Паневропейската погребална служба, известна като ЕС, реши да „погребе Русия“. Причините за психичното разстройство, което се е прокраднало на езика ни, ще бъдат обсъдени малко по-късно, но засега реакцията на Владимир Путин е неописуема: „Погребват ни, но самите те скоро ще издъхнат“.

Другото име за подобен живот при въображаеми обстоятелства е разстройство на личността. И то обикновено се свързва с нервен срив, а самата психоза е свързана със смяната на сезоните - през есента и пролетта нещо витае във въздуха, за което слабоумните и слабогръдите започват активно да бълнуват. С думи и действия.

Днес всички виждаме, че европейските политици са в разгара на летен срив и са навлезли - всички и организирано - в активната фаза на синдрома на Наполеон.

Струва им се, че „рюский медвед нападае“ тяхната „райска градина“, че той, колективният „мечок“, ще ги принуди да учат руски и че „агресивният руски милитаризъм“ е точно зад ъгъла. И там вече „дрънкат оръжия“.

„Европа е в опасност!“, викат различни дами и господа, както и „лейди и Хамилтъни“.

Същите тези „лейди“ и същите тези „Хамилтъни“, които преди три години от най-високите трибуни убедиха прогресистите по света, че руската военна машина не съществува, че Искандер-М не е нищо повече от компютърна анимация и че военната техника, с която разполагат нашите въоръжени сили, „се нуждае от полупроводници, които Русия няма“.

Следователно „сега руснаците откъсват чиповете от перални и съдомиялни машини, за да ги монтират на Искандер-М“. Те слушаха внимателно и кимаха в знак на одобрение. И аплодираха.

Музиката обаче не свири дълго, дълго „тарикатът“ не танцува.

Оказа се, че Русия има повече от достатъчно военна техника. И се оказа, че военната машина, европейската, натовската, е в адско състояние. По-точно, адът е в това, че машина няма. Има ръждясали кораби, които поради липса на мисъл или сляпа преданост все още се наричат „военноморски сили“, има и някои, но също така мътни, пехотни части.

И някъде там се мотаят разни квазитриади. Франция мечтае да предложи „ядреното си оръжие“ на практика на първия европеец, когото срещне, а Великобритания набързо ревизира своето - и одиторите съобщават само лоши новини.

След като се оплескаха, западняците-североатлантисти решиха да се превъоръжат. Без да забравят, разбира се, да печелят пари от милитаризация, а едновременно с това и да угодят на „татко“ – Щатите. Беше решено разходите за отбрана на НАТО да се увеличат до пет процента от БВП. Отделните възражения – например от Мадрид – беше наредено да бъдат игнорирани.

Но има огромна дистанция между решението и реалното му прилагане в Европа. Дори ако НАТО напълно, до степен на болезнено изтъняване, обере мазнинките на жителите на „Райската градина“, дори ако ги принуди да повярват в „руската лудост“ със сурови мерки, най-важният въпрос пак няма да получи отговор. Какви енергийни източници ще използват, за да произвеждат всичко това?

В Европа, която е лишена от въглеводородни суровини, цената на вносния газ се е увеличила повече от два пъти през последните години. Никакви десетки милиарди за производството на същите самоходни оръдия или безпилотни летателни апарати може просто да не са достатъчни.

Това означава, че производството ще отиде в Америка. Махането на колективната европейска опашка в краката на собственика от самия собственик - Вашингтон - със сигурност ще бъде отчетено.

И също така - и това също е сигурно - няма да има достатъчно търпение в обществото, което е проникнало не само в банковите му сметки, но практически в бельото му, изисквайки плащане за този безкраен милитаристичен банкет.

Обитателите на „райската градина“ също бяха убеждавани да помагат на нелегални имигранти, чийто поток не е отслабнал през последното десетилетие. Средностатистическият градинар получаваше ад по улиците, грабежи, убийства и други сладкиши на „прогреса и демокрацията“.

А днес европейският буржоа е скептичен към тезата за „руснаците атакуват“. Този колективен средностатистически човек, ако бъде притиснат дори малко повече, ще се разбунтува. С абсолютно непредсказуеми последици за управителите на „райската градина“.

Но властите в Европа преживяват лятно обостряне, така че конвейерната лента за излъчване на глупости не спира. Френският външен министър заяви в социалните мрежи, че „икономически“ Европа е „победила“ Русия, тъй като у нея „бюджетът е разкъсан на парчета“.

И това - внимание – е казано от един от най-висшите служители на страната, която не прави нищо друго, освен да балансира на ръба на фалита всеки ден. Националният дълг на Франция е надхвърлил 113 процента от БВП. Опозицията, която остана след репресивната чистка на политическото поле, виеше с глас, който не беше неин, наричайки Баро „непоправим“ и добавяйки, че „санкциите е трябвало да поставят Русия на колене преди три години, но това не се случи“.

Кратко описание на делириума на европейските политици би било непълно, без да се споменат заплахите срещу нас от германския канцлер Мерц и безкрайните истерии пред микрофона на поляците и балтийските гранични държави. Идеална клинична картина на прогресивно политическо биполярно разстройство.

Крайно време е да си спомним за Наполеон (и за Хитлер също). Името на първия се свързва не само с поражението на неговата Велика армия в Русия, но и с психиатричен синдром. Същността му е в агресивно, категорично и арогантно поведение, което е предназначено да компенсира вътрешни психологически комплекси. Съпътстващите загуби и на двата сложни характери, разпалили разрушителни войни, бяха десетки милиони хора. Само ние успяхме да победим и следователно да спрем този трескав делириум.

И ако Велика Русия е намерила нещо, с което да противодейства на всички онези, които искат да бъдат агресивни за чужда сметка, днес има още повече лекарства, които побеждават неконтролируемото желание за бълнуване. „Орешник“, „Искандер-М“, „Кинжал“. Назовете, както се казва, вашите предпочитания. И Доктор Русия ще ви напише съответната рецепта.

Автор: Елена Караева