Броим последната десетка от ултиматума на Тръмп и чакаме с любопитство да видим, когато изтекат, какъв финт ще направи той, защото не става въпрос за мита, които може да ги вдигаш и сваляш с какъвто си искаш процент, а за директна заплаха към Русия. Без значение дали казваш, че е само срещу Путин. Този съществен момент явно му отбягва на американеца.

В това време нашият любим герой от украинския комикс упорито повтаря, както му е препоръчано от неговия задокеански наставник, един и същи рефрен, че сега, на момента, веднага и незабавно е готов за лидерска среща. Че човекът, от една страна, страда от слаба памет, а от друга, от маниакална убеденост в това, че като повтаря едно и също послание ще му повярват, се вижда вече от всички. Тези негови вече видимо съсипани умствени способности пряко влияещи на управленските му действия създават доста грижи на брюкселските му симпатизанти. Интересното в конкретния случай е, че неговите послания срещат едно, бих казал, загадъчно или пък точно пресметнато мълчание от страна на европейските лидери. Защото за всички там е ясно, че няма как да има лидерска среща. Да, разбира се, веднага ще се появят опоненти на това твърдение, които ще повторят известното, че вината за това естествено е на Путин. Нали той подчерта многократно, че Зеленски за него не е легитимен лидер. Той не е новоизбран президент. За него в кафенетата на „Крещатих“, докато си пият горилката, вече наддават кога точно ще бъде свален и кой ще го наследи.

Нека обаче да погледнем на нещата от европейската гледна точка, която ние сме задължени да защитаваме. За нас Зеленски е официален лидер на една воюваща страна. Той е нашият партньор в стремежа ни да оцелеем и да се защитим от руската инвазия, от войната, която Путин, както се твърди, спи и вижда всеки ден кога ще започне. Зеленски е събрал всичките ни надежди за да ни спаси от този лош агресор. Ако считаме че това е така, ще трябва и на най-големите оптимисти да разкрием жестоката истина, че и в такава ситуация лидерска среща пак няма да има. Това много добре го знае хитрецът Зеленски, но не му е удобно да го каже. Напротив, колкото по-гръмко заявява, че е готов за тази среща, толкова повече се надява, че няма да му лъсне оголената задна част от неговата без съмнение снажна фигура. Това е и основният мотив за останалите европейски лидери, които, както става ясно, по тази тема предпочитат да не вземат отношение. Те просто не смеят да се заекнат за такава лидерска среща, защото всеки един от техните държави ще ги запита как така промениха без никакво основание своето отношение към този диктатор, този касапин, този детеубиец, че сега среща искат с него. Нали щяха да го побеждават, нали щяха да го принуждават да седне на масата на преговорите.

При Зеленски нещата са още по-зле. Истината е, че колкото и да се старае, той не може да скрие един очеваден факт, че иска всеки ден среща с човека, който лично е обвинил пред международния съд като престъпник, официално е внесъл обвинителен акт срещу него, в който се опитва да го уличи в геноцид и в детеубийства и в какви ли не грехове. Съответният съд, както знаем, се е произнесъл и има заповед за задържането на тази личност, където и да е по света. И това под натиск от Вашингтон и Брюксел без дори и да им мигне окото, го направиха „безпристрастните“ съдии, въпреки че не става въпрос за Саддам Хюсеин, а за Путин. Човекът, когото не е така лесно могат да го закачат на примката, когато зад него стои народ, готов да отдаде всичко за своята победа, и който разполага с пълен трезор ракети, които в името на тази победа биха могли да излетят и да стигнат без никакви пречки и без никакви препятствия до целта си. И какво се получава тогава? Как си мисли Зеленски, че може да стане тази среща, когато каниш на нея човек, когото ти си обявил за престъпник, а не за лидер на опонираща ти страна. Чисто технически дори това е малко възможно, не казвам съгласно международното право, защото то де факто в момента е една книжка като за деца, но без картинки, в която разказват безсмислени приказки, на които никой не вярва.

Тук е въпросът - какво очаква нашият звездоброец Тръмп, че ще се случи след осмия ден, след като е ясно че лидерската среща няма да стане. Ясно е какво е отношението към Зеленски и от запад и от изток - човека просто го чакат като сериозно болен да си отиде, дали през вратата на болницата навън или през другата й част, отзад. Ясно е, че ще се случи скоро, дори и само заради това което Ванс прогнозира, че всеки момент той трябва да си тръгне. Дните на Тръмп предварително са осъдени да приключат вероятно с поредното откровение, че Путин пак го е разочаровал. По реакцията на Путин личи, че въобще не го интересуват такива „забележки“. Важното е след въпросните дни да стане друга, наистина лидерска среща, и то преди да се видят двамата в Китай. Ако трезвият разум вземе връх, без ултиматуми и обяснения, кой кого е разочаровал, дали директно или чрез посредници те трябва да се разберат и така подготвени да отидат в Китай. Както се вика, да не се излагат пред Си. Време за отлагане няма. Това го знаят и Тръмп и европейските лидери. Това го разбира, разбира се, и Путин. А това, че Зеленски не го вдява, си е за негова сметка.