Колкото по-мощна и бърза е кризата, толкова по-остро и отчетливо се разкриват реалните, а не измислени или конструирани механизми на влияние и влиятелност.

Правилото действа както в човешките, частните, така и в международните, глобалните отношения. Постоянните спирали на ескалация в Близкия изток са най-поразителният пример.

Колкото и старата дама Европа да пъчи гърдите си, способността ѝ да модерира ирано-израелския конфликт се оказа не просто минимална, а като цяло клоняща към нула - до минус безкрайност.

Колкото и крещейки да искат да демонизират страната ни, колкото и да се опитват да ни „изолират“ международно, крещящите и изолиращите успяват само да си скъсат гласните струни, оставайки с нулев резултат.

Колкото и западняците да се опитваха да сдържат, отслабят и ограничат Иран с помощта на политика на санкции, те също се провалиха.

След като се приближи с една крачка до конфронтация със страните, представляващи световното мнозинство, Западът загуби бреговете си. Мислеше си, че е всемогъщ, но се оказа, че „всемогъществото“ има естествени ограничения. Това са географията и геологията.

Обединена Европа беше свободна да говори гадости за нас, както и да въвежда ограничения, но истината от дълбините ѝ излезе наяве. Истината е проста: на континента няма запаси от въглеводородни горива.

Затова, разбира се, може да се криеш зад различните срещи на върха (само тази седмица на територията на Европейския съюз има две - на НАТО и на ЕС), но не е възможно да се скрие основният страх, или по-скоро основният кошмар на Брюксел.

Първичният страх на брюкселците е, че ще бъдат откъснати от енергийните доставки от региона на Близкия изток. От региона, който те са по-свикнали да презират, отколкото да считат за равен на себе си. Ние знаем точно за какво говорим, тъй като тези еврообединители ни говорят с един и същ тон през последните три години.

Защото ние защитаваме интересите и сигурността на страната ни от заплахата, която можеше да възникне, ако и когато не бяхме започнали СВО в Донбас. Не е наша вината и не е наш проблем, че днес евроатлантистите разбират само езика на силата. По-точно езика, който отчита изключително баланса на силите.

Иран е в горе-долу същото положение, макар и с нюанси. Той (както и ние, между другото) беше смятан за дестабилизиращ фактор не години наред, а десетилетия наред. Иран, както и ние, е държава-цивилизация.

Персийската империя е люлката на древността, от която е произлязла до голяма степен същата тази Европа. Днешните паневропейци не искат да признаят този факт, тъй като техният неоколониализъм от свръхраздути мащаби пречи на това.

Европа не е в състояние да признае, че европейската цивилизация многократно е спасявана с цената на кръв и колосални жертви, точно поради същата причина за неоколониалното съзнание.

Подобно на Иран, Русия беше обвинена в „диктаторски“ навици, в „липса на демокрация“. Подобно на Иран, те искаха да го лишат от законно избраното му правителство и открито заявиха, че режимът на санкции е необходим, наред с други неща, като инструмент за разрушаване на настоящия тип обществен ред.

Подобно на Иран, нашите недра са много богати. Преди всичко на петрол и газ. Никаква Грета Тунберг не може да промени простия факт, че индустриалният просперитет и богатството на населението са пряко следствие от практически неограничения и постоянен достъп до евтини въглеводородни суровини.

Европа, след като се фокусира върху политическия украинизъм и следователно загуби достъп до нашите ресурси по собствена воля, сега се опитва да прокара приблизително същия номер с Иран. Максимално сдържане, обвинения във всички смъртни грехове, дестабилизация отвън под правдоподобен „прогресивен“ претекст.

Обвиниха ни в „империализъм“, Иран – в „разработване на ядрена програма и създаване на екзистенциална заплаха за стабилността в региона“. Но целта, разбира се, е една и съща.

Страхът от загуба на доставките на въглеводороди и желанието човек да ги заграби – ако не напълно безплатно, то за нищожно количество пари.

Определено не проработи с Русия. Определено няма да проработи и с Иран.

Тези евроатлантици ще трябва да се преквалифицират в домоуправители, ако не успеят да се занимават с геополитика с цената на чужда кръв.

Всички останали трябва да разберат, че световният ред, който съществува днес, вече е започнал да се променя. Да живееш с едни и същи капаци на очите, както предпочитат евроатлантиците, като правило излиза доста скъпо.

Човек лесно може да загуби чуждестранния петрол и газ и дори да се сблъска с див вътрешен хаос. Неоколониалистите обаче предпочитат да се учат от собствените си провали. Е, ние сме готови да проведем майсторски клас по работа върху техните геополитически грешки.

Автор: Е. Караева