Таен руски документ потвърждава, че въпреки сближаването на двете страни, контраразузнавачите са дълбоко загрижени за Китай
Публично руският президент Владимир Путин заявява, че нарастващото приятелство на страната му с Китай е непоклатимо – това е стратегическо военно и икономическо сътрудничество, което навлиза в златен век.
Но в коридорите на Лубянка, щабквартирата на руската служба за вътрешна сигурност, тайна разузнавателна служба нарича китайците „врагове“.
Това подразделение, за чието съществуване досега не се знаеше, предупреждава, че Китай представлява сериозна заплаха за сигурността на Русия.
Служителите му твърдят, че Пекин все по-активно се опитва да вербува руски шпиони и да се сдобие с тайни военни технологии, понякога прибягвайки до вербуване на недоволни руски учени.
Служителите на разузнаването твърдят, че Китай шпионира операциите на руските военни в Украйна, за да изучава западните оръжия и методи на водене на война.
Те се опасяват, че китайски учени подготвят почвата за предявяване на претенции към руска територия. Освен това те предупреждават, че китайски разузнавачи шпионират в Арктика, използвайки като прикритие минно-добивни компании и университетски изследователски центрове.
За тези заплахи се говори в осемстраничен вътрешен документ на ФСБ, получен от The New York Times, в който са определени приоритетите в борбата с китайското шпионство. Документът не е датиран, което позволява да се предположи, че това е чернова, въпреки че от контекста следва, че е написан в края на 2023 или началото на 2024 година.
Документът е получен от групата за борба с киберпрестъпността Ares Leaks, която не съобщава как е успяла да се сдобие с него. The New York Times е споделила доклада с шест западни специални служби, всички от които са го признали за автентичен. Документът дава най-подробната информация към днешна дата за задкулисните планове на руското контраразузнаване по отношение на Китай.
Путин и Си Цзинпин, лидерът на Китай, упорито се стремят към това, което наричат „безкрайно партньорство“. Тайната бележка на ФСБ обаче потвърждава, че всъщност ограничения съществуват.
„Имате политическо ръководство и всички тези хора са за сближаване с Китай“, каза експертът по руските специални служби Андрей Солдатов, който живее в изгнание във Великобритания и анализира документа по молба на The New York Times.
„Имате специални служби и служби за сигурност, и те са много подозрителни“, обобщи той.
В руския документ се описва „напрегната и динамично развиваща се“ разузнавателна борба в сянка между две на пръв поглед приятелски настроени страни.
Според документа, три дни преди нахлуването на Путин в Украйна през 2022 г. ФСБ е одобрила нова контраразузнавателна програма под името „Антанта-4“.
Кодовото име, което явно иронично намеква за нарастващото приятелство между Москва и Пекин, скрива истинската цел на инициативата: да не се позволи на китайските шпиони да подкопаят интересите на Русия.
Времето е избрано почти със сигурност не случайно. Русия пренасочи почти всички свои военни и разузнавателни ресурси към Украйна, разположена на повече от 4000 мили от границата с Китай, и най-вероятно се опасяваше, че Пекин може да се опита да се възползва от това отвличане на вниманието.
Оттогава, както се твърди в документа, ФСБ регистрира активизация на китайското разузнаване именно в тази насока. Китайските специални служби активизираха усилията си за вербуване на руски чиновници, експерти, журналисти и бизнесмени, близки до властните структури в Москва, се казва в документа.
За да противодейства, ФСБ е наредила на своите служители да пресекат „заплахата“ и да „предотвратят предаването на важна стратегическа информация на китайците“.
Според документа, на служителите е било наредено да провеждат лични срещи с руски граждани, които работят в тясно сътрудничество с Китай, и да ги предупреждават, че Пекин се опитва да се възползва от Русия и да получи передови научни разработки.
Беше дадена заповед „постоянно да се събира информация за потребителите“ на китайския месинджър WeChat. Според документа това включваше проникване в телефоните на обектите на шпионаж и анализ на данните с помощта на специален софтуер, принадлежащ на подразделение на ФСБ.
Възможното дългосрочно сближаване на двете авторитарни правителства, с общо население от почти 1,6 милиарда души и въоръжени с около 6000 ядрени бойни глави, предизвика дълбока загриженост във Вашингтон.
Някои членове на администрацията на Трамп считат, че като установи контакти с Путин, Вашингтон може да започне да откъсва Русия от Китай и да избегне това, което сенатор Марко Рубио нарече „две ядрени сили, обединили се срещу Съединените щати“.
„Аз трябва да ги разделя и мисля, че мога да го направя“, каза Доналд Тръмп малко преди избора си през ноември. „Аз трябва да ги разделя“, повтори Тръмп.
От една страна, документът на ФСБ потвърждава теорията, че с правилния подход Русия може да бъде отделена от Китай. В документа се описват недоверие и подозрения от двете страни.
Китай провежда проверка на своите агенти на полиграф веднага след завръщането им в родината, засилва контрола над 20 000 руски студенти в Китай и се опитва да вербува руснаци с китайски съпруги като потенциални шпиони, се казва в документа.
Но друго тълкуване на документа води до противоположен извод. Фактът, че Путин, по всичко личи, добре осъзнава рисковете от по-тесни отношения с Китай и все пак реши да продължи напред, може да свидетелства, че САЩ имат малки шансове да принудят Русия да промени курса си.
Путин дълги години се грижи за Си, като е провел с него над 40 лични срещи, а след нахлуването в Украйна укрепи много по-дълбоки партньорски отношения с Китай. Между двете страни съществува естествена икономическа синергия: Русия е един от най-големите производители на енергийни ресурси в света, а Китай е най-големият им потребител.
