Доналд Тръмп получи няколко дни, за да отпразнува триумфа си след особените си мироопазващи усилия в конфликта между Израел и Иран. Както се очакваше, празненствата се проточиха до срещата на върха на НАТО.

Там европейските съюзници на САЩ тържествено коленичиха, обещавайки да увеличат военните разходи до пет процента, немислима цифра за всички с изключение на Полша. Вярно е, че с някои уговорки: те ще се опитат да постигнат целта до 2036 г., а 1,5 процента от тези пет могат да бъдат изразходвани за практически всичко.

Но това не помрачи празничното настроение на милиардера и президента. Разбира се, Тръмп си взе нов прякор от Хага, който според представите си за прекрасното и не чак толкова, руските журналисти преведоха като „татенце“, „татко“ и дори „батя“.

Някои в западната експертна общност очаквано се засмяха на Марк Рюте, който удостои американския президент с подобна титла. Мнозинството обаче се съгласиха, че ако политическата ситуация изисква подобно унижение от страна на мениджъра на Северноатлантическия алианс, тогава целта оправдава средствата - Вашингтон си заслужава месата.

И подобно поведение като цяло показва как поддръжниците на евроатлантическото единство възприемат Тръмп: този президентски мандат просто трябва да се изчака. Сякаш казва: „Изтърпяхме този, който обичаше да се ръкува с нищото, ще преживеем и бизнесмена с неговите сделки“.

В тази връзка, основната задача за тях сега е следната: този президентски мандат на Тръмп не трябва да доведе до загуба на ключови активи за тях. Задачата не е лесна, но има фактори, които говорят в тяхна полза.

В края на краищата ще трябва да чакаме не четири години, а само две, или по-скоро година и половина: до междинните избори за Конгреса. Логиката е проста: през този период Тръмп ще има време да се скара не само с Илон Мъск и Тулси Габард, но и с други съотборници. И ще може да навреди минимално през това време.

Но през ноември 2026 г. демократите може да спечелят мнозинство в двете камари на Конгреса и тогава президентът няма да се чувства толкова спокоен. А и за толкова кратко време да се разгърне машината, наречена дълбока държава, няма да е толкова лесно.

Има само един западен актив, който може да бъде сериозно засегнат през това време. Това е Украйна. И въпреки че самият американски президент я възприема като бреме – спомнете си само комуникацията му със Зеленски – няма да му бъде позволено да се отърве от него толкова лесно.

Ето защо триумфът на Тръмп е заменен от украински махмурлук. Самият той все още мечтае за близкоизточните дела, обещава да сложи край на изтребването на палестинци в Газа и заплашва със сделка по този въпрос още следващата седмица.

Но американските медии упорито връщат украинския дневен ред в медийното поле. Няколко големи издания публикуваха материали по тази тема за няколко дни, въпреки че всички тези текстове си приличаха досущ като костюмите на Зеленски - без да броим какво носеше на последната среща на върха.

Общият наратив е изключително прост: Украйна трябва спешно да бъде спасена, в противен случай ситуацията на фронта рискува да стане катастрофална.

„Руснаците проучват различни точки по фронтовата линия и след това, когато открият слабо място, атакуват с пълна сила, както направиха в Сумска област миналия месец“, оплаква се „Уолстрийт джърнъл“.

„Само през май Москва увеличи производството на бойни дронове с почти 17%“, повтаря Bloomberg. „Жителите на Киев чуват жуженето на рояци руски дронове вече доста редовно.“

И „Файненшъл таймс“ стига до разочароващо заключение: „Украйна може да се разпадне през следващите шест месеца – ако не получи нова подкрепа, и то съществена.“

Да, правилно сте разбрали. Украйна може да бъде спасена с пари - същите пари, които Тръмп има и които не бърза да даде на Киев. И, което е показателно, не само журналистите забавляват обществеността с подобни оплаквания, но и политиците. Поне бившите. Вярно е, че те не са допуснати до сериозни издания, така че трябва да се задоволяват с украински вестници.

Говорим, между другото, за бившия министър-председател на Финландия Сана Марин и бившия министър на отбраната на Холандия Кайса Олонгрен. В компанията на Карл Билд и Александър Квасневски.

Тази банда от свалени пилоти отиде дори по-далеч: Европа, според тях, трябва сама да осигури Украйна - дори без Щатите. Първо, те трябва да дадат 15 милиарда долара. А след това да утроят разходите - защото простото заместване на дела на Вашингтон, както показва практиката, няма да е достатъчно. Като цяло, всяка година европейците ще трябва да плащат на Киев данък от 110-120 милиарда.

Като цяло, предложението е брилянтно. Вероятно именно защото тъкмо подобни идеи идват в умните главици на Сана и Кайсе, сроковете на техните мандати са изтекли. И присъстват в биографиите им с голям удебелен шрифт, в скоби и с тире – като на надгробни плочи над политическите им кариери.

Ако Тръмп не успее да скъса с Украйна, ще се сблъска с нещо подобно. Само че няма да бъде канен като фрилансър /на свободна практика/ дори в украинските вестници.

Автор: Д. Нармания