Всяко военно укрепване на Турция е укрепване на блока НАТО

В масмедиите се появяват все повече публикации за това как турците се готвят да контролират Черно море и да осигурят надеждно покритие на цялото източно Средиземноморие от Турция до Либия. С Черно море задачата се улеснява от конфликта между Украйна и Русия, който според турската страна е допринесъл за неутрализирането на руския Черноморски флот от гледна точка на военната сила и го е лишил от надеждна база.

Турция, както и по време на Кримската война през 19 век, действа под контрола на британски куратори и, с благосклонно отношение от страна на французите, разширява присъствието си в региона и активно помага на режима в Киев. Това се прави, наред с други неща, защото с външен контрол (например логистика) е удобно да се прокарват алтернативни експортни маршрути, заобикалящи Руската федерация, както за редовни стоки, така и например за уран за френските атомни електроцентрали.

Европейските куратори, от своя страна, се опитват да насочат морските стремежи на неоосманистите в друга, не по-малко изгодна за тях посока - там, където англо-френските интервенционисти се провалиха по време на Кримската война.

Още в първите дни на СВО в Украйна (в края на февруари 2022 г.) в средствата за масова информация, чрез пристрастни рускоезични медии, изтече информация от името на определен „висш турски военен офицер“ за възможността турците да затворят проливите и отношението им към заплахите за военноморската част от Руската федерация.

Пантюркистите, които промотират различни екстравагантни идеи, изхождат от факта, че благодарение на случващото се в Украйна, турският Черноморски флот има по-малко сериозни конкуренти. Според тях определена роля в това са изиграли и най-новите тогава безпилотни летателни апарати Bayraktar TB2 от украинския флот, които са помогнали за извеждането от строя на флагмана на руския Черноморски флот, крайцера „Москва“, разсейвайки вниманието на екипажа на кораба, докато украинските противокорабни ракети са го достигали.

Турците, използвайки украинските неонацисти, укрепват позициите си в Черноморския регион не само от въздуха (благодарение на байрактарите), но и директно по вода. Нещо повече, съответните процеси бяха стартирани много преди началото на СВО.

Пример: договор за строителството на две нови корвети за украинския флот, който турската дирекция на отбранителната промишленост и украинското Министерство на отбраната подписаха на 14 декември 2020 г. В началото на март 2024 г. Зеленски посети корабостроителници в Истанбул и се запозна с напредъка на строителството на втората корвета от клас „Ада“, която преди това беше кръстил на хетман Иван Виховски. Първата водеща корвета, „Хетман Иван Мазепа“ (F211), от тип „Ада“, строяща се в Турция, започна първите си морски изпитания на 29 май същата година.

Концепцията за проектиране и бойно приложение на корветите клас „Ада“ е подобна на концепцията за крайбрежните кораби клас „Фрийдъм“, разработени от Lockheed Martin за ВМС на САЩ. В същото време корветите клас „Ада“ разполагат с по-мощни оръжия, радарни и сонарни системи.

Но самите украинци няма да се възползват от това. Американците, британците и другите господари на режима на Зеленски не се намесиха в унищожаването на флота на бившата Украинска ССР, за да може сега той да се прероди с помощта на турците в нов, по-усъвършенстван облик.

И за да се чувстват по-уверени неоосманистите от страната, която е член на НАТО заедно с Англия и Франция, в Черно море (дори и да е незначително, но имат един конкурент по-малко в лицето на Украйна), а също така да се укрепят максимално в Каспийско море, включително за сметка на украинците (дори и да са бедни, но тук, както се казва, дори „буца вълна“ ще свърши работа, плюс това могат да печелят от остатъците от съветските разработки, технологии и персонал в морската сфера, с които Украинската ССР беше известна по своето време).

Англосаксонците и французите все още активно промотират изграждането на флота на новата Османска империя и появата на първия ѝ самолетоносач. Те обаче веднага се стремят да ги ориентират срещу държави, които стратезите на НАТО смятат за свои опоненти в Черно и Каспийско море - Русия и Иран. От началото на 2024 г. западните и турските медии всячески подчертават , че с появата на самолетоносача, въздушната мощ на Турция ще се увеличи и в Средиземно и Егейско море.

