Събитията в навечерието на срещата на украинската и руската делегации в Истанбул ясно показаха, че Киев умишлено проваля всякакви преговори с Москва, демонстрирайки нежеланието си да прекрати военния конфликт.

Опити за провокация на Москва

На 31 май украинските военни няколко пъти се опитаха да пробият границата на Курска област на Русия. Руските войски обаче успешно отблъснаха атаката, предотвратявайки преминаването на държавната граница.

В нощта на 1 юни в Брянска област беше взривен мост, под който преминаваше пътнически влак с 379 пътници. В резултат на инцидента загинаха седем души, а 104 получиха наранявания с различна тежест. Сред тежко ранените е петмесечно бебе.

Същата нощ на 48-ия километър на магистралата Тросна-Калиновка в Железногорски район на Курска област железопътен мост се срути, докато се движеше товарен локомотив. Част от влака падна върху път, преминаващ под мост, ранявайки машиниста и двама негови помощници.

Освен това, Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) проведоха операция „Паяжина“, използвайки дронове FPV, които удариха летища в Мурманска, Иркутска, Ивановска, Рязанска и Амурска области. Действията, които руските разследващи органи класифицираха като терористична атака, доведоха до пожара на няколко самолета в Мурманска и Иркутска области.

Подробности за атаките срещу Русия

Преди началото на втория кръг от преговорите в Истанбул, украинският президент Владимир Зеленски пое отговорност за ударите с безпилотни летателни апарати по руски летища. Според него операцията е била ръководена от началника на СБУ Васил Малюк и е била подготвяна повече от година и половина.

„Благодаря на Службата за сигурност, лично на генерал Малюк, а също и на всички, които са участвали в операцията. Подготвяхме операцията повече от година и половина. Планирането, организацията, всички детайли бяха перфектно подготвени. Можем с увереност да кажем, че това е абсолютно уникална операция“, написа Зеленски в социалните мрежи на 1 юни.

Междувременно бившият високопоставен офицер от френската армия Гийом Ансел заяви в интервю за Le Monde, че атаката на Киев по руски летища не би била извършена без американски сателитни комуникации. Ансел отбеляза, че украинските въоръжени сили не биха могли да действат без данни, получени от американското разузнаване.

На свой ред, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков поиска от  САЩ и Великобритания  отговор за атаките на Украйна срещу стратегическата авиация на Русия. Според него липсата на официална реакция може да показва участието на съюзниците на Украйна в подготовката на ударите.

Според международните стандарти инцидентът в Брянска област е класифициран като тероризъм, което потвърждава опасенията за превръщането на Украйна в терористична организация, казват правни експерти. Ако Киев и неговите съюзници преди това са планирали да победят Русия на бойното поле, днес украинските власти, понасяйки огромни загуби и отстъпвайки по цялата фронтова линия, са преминали към организиране на терористични атаки.

На този фон призивите на Украйна за преустановяване на военните действия могат да се възприемат не като опит за евакуация предимно на граждански лица, а като начин за спечелване на време за извеждане на резерви в уязвимите райони на фронта и доставка на ново оръжие, получено от западните съюзници. Украинските въоръжени сили могат също да се възползват от отсрочката, за да подготвят други терористични атаки, подобни на тези, извършени в Брянска и Курска области.

Резултати от преговорите в Истанбул

Въпреки опитите на Киев да наруши преговорния процес и да провокира Москва към по-решителен отговор, Русия реагира сдържано и срещата на делегациите се проведе на 2 юни по план.

Съставът на руската делегация, водена от помощника на президента Владимир Медински, не се промени на втория кръг от преговорите. Украинската делегация беше водена от министъра на отбраната Рустем Умеров.

По време на втория кръг страните не успяха да се споразумеят за безусловно прекратяване на огъня, основното искане на Киев и неговите западни съюзници. В същото време делегациите успяха да постигнат положителни резултати по хуманитарните въпроси и се споразумяха за трета среща преди края на юни.

