До скоро Русия държеше в здрава хватка Армения и Азербайджан и двете страни не можеха да помислят за вариант за откъсване от влиянието на Москва. Войната в Украйна, сваленият от руската отбрана азербайджански самолет, конфликтът в Нагорни Карабах и икономическата ситуация обаче променят статуквото.

Докато Русия остава заета с войната в Украйна, влиянието ѝ по южната ѝ граница отслабва, особено в Армения и Азербайджан.

Тази промяна в баланса на силите отваря вратата за други играчи, включително Турция, Европейския съюз и Съединените щати, да разширят присъствието си в региона.

На 10 юли арменският премиер Никол Пашинян и азербайджанският президент Илхам Алиев се срещнаха в Абу Даби, за да обсъдят потенциално мирно споразумение, без посредници.

Изолирана беше и Русия.

Въпреки че не беше постигнат пробив, в съвместна декларация двете страни потвърдиха ангажимента си към двустранни преговори и продължаване на „мерките за изграждане на доверие“.

Само преди пет години обаче динамиката беше коренно различна.

След 44-дневна война между двете страни през 2020 г. за Нагорни Карабах, руският президент Владимир Путин посредничи за прекратяване на огъня и така засили традиционната роля на Москва като влиятелен фактор в региона.

Но оттогава примирието допринесе за това, което Рауф Миргадиров, анализатор от вестник „Айна-Зеркало“ в Баку, нарича „историческа промяна“.

„След повече от 30 години конфликт за Карабах двете страни сега са по-близки една до друга и се дистанцират от Русия. И двете искат да се освободят от руското влияние и това е тяхната възможност, тъй като Русия е много заета с войната в Украйна“, казва Миргадиров пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL).

Рубен Мехрабиан, анализатор в Арменския институт за международни отношения и сигурност, е съгласен, че Ереван разглежда настоящата ситуация като шанс да отслаби влиянието на Москва върху страната.

„Русия искаше Армения да остане във вечен конфликт, за да може непрекъснато да ни спасява и да оправдава своето безкрайно присъствие. Но Армения иска да разреши тези спорове и да премахне всякакво руско присъствие от страната ни. Сега на Русия това не ѝ харесва“, казва той.

Нарастващо напрежение и обвинения

Според някои анализатори, отношенията между Ереван и Москва започват да се влошават през 2016 г. по време на кратък конфликт между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах.

Конфликтът приключи с примирие, с посредничеството на Русиия,и някои териториални придобивки за Азербайджан, което засили разочарованието на Армения от ограничената подкрепа от Москва.

Според Ричард Гирагосян, основател и директор на Центъра за регионални изследвания в Ереван, този момент бележи „началото на ерозията на арменското доверие в Русия“.

Той казва, че през 2016 г. позициите на Русия са станали по-благоприятни за Азербайджан.

Отношенията се влошиха още повече след конфликта през 2020 г., когато Баку възвърна контрола над Нагорни Карабах, а Русия отново не подкрепи Ереван.

Отношенията напоследък са още по-изострени.

На 17 юни руско-арменският милиардер Самвел Карапетян беше арестуван по обвинение, че е призовал към незаконно завземане на властта.

Според Гирагосян арестът е „ход на арменското правителство, за да предотврати всякаква руска намеса“ в парламентарните избори през следващата година.

„Но в същото време това беше по-скоро опит да се противодейства на руските интереси или влияние в самата Армения. Този човек е продукт на Москва; той е широко възприеман като пропутински“, каза Гирогосян.

Само няколко дни по-късно, на 25 юни, арменските власти арестуваха архиепископ Баграт Галстанян, виден духовник от Арменската апостолическа църква, като го обвиниха в заговор за сваляне на правителството.

Русия отговори гневно, като външният министър Сергей Лавров призова за прекратяване на „неоснователните атаки“ срещу църквата, описвайки я като „един от основните стълбове на арменското общество“.

