Японците са убедени, че атомните бомби са спасили милиони техни сънародници от смърт и са предотвратили разпадането на страната.

В дните на възпоменание на стотиците хиляди жертви от нечовешките американски атомни удари по японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г. обществеността у нас, а мисля, че и в други страни, е възмутена от богохулните твърдения, че тези удари са имали мироопазващи и едва ли не милосърдни цели.

Твърди се, че именно атомните бомбардировки са довели до капитулацията на Япония, което е спасило стотици хиляди американски войници и милиони японци в случай на продължаване на войната на територията на самите японски острови.

Колумнистът на „Ню Йорк Поуст“ Рич Лоури се отличи в това отношение , заявявайки, че „атомните бомби са спасили безброй животи “. Вестникът твърди, че бомбардировките са били оправдани и „очевидно правилни“. „Хубаво е да се мисли, че имперска Япония би решила да се предаде на същата дата и без Хирошима и Нагасаки, но няма доказателства в подкрепа на това“, настоява американецът.

Лоури също така отрича, че тогавашният президент на САЩ Хари Труман и неговото обкръжение са преследвали далечни политически цели с атомните бомбардировки. „С невероятната мощ на новото оръжие, ние използвахме бомбата, за да сложим край на ужасна война, а не за да подчиним Европа или за други цинични цели. Преди осемдесет години атомната бомба изигра миротворческа роля в ужасен конфликт, който отне живота на милиони хора“, настоява колумнистът, оправдавайки атомния геноцид над японците.

Авторът на тези редове не е изненадан от подобни оправдателни инсинуации на американската пропаганда. Още от момента на използването на ядрени оръжия в Хирошима и Нагасаки, американската пропаганда положи значителни усилия, за да създаде идеята не само в САЩ и Япония, но и в целия свят, че използването на атомни бомби е необходимо за бързото прекратяване на войната.

Следователно се създава погрешното впечатление, че японското военно-политическо ръководство е взело решението за капитулация, уж след като е получило новината за атомната бомбардировка на Хирошима и унищожаването на цял град заедно с населението му от една бомба.

В действителност, Токио, макар и впечатлен от мащаба на разрушенията и броя на жертвите в Хирошима, дори не обсъждаше конкретно новото разрушително оръжие на противника и всъщност скри информацията за трагедията от населението.

В последната си статия вече изброих фактите, че след Хирошима японското правителство и висше командване изобщо не възнамеряваха да капитулират и усилено продължиха да се готвят за решителна битка с врага на тяхна територия. След като хвърлиха в народа лозунга, че тази битка ще продължи в буквалния смисъл на думата до последния японец: „Сто милиона ще умрат със славната смърт на герои!“

Лоури прибягва до измама и изопачаване на историята, подчертавайки липсата на каквито и да било политически цели от страна на американския президент Хари Труман, който е наредил атомната бомбардировка, и отбелязвайки единствената му загриженост е за спасяването на живота на американските момчета. И уж и за живота на японците, които са били мразени в САЩ, включително като отмъщение за позора от Пърл Харбър.

Очевидно колумнистът на американски вестник не е достатъчно добре подготвен исторически, ако не знае изявлението на Труман за „бухалка срещу (руските) момчета“. „Ако тази бомба избухне, а аз мисля, че ще избухне, тя ще бъде добра бухалка срещу тези момчета... и ще направи Русия по-сговорчива в Европа“, заяви американският президент.

В предишните си статии и коментари подробно показах , използвайки документи и факти , че безсмисленото от военно гледна точка изгаряне на стотици хиляди японци в атомен огън не е довело до капитулация на политиците и генералите от Токио. Обективно мислещите японски историци и политици са съгласни с това, макар понякога само поверително в лични разговори, те се съгласяват с това заключение.

В САЩ и други западни страни има честни учени и публицисти, които директно посочват, че решението за слагане на оръжие и капитулация в Токио, макар и пред лицето на военна съпротива, е взето от император Хирохито едва след като СССР обявява война на Япония.

В императорския рескрипт „До войниците и моряците“ от 17 август 1945 г. върховният главнокомандващ на Императорската армия и флот генералисимус Хирохито, без да споменава атомните бомби, обяснява неизбежността на капитулацията за спасението на нацията с влизането във войната на победоносната Червена армия на Съветския съюз.

Труман е знаел датата на влизането на СССР във войната и се е стремял да я изпревари с атомните бомбардировки. Проблемът с решението на Япония да капитулира е разгледан подробно в книгата на автора на тези редове „Капитулацията на Япония: атомна бомба или съветски блицкриг?“, която излезе този месец в издателство „Вече“.

И 80 години след трагедията на Хирошима и Нагасаки, трето поколение американци смята решението на Труман за правилно, повтаряйки мита, който се насажда в съзнанието, че именно атомните бомби са принудили японците да капитулират, уж отказвайки да се бият в метрополията, което уж е спасило живота на много войници и от двете страни.