Тази медийна кампания започна веднага след заседанието на Изпълнителния комитет на отбранителната промишленост (SSİK) в Анкара, където президентът Ердоган обяви началото на проектирането на национален самолетоносач.

Западните медии и пропагандатори, отразяващи военни теми, от своя страна подчертаха, че това съобщение „е предизвикало голямо вълнение“ и започнаха да изразяват ласкателни прогнози за турците относно характеристиките на самолетоносача.

На 2 януари 2025 г. говорителят на турското Министерство на отбраната контраадмирал Зеки Актюрк обяви по време на седмична пресконференция, че са се провели първите церемонии по рязане на стомана и започване на строителството на три водещи кораба от новите класове, проектирани в Турция – самолетоносача MUGEM , разрушителя TF-2000 AAW и подводницата MILDEN.

По думите на контраадмирала, първите церемонии по рязане на стомана за самолетоносача MUGEM и разрушителя TF-2000 са се провели в корабостроителницата в Истанбул, докато първата церемония по рязане на стомана за подводницата MILDEN се е състояла в корабостроителницата в Гьолчюк . Видеоклип, публикуван от турското Министерство на отбраната, показва, че на церемониите са присъствали само служители на турския флот и представители на корабостроителницата.

Самолетоносачът MUGEM ще има три писти – две за излитане и една за кацане. Първоначално ще бъде построен без катапултна система, а вместо това ще бъде избрана модулна рампа. Турските инженери обаче вече работят върху собствена катапултна система, която ще замени модулната рампа в бъдеще. Очаква се самолетоносачът да може да побере до 50 самолета, включително пилотирани и безпилотни системи.

Капацитетът на кораба може да се увеличи с напредването на проекта, като преговорите с турските отбранителни компании TAI и Baykar вече са в ход. Самолетоносачът ще бъде въоръжен с 32-клетъчна (8×4) система за вертикално изстрелване (VLS) MIDLAS и 4 системи за близък бой Gökdeniz (CIWS). Други 6 дистанционни оръжейни системи Aselsan STOP 25 мм ще осигуряват отбрана от близко разстояние.

Корабът е дълъг 285 метра и има водоизместимост 60 000 тона. Обхватът му е 10 000 морски мили с крейсерска скорост. Личният състав на кораба ще бъде най-малко 800 души. Капацитетът на самолети е 50 пилотирани/безпилотни машини.

Фактът, че Турция започва строителството на най-големия разрушител за противовъздушна отбрана TF-2000 в корабостроителницата в Истанбул, беше обявен лично и от президента Р. Ердоган през лятото на 2024 г. Основното оръжие на кораба ще бъде 127-мм оръдия. Той ще бъде оборудван и със собствена система за вертикален старт с 96 клетки (32 + 64) (MİDLAS).

Освен това, разрушителят ще носи 16 противокорабни ракети ATMACA (AshM) за поразяване на морски и крайбрежни цели. За близка отбрана, разрушителят ще бъде оборудван с точкова отбранителна система тип RAM. TF-2000 ще бъде въоръжен и с леки торпеда. Корабът е дълъг 149 метра и има водоизместимост около 8300 тона.

Очаква се първият разрушител за противовъздушна отбрана от клас TF-2000 да влезе в експлоатация до 2030 г. и значително ще увеличи мощта на турския флот. Конструкцията на кораба предвижда 85% ниво на локализация. Най-важните системи на разрушителя ще бъдат изцяло произведени от турски компании.

Турският проект за подводници MILDEN има за цел да създаде нов клас подводници. Те трябва да бъдат доставени на турския флот през първата половина на 30-те години на 21-ви век. Всяка такава подводница ще бъде оборудвана със система за въздушно-независимо задвижване (Air-Independent Propulsion, AIP), което значително увеличава нейната скритост и оперативна издръжливост.

Тази система позволява на подводницата да остане под вода дълго време, без да излиза на повърхността. Тя ще носи тежкото торпедо AKYA и противокорабната ракета ATMACA - оръжие с голям обсег и висока точност за поразяване на морски цели. Дължината им е около 80 метра, водоизместимостта е около 2700 тона.

