Ще признае ли Белият дом Сомалиленд в замяна на още една база на Пентагона?

Южноафриканските страни ще плащат от най-високите експортни мита на Съединените щати. Причините за тази ситуация включват по-координираната позиция на страните от региона (в рамките на Южноафриканския митнически и икономически съюз) по въпросите на световната търговия, която се различава от позицията на Вашингтон по тези въпроси; укрепването на южноафриканската валута (ранд) в регионалната, панафриканска търговия, както и в разплащанията на региона със страни извън Черния континент.

Тъй като делът на САЩ във външноикономическите отношения на региона надхвърля 25%, американската страна очаква да постигне по-евтини доставки чрез новите мита и по този начин косвено да забави политическата и икономическа интеграция на страните от региона и да ги разедини политически: все пак митата на САЩ са диференцирани за африканските страни...

Например, администрацията на Тръмп определи тарифи за Южна Африка на 30%, за Ботсвана на 37%, за Зимбабве на 18%, а за Мадагаскар и Лесото - съответно свръхмаксимални ставки от 47 и 50%. Мадагаскар, припомняме, отдавна се противопоставя на американско-британските военни съоръжения на британския архипелаг Чагос и подкрепя дългогодишното искане на Мавриций да върне този архипелаг, отделен от Лондон в началото на 60-те години на миналия век, от нейната територия.

Известно е също, че властите на Мадагаскар не са съгласни с отдаването под наем на Пентагона на редица бивши френски военни крайбрежни съоръжения там.

Америка вероятно е загрижена и за отношенията на Мадагаскар с Русия. В средата на декември 2024 г., по време на среща в Москва с председателя на Сената на Мадагаскар Ричард Раваломанана, председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Валентина Матвиенко съвсем конкретно описа двустранните отношения:

„... Мадагаскар е дългогодишен партньор на Русия в Африка. Както СССР, така и Русия винаги са били на страната на мадагаскарския народ. Тяхната борба срещу националното колониално потисничество, защитата на суверенитета на вашата страна, развитието на независима икономика. Знам, че в Мадагаскар помнят, ценят и знаят това. Ние също ценим тези отношения... ние също така смятаме Мадагаскар за важен партньор, с когото споделяме обща визия за перспективите за формиране на по-балансирана система от международни отношения, многополярна архитектура на световния ред.“

Подобно мнение изрази и ръководителят на Сената на Мадагаскар: „...нашата цел е, на първо място, да разширим дългогодишните братски връзки между двата народа. И, разбира се, по-активно да развиваме всестранно взаимноизгодно сътрудничество, да допринасяме за развитието на нашите страни.“

Южна Африка представлява около 70% от търговския дефицит на САЩ с Африка. Но освен основната митническа такса от 30%, уточнява Андрей Маслов, директор на Центъра за африкански изследвания в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, се добавят 25% върху вноса на автомобили от Южна Африка.

Нека припомним, че износът на автомобили за САЩ от Южна Африка, където се намират западноевропейски и американски производители на различни марки, възлиза на 2-3 милиарда долара годишно. И така, в края на май, след преговори в Белия дом между президентите Тръмп и Рамафоса, стана известно за плановете на Южна Африка да купува втечнен природен газ от американски компании в замяна на премахването на митата върху износа на автомобили.

Вашингтон ще инвестира и в развитието на газовата инфраструктура в страната, включително производството на шистов газ. Сделката се разработва в резултат на указа за взаимни мита на Доналд Тръмп, който активно провокира търговски конфликт с Южна Африка, след като дойде в Белия дом в пълно съответствие с характерната си стратегия за агресивен подход при сключването на различни видове „сделки“.

Както показва настоящата практика, това не винаги работи, но ексцентричният бизнесмен не се успокоява. Първо, той заплаши, а в началото на март тази година спря всички програми за финансова подкрепа на Южна Африка, обвинявайки властите на тази страна в дискриминация срещу белите фермери.

Разбира се, това не беше нищо повече от претекст, докато свръхзадачата на тарифната политика на американските власти спрямо Южна Африка беше да избие допълнителни преференции (както показахме по-рано), както и да повлияе на темповете на интеграция в южната част на Африка и да принуди най-развитата страна в тази част на континента да използва американския долар в по-голяма степен във вътрешнорегионални и външни разплащания (особено след като делът на ранда в тези разплащания се е увеличил с повече от една четвърт през последните 4 години).

Подобен проблем се „решава“ в контекста на тарифната политика спрямо Ботсвана и Зимбабве, където „режимът на Мугабе“ е обект на политически и икономически санкции от страна на САЩ от много години. Същевременно зимбабвийските власти активно развиват икономическо и научно-техническо сътрудничество между тази страна и Русия и Беларус.

