Израел, който вече елиминира голям брой ирански генерали, може да елиминира и върховния лидер (Рахбар) на Иран Али Хаменей.

Поне такива изявления се чуват, включително от устата на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Колко реална е подобна заплаха и до какво ще доведе нейното прилагане?

Израел не изключва сценарий, при който може да бъде направен опит за елиминиране на върховния лидер на Иран Али Хаменей, заяви премиерът на страната Бенямин Нетаняху .

По-рано CBS съобщи, че неназован служител на израелското разузнаване е посъветвал върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей да „сменя спалнята си всяка вечер“, защото разузнавателната служба на еврейската държава може да направи опит за убийство. А израелският министър на отбраната Израел Кац заплаши Хаменей със съдбата на Саддам Хюсеин.

В същото време Израел продължава да преследва ирански правителствени и военни фигури. Армията на отбраната на Израел съобщи, че след получаване на разузнавателна информация, изтребители на ВВС са атакували щаба в самия център на Техеран и са убили Али Шадмани, който е ръководил централния щаб на иранската противовъздушна отбрана.

Прави впечатление, че той е бил убит, отново, в апартамента си в Техеран, тоест по някаква причина Иран не предприема никакви специални мерки за осигуряване на специалната сигурност на висшите генерали на Корпуса на ислямската революция (КСИР).

Особено важно е, че идеята Израел евентуално да убие духовния лидер на Иран Али Хаменей не се появи като някакъв вид изтичане на информация или подхвърляне, а в пряко телевизионно предаване по американски телевизионен канал. Директен отговор на директен въпрос, изобщо без пауза или колебание: „Ще доведе ли убийството на Хаменей до ескалация на конфликта?“ „Напротив, това ще сложи край на войната“, каза Нетаняху.

Преди всичко, вярно ли е това?

Съществуват две противоположни оценки за вътрешната ситуация в Иран. Според тази, която доминира в западното информационно поле, Иран сега е „колос с глинени крака“, доминиран от „двусмислие“, подобно на това, което е съществувало в Съветския съюз през 70-те и 80-те години на миналия век.

Твърди се, че персийското население, особено в Техеран, изпълнява нормите на шариата и почита духовния водач и неговите фетви, но чисто формално и само чака възможност да се откаже от ислямската република и да се качи на релсите на западния начин на живот.

Основание за подобна оценка на ситуацията са периодичните улични протести в Техеран, които възникват поради ексцесиите на шиитските радикали на място, особено по отношение на жените, както и поради активното използване на показанията на бежанци и емигранти като „разузнавателна“ информация, които винаги описват всичко в „революционни“ тонове.

Това е жанр за всички емигранти, за да поддържат имиджа на своята значимост. От всичко това се прави изводът, че „властта на моллите“ е номинална и условна. Ако се натисне малко (например чрез унищожаване на върха), тогава режимът ще се срине, войната ще приключи.

Под „край на войната“ се има предвид далечна победа за Израел по точки в състезанието „кой има повече ракети“, а в по-широк смисъл – прекратяване на ядрената програма на Иран при условия, благоприятни за всички освен за Иран.

Според други оценки, социалната ситуация в Иран е по-стабилна. Преди всичко, поради установеното обществено разбиране (консенсус) относно светските причини и характера на конфликта с Израел и Запада.

Може би част от обществото, особено младите хора в големите градове, не е готова буквално да възприеме религиозния компонент на държавната власт, развила се в Иран. Но дори и те възприемат тази конфронтация не като нещо „наложено от аятоласите“, а като определен естествен резултат от междудържавната борба.

В този контекст Израел и Съединените щати се възприемат като извършващи посегателство не толкова върху религиозните устои на шиитите или върху държавното устройство на Иран, колкото върху независимостта на персийската държава като цяло.

В този контекст унищожаването на застаряващия духовен лидер на Иран Али Хаменей би могло да се превърне във фактор за обединяване на иранския народ. И между другото, не е факт, че новият духовен лидер на Иран би могъл да бъде някой, който е по-„удобен“ за Израел и колективния Запад.

Между другото, това беше заявено и (ако трябва да се вярва на западни източници ) от Белия дом. Съобщава се, че висш служител на американската администрация е казал, че Хаменей е аятолах, когото Израел познава, докато неговото място ще бъде заето от лице, непознато на еврейската държава.

Освен това Али Хаменей е сейид, тоест пряк потомък на пророка Мохамед. В продължение на стотици години броят на сеидите се е увеличил до много хиляди, но те все още представляват специална каста, равна на светците, и традиционно им е отредена ролята на тълкуватели на исляма.

Трудно е да се предаде или обясни това с традиционни европейски и руски термини. До известна степен убийството на сейид, носещ черен тюрбан в шиизма, е близко до покушение срещу патриарх, който е и роднина на царското семейство. Само езичник или атеист би се заел да извърши подобно деяние. Между другото, Али Хаменей оцелява след два опита за покушение през 80-те години на миналия век и двата са организирани от ирански леви групировки от троцкистко направление, тоест идеологически атеисти.

С други думи, ползите за Израел от елиминирането на Али Хаменей са много неясни. Изявленията на Нетаняху могат да бъдат оценени или като неправилна оценка на разузнавателни данни, или като прекомерна бравада насред военните действия. Друг въпрос са двойните стандарти на света и възможностите, които Тел Авив по принцип си позволява.

Изявлението на Нетаняху едва беше забелязано от големите световни медии.

Изглежда, че за колективния Запад предположението за „необходимостта“ от елиминирането на духовния лидер на друга държава е обичайно явление, което не е необходимо да се подчертава.

Но всъщност израелският премиер изрази планове за политическо убийство. Нетаняху вече говори за борбата на „доброто срещу злото“, дехуманизира Иран и иранците и постоянно подчертава, че националните интереси на Израел са над всички други фактори.

За Израел подобно действие изглежда като просто още един ход на шахматната дъска. В Тел Авив наистина вярват, че то е възможно, приемливо и допустимо и няма да бъде осъдено или дори поставено под въпрос от прословутата международна общност.

В никоя друга страна по света, освен Израел, никой не би посмял да изрази подобно нещо, и то със спокоен тон в интервю за чуждестранна медия. Например, трудно е дори да си представим какъв скандал би започнал в западните медии, ако представители на Русия изразят предположението за ликвидиране на главата на киевския режим, който узурпира поста президент на Украйна повече от година.

Една координатна система е за „нашите“, друга е за тези, които западната общност по някакви специфични причини не смята за „наши“. В този контекст цялата система на световен ред и „стара“ дипломация изглежда разрушена. И разбира се, Израел прави тези изявления, прикривайки се с военната мощ на САЩ. И е малко вероятно да предприеме тази стъпка без пряката благословия на Вашингтон. Която, както вече посочихме, в момента липсва.