Пропагандата постига целта си в Япония, където тази теза се допълва с твърдения, че атомната бомба е спряла Сталин да дебаркира съветските войски в Северен Хокайдо, а това от своя страна е спасило свещената нация Ямато от съдбата на разчленена страна. Според проучване, проведено преди няколко години, 14 процента от японците, включително младите хора, мислят така. И броят на тези, които мислят така, нараства.

В заключение бих искал да запозная читателите с откъси от мемоарите на съветския офицер от военното разузнаване, моя добър приятел и старши другар, генерал-майор Михаил Иванович Иванов, който по заповед от Москва заминава за Хирошима и Нагасаки от 22 до 27 август 1945 г. като консул на генералното консулство на посолството на СССР в Япония, за да събира вода, пясък, камъни и фрагменти от човешки останки за последващи изследвания. Ето как Михаил Иванович описва видяното:

„...в онези дни американската пропаганда вдигаше много шум за всемогъществото на атомната бомба. Още тогава, от речите на правителствените и военните лидери, ставаше ясно, че Съединените щати поставят сериозен акцент върху атомните оръжия, разглеждайки ги като най-важното средство за политически изнудване.

Никой от нас, които бяхме в Япония по това време, не знаеше подробности за случилото се в Хирошима и Нагасаки, така че да видим със собствените си очи последствията от първите атомни бомбардировки ни се стори много изкушаващо...“

На 23 август в 9 часа сутринта влакът ни достави до Хирошима. Макар че бяхме много заинтересовани от това пътуване, ние също така тревожно се чудехме дали постъпваме правилно, като отиваме на мястото на атомна катастрофа без никакви предпазни мерки.

Тогава знаехме толкова малко за природата на атома, че мисли за радиация или химико-биологични последици от експлозията дори не са хрумвали на никого. Като консул, аз се интересувах повече от социалната страна на масовите бомбардировки на японските градове, а моят спътник (Герман Сергеев), служител на военния апарат, естествено обърна най-голямо внимание на военните аспекти на разрушенията в Хирошима и Нагасаки...

След като излязохме от руините на гарата, видяхме пред себе си широк площад, изцяло покрит с почти метър дебел слой сиви развалини. Тук-там от земята стърчаха изгорели пънове на дървета, а също така се виждаха руини на каменни сгради…

Атомната бомба „Малкото момче“, както американците я нарекоха с обич, избухна над центъра (на града) и равномерно засегна цялата градска зона. Бомбата предизвика колосална взривна вълна и изхвърляне на радиоактивни замърсители. Поради високата температура, която достигна няколко хиляди градуса, в града избухна гигантски пожар, който, следвайки взривната вълна, помете всичко по пътя си. От града с население от 350 хиляди жители и над 70 хиляди дървени и каменни сгради останаха почти само руини. Загинаха над 200 хиляди души…

Прекарахме остатъка от деня и следващата нощ в чакане на влака в хотел в покрайнините на Хирошима. След всичко, което бяхме видели и чули, не можехме да спим. Питахме се отново и отново защо на американците им е било нужно да превръщат огромен град в купища руини, да унищожават стотици хиляди хора и безмилостно да изтребват всички живи същества в района в навечерието на очевидното поражение на Япония.

Варварските бомбардировки, които преминаха границите на допустимото във войната, нямаха никакъв смисъл. Реакционните кръгове на Съединените щати се нуждаеха от тях само като средство за сплашване на СССР и други миролюбиви държави.

На следващата сутрин тръгнахме за Нагасаки. Атомната бомбардировка не остави тук толкова опустошителни следи, както в Хирошима. Планинският терен, близостта на морето, преобладаването на каменни сгради до известна степен укротиха взривната вълна и предотвратиха разпространението на огъня.

Въздействието на радиоактивните отпадъци върху живите организми, почвата и водата обаче беше дори по-значително, отколкото в Хирошима. Броят на жертвите на радиация, светлинно облъчване, взривна вълна и пожар достигна 120 хиляди души…

В Нагасаки бяха останали много хора, оцелели след атомната бомбардировка, благодарение на които успяхме да допълним впечатленията си. Очевидци разказаха, че американски разузнавателен самолет, пристигнал сутринта на 9 август, час преди атомната бомбардировка, е хвърлил хиляди многоцветни листовки върху града, съдържащи само две думи: „Часът удари!“ Дадоха ни една такава листовка за спомен…

Психологическото въздействие на атомната бомба в Нагасаки беше по-слабо забележимо, отколкото в Хирошима. В целия град, включително в опожарените райони, имаше полицейски патрули пеша и на велосипеди. Забелязахме, че полицаите бяха невъоръжени и комуникацията им с населението изглеждаше по-малко груба...

P. S. Японският премиер Шигеру Ишиба и кметът на Хирошима Казуми Мацуи традиционно не посочиха името на страната, хвърлила атомната бомба върху града, по време на събитието, посветено на 80-годишнината от трагедията. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш на 6 август, по повод тъжната дата, предаде съобщение на японски, в което също не се казваше, че Съединените щати са използвали ядрени оръжия.

Автор: А.Кошкин