САЩ вероятно са озадачени и от факта, че от пролетта на 2024 г. Зимбабве използва национална валута, обезпечена с национално злато (Zimbabwe Gold Currency). Планира се до края на 2020-те години тази валута да стане единствената в страната и да се използва в поне 70% от междудържавните разплащания в Зимбабве.

Тази схема се тества първо в разплащания с Ботсвана (2025-26 г.), след това с Южна Африка и други страни в региона (от 2026 г.), като Ботсвана игнорира санкциите срещу Зимбабве, което има положителен ефект върху отношенията на други страни в региона с тази страна.

Що се отнася до мъничкото Лесото, някои експерти са склонни да вярват, че подобни максимални американски мита (50%) ще принудят Лесото да се „присъедини“ към Южна Африка, което ще бъде един вид „компенсация“ за Претория за новите американски мита върху Южна Африка. Малката анклавна държава в Южна Африка изнася необработени диаманти за САЩ, които съставляват една трета от общия ѝ износ за САЩ.

Освен това там се намират и американски фабрики на Levi's и Calvin Klein (поради изключително евтината местни работна сила и текстилни суровини). През 2024 г. обемът на износа на Лесото за САЩ, поне 65% от който са текстилни продукти, възлиза на почти 237 милиона – около 15% от БВП на кралството.

„Новите американски тарифи бързо ще унищожат икономиката на страната “ , каза пред Ройтерс икономическият анализатор от Лесото Табо Хеси, тъй като САЩ са „един от трите основни вносители на наши стоки (другите са Южна Африка и Белгия. - Ред.).

Лесото просто ще умре заради новите тарифи и няма да е възможно да се преориентират доставките за САЩ към Южна Африка. Освен това Южна Африка, основният ни търговски партньор, подценява нашия износ.“ От своя страна, експертът смята, че тази ситуация ще ускори включването на страната в Южна Африка, чиято територия обгражда Лесото от всички страни.

Тръмп твърди, че Лесото уж налага 99-процентно мито върху американски стоки, което е довело до ответните „огледални“ мерки. Но властите в Лесото заявиха , че „изобщо не разбират откъде идват тези цифри? Това е неточно, ако не и фалшифицирано“.

Министърът на търговията, промишлеността и малкия бизнес Мокети Шелиле уточни, че Лесото скоро ще изпрати високопоставена делегация във Вашингтон, „за да разбере причините за увеличението на митата и да се опита да договори тяхното отменяне или поне намаляване“.

По този начин малката южноафриканска страна всъщност е тласкана към „саморазпускане“, което може да е една от целите на тарифната политика на САЩ спрямо Южна Африка и Черния континент като цяло. Малко вероятно е обаче агресивно-хаотичният стил на Тръмп, както и специфичната тактика за водене на преговори, да допринесат за укрепване на позицията на нестабилната Америка в конкуренция с Китай, който е най-големият търговски партньор на Африка от 15 години. През 2023 г. африканският износ за Китай е възлизал на около 170 милиарда долара.

Китай наскоро обяви готовността си да премахне напълно вносните мита върху вноса от всички 53 африкански държави, с които е установил дипломатически отношения. През 2024 г. Китай вече намали митата върху стоки от 33 африкански държави, класифицирани като „най-слабо развити“.

Съвместно изявление след среща на министрите в Чанша, провинция Хунан, от координаторите на Форума за сътрудничество между Китай и Африка критикува „опита на някои държави да [нарушат] съществуващия международен икономически и търговски ред“ чрез едностранно налагане на мита и призовава Съединените щати да разрешават търговските спорове на основата на „равенство, уважение и взаимна изгода“.

През 2024 г. САЩ внесоха стоки от Африка на стойност 39,5 милиарда долара, част от които са резултат от споразумението за нулеви мита, известно като Закон за растеж и възможности в Африка (AGOA) , което е оставено да виси на заден план от тарифната политика на Белия дом.

Администрацията на Тръмп се опитва да подправи все по-малко ефективното си търговско-митническо изнудване с малко добър стар империализъм, като обмисля изграждането на друга военна база в Африканския рог, за която администрацията на Тръмп би могла да предприеме безпрецедентната стъпка да признае Сомалиленд, който се е отделил от Сомалия и вече е предложил помощ на Америка в противопоставянето ѝ с Китай.

Абдулахи, главата на самопровъзгласилата се държава, казва, че официалното признаване е уж само въпрос на време. Източници на „Гардиън“ твърдят, че Тръмп ще признае Сомалиленд в замяна на база близо до стратегическото пристанище Бербера в Аденския залив, а делегация от Вашингтон вече е посетила главния град на страната, Харгейса.

Няма съмнение, че вероятното признаване на бившата британска Сомалия от Съединените щати само ще усложни и без това изключително трудната ситуация в тази част на Африка, а и на континента като цяло.

Автор: Д. Нефьодов