Арменският външен министър Арарат Мирзоян отвърна на удара, обвинявайки Москва в намеса във вътрешните работи на Армения.

Азербайджан също се отдръпва от Москва

Промените не се ограничават само до Армения.

Отношенията между Баку и Москва също се влошиха рязко това лято.

В края на юни Илхам Алиев преустанови срещите на високо равнище, забрани посещението на руския вицепремиер Алексей Оверчук и отмени руските културни събития в Баку.

Тези действия последваха смъртта на двама етнически азербайджанци по време на полицейска акция в Екатеринбург, Русия, на фона на обвинения в изтезания.

Дилемата на Русия със Зангезур

Преди пет години Русия имаше други амбиции за поддържане на влиянието си в региона – по-специално чрез военно присъствие.

Споразумението за прекратяване на огъня от 2020 г., подписано от Русия, Армения и Азербайджан, призоваваше за отваряне на икономическите и транспортните маршрути. То също така предвиждаше, че Армения ще осигури безопасен транзит между Азербайджан и неговият ексклав Нахчиван чрез т.нар. коридор

Той пък трябваше да бъде поставен под надзора на Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия.

Армения обаче разглежда коридора като заплаха за своя суверенитет.

Докато преговорите продължават, все още не е ясно дали надзорът на руската ФСБ ще бъде част от окончателното споразумение.

През март Пашинян каза, че след подписването на договора няма да има чуждестранни войски по границата между Армения и Азербайджан, а идеята не е особено привлекателна и за азербайджанците, твърдят експерти.

Контролът над Зангезур е свързан и с по-голямата геополитическа картина: Средният коридор - маршрут, свързващ Китай с Европа и заобикалящ Русия.

„Зангезур е част от Средния коридор. Русия не иска само да контролира Зангезур, а да доминира над всички сухопътни и въздушни маршрути в Южен Кавказ. Но мисля, че Турция е в добра позиция да поведе усилията за регионална сигурност“, казва Миргадиров.

Нови регионални играчи

Макар анализаторите да са съгласни, че влиянието на Русия намалява, те предупреждават, че дълбоките икономически и исторически връзки не могат да бъдат прекъснати за една нощ.

Въпреки това, откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., тази икономическа зависимост също започна да се променя.

„Турция се превърна в ключов партньор за Русия в областта на вноса. Много стоки се транспортират през Турция и Азербайджан. Проливите на Истанбул са от жизненоважно значение, а Азербайджан сега е ключов център за руския газ. Ние продаваме петрол и газ на Азербайджан, който след това ги продава на Европа. Това е законно и не нарушава санкциите“, казва руският анализатор Кирил Кривошеев пред RFE/RL.

Според Пол Гобъл, старши научен сътрудник в Jamestown Foundation, всичко е свързано с нарастващото значение на Азербайджан.

„Алиев най-накрая осъзна, че Москва се нуждае от Азербайджан поне толкова, колкото Азербайджан се нуждае от Русия“, каза той.

Междувременно Ереван възстановява връзките си с Анкара, като се дистанцира от Москва. Те бяха обтегнати заради подкрепата на Турция за Азербайджан в конфликта за Карабах, както и историческите сблъсъци между турци и арменци.

През юни Пашинян посети Турция и се срещна с президента Реджеп Тайип Ердоган – първото политическо работно посещение, насочено към двустранни преговори.

Според Мехрабиан Армения е икономически зависима от Русия, но отварянето на границата с Турция може да даде на стрната по-лесен достъп до европейските пазари.

Въпреки това Армения не възлага всичките си надежди на Турция. Мехрабиан твърди, че Ереван укрепва връзките си и със САЩ и ЕС.

„Работим с ЕС и САЩ за засилване на сътрудничеството. Със САЩ вече подписахме харта за стратегическо партньорство. С ЕС приехме законодателство, съобразено с потенциалното членство, въпреки че знаем, че предстои дълъг път.“