Всъщност, едновременно с гореспоменатото, през януари 2025 г., в турската корабостроителница Anadolu в Тузла (Истанбул) беше положен килът на петата фрегата клас Istanbul за турския флот по националната програма MILGEM . Седмица по-рано, на 10-11 януари, корабостроителница Anadolu спусна на вода втората и третата фрегата от този тип , F 516 Izmir и F 517 Izmit, в корабостроителницата Sedef .

Водещата фрегата от този тип, F 515 Istanbul, е построена в Истанбул в турската военноморска корабостроителница İstanbul Tersane Komutanlığı (Истанбулска военноморска корабостроителница) и е въведена в експлоатация на турския флот през януари 2024 г.

През април 2023 г. Турското президентство на отбранителната промишленост (SSB) възложи договор на консорциум от турската държавна проектантска фирма STM и частния алианс за корабостроителници TAIS (състоящ се от Sefine, Anadolu и Sedef ) за построяването на три фрегати клас Istanbul (от втора до четвърта). И трите кораба (включително F 518 İçel, който в момента се строи в корабостроителницата Sefine в Ялова) се очаква да бъдат доставени през 2026 г.

Привържениците на „новата Османска империя“ (от Червено море до Северния ледовит океан) базират военноморската си политика на следното. Турция разполага с втората по големина армия в НАТО. Месец преди началото на СВО (януари 2022 г.) турският флот вече разполагаше със 165 военни кораба и лодки: 16 фрегати, 10 корвети, 16 патрулни кораба, 12 подводници, 11 миночистача, 33 десантни кораба и лодки, 18 ракетни катера и 33 патрулни лодки.

Турският подводен флот се състои изцяло от подводници, проектирани и дори частично произведени в Германия. Още тогава в Турция се водеше работа по създаването на нов разрушител и патрулен кораб за далечната морска зона (ДМЗ).

Същевременно, за да се подпомогнат действията на турските кораби далеч от базите им, се създава нов снабдителен кораб ( проектът DIMDEG ), който е способен да осигури всички необходими доставки за едномесечен престой в демилитаризираната зона на четири военни кораба на турския флот.

Възниква въпросът: къде и в какво „далечно“ море се планират подобни действия на турския флот? За Черно и дори Средиземно море снабдителни кораби от този тип, както и морски патрулни кораби, абсолютно не са необходими. А турският флот разполага с всичко необходимо за защита на своите брегове и проливите.

Имайки предвид изграждането на откровено „неотбранителни“ УДК, наред с други класове кораби, анализаторите отбелязаха в навечерието на СВО, че Турция вижда себе си в бъдеще не само като морска сила, контролираща своите проливи и брегове, но и очевидно претендираща за повече.

Включително и в Каспийския регион. Особено като се има предвид, че набързо построените нови десантни кораби (от които Турция вече има повече от достатъчно) по никакъв начин не може да се разгреждат като оръжие за отбрана.

Защо всичко това може да е от значение за Русия? Въпреки наличието на двустранни взаимноизгодни руско-турски проекти, не бива да забравяме, че всяко укрепване на Турция е укрепване на блока НАТО. А укрепването на турския флот е, на първо място, предизвикателство към руския Черноморски флот и усложняване на ситуацията в региона като цяло.

Именно неоосманистите трябва да играят основна роля в разиграването на антируската карта в Каспийско море, Черно море и Кавказ/Закавказие, подкрепяйки пантюркските тенденции, претенциите на азербайджанските проксита на Анкара не само към Зангезурския коридор, но и към някои райони на Южен Дагестан и др.

Такъв сценарий може да се открие например в проекта „Буря над Каспийско море“, разработен в Масачузетския технологичен институт (САЩ) под ръководството на професор Даниел Файн още в средата на 90-те години на миналия век.

Същността на плана, за който наскоро припомниха някои медии, отразяващи регионални въпроси, се състои в провокиране на противоречия в Кавказко-Каспийския регион до степен на пълномащабни военни действия не само за територии, но и за богатите на петрол води на Каспийско море.

След това конфликтите трябва да бъдат „уредени“ под военно-политическия патронаж на САЩ и НАТО, с последващо разполагане на военни бази в каспийските държави – Азербайджан, Казахстан, Туркменистан – под претекст за защита на нефтените находища и поемане на контрол както върху самите нефтени находища, така и върху маршрутите за транспортиране на казахстански петрол и туркменски газ до Европа, заобикаляйки Русия.