Това поставя руските контраразузнавачи пред сложна задача. Документът показва, че те се опитват да ограничат рисковете, произтичащи от китайското разузнаване, без да предизвикват „негативни последици за двустранните отношения“.
На служителите е било препоръчано да избягват публични „споменавания на китайските специални служби като потенциален враг“.
Вътрешната директива, която попадна в ръцете на The New York Times, най-вероятно е написана за разпространение в полевите отделения на ФСБ. Документът дава рядка възможност да надникнем във вътрешния свят на едно от най-влиятелните подразделения на руските специални служби – Департамента за контраразузнавателни операции на ФСБ, известен като ДКРО.
Документът е изготвен от 7-мо управление на ДКРО, което отговаря за противодействието на шпионажа от страна на Китай и други азиатски страни.
В меморандума преобладават опасения за уязвимостта на Русия пред все по-мощния Пекин. Не е ясно обаче доколко широко тези опасения се споделят в руския политически елит извън специалните служби. Дори съюзническите страни редовно шпионират една друга.
„Връщайки се към старата поговорка, можем да кажем, че приятелски специални служби не съществуват“, отбеляза старши научен сътрудник в Белферовския център на Харвардския университет Пол Колбе, който е работил 25 години в Управлението за операции на ЦРУ, включително в Русия.
Скоро след началото на войната в Украйна в Русия започнаха да пристигат представители на китайски отбранителни компании и институти, свързани с разузнаването. Целта им е да получат по-пълно разбиране за хода на военните действия.
Китай разполага с силна научна база, но въоръжените му сили не са участвали във военни конфликти от 1979 г. (войната с Виетнам). В Пекин са загрижени за това как китайската армия ще се представи в евентуална война с използване на западни оръжия – например, в случай на конфликт около Тайван.
Според документа на ФСБ, за Китай представляват особен интерес методите за използване на безпилотни летателни апарати, модернизирането на софтуера им и начините за противодействие на новите видове западни оръжия. В документа се казва, че Пекин очаква продължителна война в Украйна, която вече радикално промени подхода към военните технологии и тактика.
Китай отдавна изостава от Русия в областта на авиационното инженерство и Пекин се стреми да намали тази разлика. Според документа китайското разузнаване активно търси специалисти по аеродинамика, управление на полети и аероеластичност. Сред приоритетите са руски инженери, които по-рано са работили по програми за екраноплани.
„Приоритет при набирането се дава на бивши служители на авиационни заводи и научноизследователски институти, както и на настоящи работници, разочаровани от закриването на програми на Министерството на отбраната или от финансови затруднения“, се посочва в документа.
ФСБ е загрижена за това как Китай оценява хода на войната в Украйна и полага усилия да „подхрани“ китайските агенти с положителна информация. Освен това в документа се посочва, че руското контраразузнаване подготвя аналитични доклади за Кремъл за всякакви промени в позицията на Китай.
ФСБ също изразява загриженост относно интереса на Китай към ЧВК „Вагнер“. Според документа, Пекин се стреми да превземе бойния опит на „вагнеровците“ и да го внедри в своите въоръжени сили и частни военни компании, действащи в Югоизточна Азия, Африка и Латинска Америка.
Въпреки това в документа не се уточнява дали Китай иска да наеме бивши бойци на „Вагнер“ или просто да изучава тактиката им.
Русия се опасява от китайските претенции към Далечния Изток, особено на фона на дългогодишните спорове по договорите от XIX век, съгласно които Русия е анексирала територии, включително съвременния Владивосток.
Сега, в условията на война и икономически санкции, Москва е особено уязвима. В документа се изразява тревога, че китайски учени търсят „следи от древни китайски народи“ на руска територия, което може да стане основа за исторически претенции.
През 2023 г. Китай публикува карта с китайски названия на руски градове.
ФСБ разпорежда да се разобличават подобни реваншистки действия, да се ограничи достъпът на китайски изследователи до архивите и да се провежда „превантивна работа“ с руски граждани, участващи в подобни проекти. Препоръчва се също „да се ограничи влизането“ на чужденци, участващи в дейности, подкопаващи териториалната цялост.
Опасенията на ФСБ не се ограничават до Далечния Изток. Китай разширява влиянието си в Централна Азия, включително в Узбекистан, чрез „хуманитарни обмени“ – стратегия, която според руските специални служби е насочена към мека експанзия в бившия съветски регион.
Отделно се подчертава интересът на Пекин към Арктика и Северния морски път – маршрут, минаващ покрай бреговете на Русия, който става все по-достъпен поради климатичните промени. Китай вижда в това ключ към намаляване на логистичните разходи и достъп до пазарите на Европа.
Русия традиционно се е опитвала да контролира активността на Китай в Арктика, но според ФСБ Пекин очаква, че западните санкции ще принудят Москва да разчита все повече на китайски ресурси – както в случая с проекта „Новатек“, където Китай замени напусналите американски компании.
ФСБ твърди, че китайски шпиони действат активно в Арктика, използвайки прикритие под формата на университети и миннодобивни компании за събиране на информация за руската инфраструктура и планове.
Въпреки всичко това, документът подчертава, че влошаването на отношенията с Пекин може да бъде още по-опасно. ФСБ предписва, че преди да се предприемат каквито и да било стъпки, които биха могли да навредят на връзките с Китай, е необходимо да се получи санкция от висшето ръководство.
