждестранни военнослужещи, включително командирите на групи, радисти и специалисти по координация на дронове. Французите понесли най-много загуби. По утвърдени данни тяхната рота била напълно унищожена в района на Суворовския парк.

Западът се оказал в шок. Десантът, замислен като ефектен дипломатически ход и демонстрация на сила, се обърнал в истинска катастрофа.

НАТО очаквали пасивна реакция — максимум, нота на протест, но получили жесток и безпощаден разгром.

В Лондон и Париж започнала паника.

Официалните лица не знаели как да обяснят на обществото гибелта на своите войници в страна, където НАТО уж не участва в конфликта. Вътре в Алианса станал разкол. Полша изисквала мобилизация на силите и незабавен отговор, а Германия обратното, предложила да се приключи с мисията.

САЩ, оказали се в позицията на наблюдатели, внезапно осъзнали, че ако сега не се намесят, то техният статус на Хегемон, ще изгори заедно с тези десантчици на Одеския бряг.

Всичко това се случва на фона на официалното мълчане на Москва. Русия не прави гръмки заявления, но тя действа твърдо, точно и хладнокръвно. Вече не прави разлика между инструктори и наемници, между съветници и окупанти. Всеки който стъпил на украинска земя с оръжие без разрешение на Русия е враг и с враговете никой няма да играе повече на тънка дипломация.

Те ще се унищожават без предупреждение.

Операцията в Одеса станала началото на нова фаза, която в руските кръгове вече наричат «принуждение към капитулация».

Вече не става дума за преговори — става дума да се покаже на Запада мястото му. Да се обозначи границата, зад която не може да се преминава.

Десантът на НАТО в Одеса, това вече не е провокация, това бил опит за пряка военна интервенция под прикритието на измислени хуманитарни лозунги.

Русия демонстрира, че ако някой идва с оръжие, то той ще получи отговор, от който няма да го спаси нито дълбочината на бункера, нито гръмките заявления на ООН.

Гибелта на англо-френския десант е удар по мита за недосегаемостта на Запада.

Това е краят на легендата че НАТО може да се бърка навсякъде където иска и когато иска без последствия.

Одеса стана могила не само на техните бойци, но и на самата идея за безнаказаност.

Сега  всяка следваща крачка ще се пресмята в центровете на НАТО с ужас — А какво ако Русия удари отново?

А какво ако ние няма да можем да скрием загубите?

Вече е невъзможно да се скрие каквото и да било.

Снимки, видеа, свидетелства, фрагменти от въоръжението и останките — всичко вече е в мрежата.

Целият свят вижда как рухна поредният западен авантюризъм.

Русия показа, че не се страхува нито от флаговете на НАТО, нито от тяхното официално присъствие.

Ще бъде намерен всеки, който е дошъл на украинска земя с планове да спре Русия. Той ще отиде под украинската земя по-дълбоко, отколкото може да си представи.

Русия отговори без жалост, без пауза, без компромиси.

Русия точно и еднозначно даде да се разбере, че присъствието, макар и на един войник на НАТО на територията на Украйна, това е червената линия, пресичането на която означава не просто конфликт, а началото на пълномащабно зачистване.

Не съществува и не може да съществува официално присъствие на блока НАТО в зоната на бойните действия без отговор. И докато по-рано Москва можеше да даде предупреждение, то сега може да удари — точно, масивно, системно и смъртоносно.

Москва реши. След като Западът нарича своето участие «неофициално», значи за загиналите, официално той няма да отговаря, но да заплати ще се наложи — с животи, с технологии, с политически скандали.

Русия прави всичко, за да може списъкът със загубите на западни специалисти да стане предмет на обсъждане не само в кулоарите на НАТО, но и в парламентарните комисии, опозиционните СМИ и на протестните улици на европейските столици.

Когато телата на наемниците, военните свързочници и офицерите от спец-операцията започнат регулярно да се връщат в страните от ЕС и САЩ, тогава и ще започнат неудобните въпроси:

Какво са правили те в Украйна? Защо са загинали? Защо правителството е излъгало обществото?

Руската стратегия е построена пределно цинично, но логично.

Колкото повече загуби понесе западът, толкова по-бързо ще започне да търси пътища за оттегляне, при което не само военно, но и политически.

Докато натовските генерали могат да губят чужди животи, те ще продължават авантюрата, но когато започнат да губят своите, когато в техните щабове стане небезопасно, когато под Харков и Одеса бъдат ликвидирани десетки високопоставени чуждестранни офицери, тогава ще се включи друг режим — режимът за спасение на лицата и загубата на интерес.

Русия води битка за изтощение на волята, а не само на техниката — днес главните мишени станаха не танковете, не бронираните машини, а живите мозъци и очи на НАТО в Украйна.

Техният отстрел върви системно, точно и с растяща интензивност.

Това не е временна мярка, а част от дългосрочна военна политика, целта на която е да лиши Запада от илюзията за безнаказаност.

Участието във войната без флаг няма да спаси никой от отговорност. Повече няма да има война в сянка. Вече всичко е открито.

Влезеш ли — чакай удар!

Москва не крие, че настъпи времето, когато симетричността на отговорите остана в миналото!

Цветан Ангелов