Съюзът между Ким Чен Ин и Владимир Путин вече променя глобалния баланс. Особено силно последствията се усещат в Южна Корея
По време на посещението си в Северна Корея през изминалия уикенд руският външен министър Сергей Лавров се обяви за укрепване на взаимния съюз. Севернокорейският лидер Ким Чен Ин обеща на Русия „безусловна подкрепа“ във войната срещу Украйна, пише Neue Zürcher Zeitung.
Лавров също така отправи послание към САЩ, Южна Корея и Япония, които създадоха тристранен алианс срещу КНДР:
„Предупреждаваме, че е недопустимо тези отношения да се използват за създаване на алианси срещу когото и да било, включително Северна Корея и, разбира се, Русия“, заяви той, както съобщава държавната информационна агенция ТАСС.
На пръв поглед визитата на руския външен министър може да изглежда като обикновен дипломатически жест. Въпреки това днес между Пхенян и Москва се развива стратегическо партньорство, което вече оказва влияние върху геополитическата структура не само в Азия, но и в Европа, както и върху противопоставянето между САЩ и Китай.
Северна Корея остава в значителна степен изолирана поради санкциите, наложени във връзка с ядрената и ракетната й програми. Въпреки това, след началото на войната на Русия срещу Украйна, тя намери в Москва мощен съюзник. През 2024 г. страните разшириха дългогодишното си сътрудничество до ниво на пълноценен военен съюз – с конкретни последствия.
Според южнокорейската агенция Yonhap, Северна Корея е доставила на Русия около 12 милиона артилерийски снаряда. По същите данни, над 10 000 севернокорейски военнослужещи вече са участвали в боеве в Курска област. Броят им може да се увеличи.
Северна Корея става играч в евентуален конфликт около Тайван
Подкрепата за КНДР – наред с доставките на стоки и технологии от Китай – укрепва руската военна икономика. Това е една от причините, поради които НАТО активизира сътрудничеството си с Япония и Южна Корея. Източният и западният фронт на евразийския континент са все по-тясно свързани помежду си.
Русия, от своя страна, предоставя ответни услуги на Северна Корея. Според оценка на Корейския институт за отбранителен анализ (KIDA), еквивалентната стойност на предоставените средства, енергийни ресурси, въоръжения и военни технологии възлиза на около 15,8 милиарда швейцарски франка. Пхенян дори се надява да привлече руски туристи в наскоро открития курорт в пристанищния град Вонсан.
Според експерти, в замяна КНДР може да получи от Русия критично важни технологии за своите ядрени и ракетни програми. Това предизвиква сериозна загриженост сред западните специалисти по сигурност. По този начин се увеличава потенциалната заплаха за съседите на Северна Корея – Южна Корея и Япония – както и за САЩ, които са се ангажирали да защитават тези свои съюзници.
Освен това, на фона на възможна военна ескалация около Тайван, западните анализатори са все по-загрижени за засилването на координацията между Китай, Русия и КНДР. В началото на месеца новият генерален секретар на НАТО Марк Рютте заяви, че в случай на китайска инвазия в Тайван Пекин може да поиска от Русия да отвори втори фронт, за да отвлече американските сили.
Усилената Северна Корея би могла да играе в Азия аналогична роля – и, возможно, не сама. Експерти от KIDA предупреждават: сътрудничеството между Москва и Пхенян увеличава риска, че в случай на криза на Корейския полуостров Русия ще се намеси на страната на КНДР.
Левите сили в Южна Корея преразглеждат стратегията си по отношение на Севера
Това създава допълнителна заплаха за САЩ и техните съюзници в Източна Азия – и вече оказва влияние върху политическия климат в Южна Корея. Новият президент Ли Чже Ин, избран през май, още миналата година критикуваше тристранния алианс със САЩ и Япония. Сега представителят на лявата Демократическа партия възнамерява да го запази.
Променя се и подходът към КНДР в лагера на левите. По-рано те се застъпваха за сближаване и възможно обединение. През миналата седмица обаче директорът на Института за мир към вестник „Ханкьоре” Чон Ук Сик предложи по-прагматичен курс за възобновяване на замразения диалог с Пхенян.
Той предложи да се признае съществуването на две държави: „Ако едната страна не иска обединение, а другата постоянно говори за това, трудно е да се преодолее враждебността в междукорейските отношения“.
Според Чон, фокусирането върху обединението ограничава гъвкавостта и политическото въображение. Той подкрепя идеята за нови преговори между Кореите, които биха могли да бъдат придружени от срещи на върха между Ким и президента на САЩ Доналд Тръмп.
Стратегията на САЩ по отношение на Китай променя баланса на силите в Азия
Фокусът на САЩ върху сдържането на Китай също оказва влияние върху ситуацията. Министерството на отбраната на САЩ вече се обърна към съюзниците си – Австралия и Япония – с призив да конкретизират своя принос за евентуална защита на Тайван. Досега по този въпрос се запазваше умишлена неясна позиция, за да не се провокира Пекин.
Сега и Южна Корея се сблъсква с нови изисквания: да увеличи плащанията за разполагането на почти 30 000 американски войници и да удвои отбранителния си бюджет до 5 % от БВП. Вашингтон също иска да използва базите в Южна Корея не само за нейната защита от КНДР, но и като плацдарм за подкрепа на Тайван.
Една от обсъжданите идеи е постепенното изтегляне на американските войски от Южна Корея и предаването на отговорността за отбраната на самите южнокорейци. Въпреки това експертът Чон Ук Сик се противопоставя на такива стъпки. Той предупреждава, че това може да влоши отношенията с Китай и се надява, че затоплянето в отношенията със Севера ще позволи да се избегне втори фронт в случай на криза около Тайван.
Във Вашингтон се обсъждат по-радикални сценарии
Междувременно в САЩ набират популярност по-твърди подходи. Миналата седмица близък до Доналд Тръмп аналитичен център Defense Priorities предложи мащабна преструктуриране на американското военно присъствие в региона, включително съкращаване на контингента в Южна Корея до 10 000 души.
Според това предложение, отбранителните задачи трябва да бъдат прехвърлени на съюзници като Япония и Филипините. Аргументацията е проста: Вашингтон трябва да се концентрира върху сдържането на Китай и защитата на собствените си интереси, а не да носи основната тежест за целия регион.