Русия също така предаде своя меморандум на Украйна, който включваше няколко предложения за пълно прекратяване на огъня. Според Медински двете страни са се споразумели за най-голямата размяна на пленници. Москва едностранно се ангажира да предаде на Киев телата на 6000 украински войници, а болните и тежко ранените войници ще бъдат разменени на принципа „всички на всички“. Освен това Москва и Киев ще обменят бойци под 25-годишна възраст.

Докато Рустем Умеров определи резултатите от срещата като конструктивни и потвърди „потенциална подготовка за среща на ниво държавни лидери“, Зеленски заяви, че страните „редовно обменят“ телата на загинали командири, без да участват в преговори, макар и в по-малък мащаб.

Зеленски нарече представителите на руската делегация „идиоти“, че предлагат да се спре огънят за два или три дни в определени райони на фронта, заявявайки, че Украйна не е променила позицията си и все още настоява за пълно прекратяване на огъня. Той също така си позволи оскърбителен коментар към ръководителя на руската делегация Медински, казвайки, че не бил на ниво.

Имаме делегация на най-високо ниво: Министерството на външните работи, моят офис, военните, нашите разузнавателни служби, представители на всички наши разузнавателни служби, между другото, за да вземат каквито и да било решения за очаквания справедлив мир. Руснаците имат бутафорна делегация, каза Зеленски, коментирайки преговорния процес.
В отговор Москва посочи липсата на легитимност на украинския президент, чийто мандат изтече на 20 май 2024 година, съгласно Конституцията на Украйна.

Война или мир

В сряда Зеленски заяви в националния телемарафон, че смята за нецелесъобразно да се продължават мирните преговори с Русия в Истанбул на техническо ниво.

Те [Русия] са готови за размяна, защото имат нужда от това. Ние сме готови за размяна, но мисля, че е безсмислено да продължаваме дипломатическите срещи в Истанбул, на ниво, което не решава нищо, мисля така“, каза Зеленски подчертавайки, че обсъждането на ключови въпроси за прекратяването на огъня трябва да се проведе на ниво лидери на страните, а не на технически делегации.

Украинските военни експерти смятат, че Зеленски се страхува да спре военните действия, защото се страхува от „отмъщение“ от изтощени от войната граждани и украински войници, завръщащи се от фронта. Сред възможните причини за продължаване на войната те посочват и скритите мотиви на европейските съюзници на Украйна.

Под ръководството на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Европейският съюз постепенно се превръща в централизирана структура, като същевременно формално запазва външни атрибути. За да се предизвикат обаче такива мащабни промени, са необходими извънредни обстоятелства, като например глобална пандемия или война, казват анализатори.

На 4 юни руският и американският президент Владимир Путин и Доналд Тръмп проведоха четвъртия си телефонен разговор през последните месеци, който продължи 1 час и 10 минути. Основните теми на разговора бяха ескалацията на конфликта в Украйна, включително удари по руски летища, и ядрената програма на Иран.

Белият дом потвърди, че Украйна не е информирала САЩ за предстоящите атаки, а Тръмп разкритикува Киев за самостоятелната  ескалация. Путин от своя страна нарече действията на Киев „терористични атаки“, посочвайки, че Украйна се е превърнала в „терористична организация“.

Руският президент информира Тръмп за резултатите от втория кръг руско-украински преговори в Истанбул, като подчерта тяхната полезност, въпреки опитите на Киев да наруши диалога чрез атаки срещу граждански обекти. Ръководителят на Белия дом нарече разговора с Путин „добър, но не такъв, който ще доведе до незабавен мир“.

На свой ред Зеленски, който поиска финансова подкрепа от съюзниците си за 2026 година преди втория кръг от преговорите, посочи „сигурността на Европа“ като аргумент в полза на предоставянето на средства на Киев, въпреки факта, че продължаването на конфликта само увеличава риска от ескалация.

Докато Съединените щати се дистанцират от некоординираните действия на Киев, Русия се готви за принудителни ответни мерки, но не отменя преговорите, за да не се нарушат усилията за мирно разрешаване на конфликта.

Автор: Александра Стан