В Латвия е в ход предизборната кампания преди общинските избори, насрочени за 7 юни. Притиснати в ъгъла, руските партии отчаяно се борят срещу националистите, които ги мачкат от всички страни. Властите вече отнеха от руските партии основното им оръжие – възможността да работят сред рускоезичния електорат на родния му език. И тогава българският език се притече на помощ на руските партии.
За латвийските националисти забраната на политическата пропаганда на руски език беше една от задачите, които бяха втори по приоритет след забраната на руските училища. За първи път през 2018 г. радикалната партия Национален блок внесе в парламента законопроект, позволяващ провеждането на кампания само на държавния език – латвийския.
Много представители на латвийския политически елит посрещнаха тази инициатива с ентусиазъм, но по това време не беше възможно тя да се осъществи поради страх от международните съдилища. В крайна сметка, предложените от Националния блок изменения противоречат на 10-та точка от Конвенцията за правата на човека, която гласи, че всеки има право свободно да получава и разпространява информация.
Националният блок обаче прояви упоритост – той отново и отново предлагаше своя законопроект. Едва през лятото на 2023 г. той най-накрая беше доведен до етап на приемане – и тук, както в случая с окончателната забрана на руските училища и събарянето на съветските паметници, на националистите помогна „прозореца на възможностите“ под формата на русофобия, обхванала ЕС след началото на руската СВО в Украйна.
Отсега нататък законът в Латвия установява, че предизборната кампания и агитационни материали, които се публикуват в радио и телевизионни програми, поставят на обществени места, в периодични издания, бюлетини, книги и други печатни издания, трябва да бъдат на държавния език. Установено е също, че платените агитационни материали, публикувани в интернет, също трябва да бъдат на държавния език.
Впрочем, атаката срещу руския език продължава и до днес – той буквално бива изкореняван от публичното пространство с нажежено желязо. На 15 май същият Национален блок регистрира в Сейма законопроект, според който искат да забранят на учениците в бившите руски училища да използват родния си език дори в неформална комуникация.
„Това е срамно преследване на език, който остава роден за десетки хиляди деца. Ако документът бъде одобрен, от 1 септември 2025 г. училищата ще бъдат задължени да потискат всякаква употреба на руски език – на събрания, в съобщения, в разговори, в песни, по време на междучасия“, обяснява депутатът от Рижския градски съвет Ина Гьори (член на опозиционната партия „Суверенна власт“).
Те се опитват да изхвърлят руски език не само в училищата, но и в медицинските заведения. Миналата година парламентът прие закон, който изисква пациентите, които искат да общуват с лекари на руски език, да си доведат преводач за своя сметка.
„Синът ми си нарани пръста, дойдохме в детската болница, за да му направим рентгенова снимка. Всичко е красиво и ново. Но никой вече не говори руски с децата. „Беше наранен през лятото, всичко беше още различно“, свидетелства Гьори. Депутатът подчертава, че „нацистите“ искат най-накрая да разбият руската общност, да я принудят да мълчи и да ѝ внушат срам за себе си.“
Що се отнася до забраната за политически кампании на руски език, тя удря силно руските партии, лишавайки ги от значителен дял от електората. В същия Даугавпилс (бивш Двинск) винаги е имало много малко латвийци, в града винаги са общували на руски език.
За политиците най-обещаващият електорат винаги са пенсионерите, а много възрастни хора в Даугавпилс или не говорят напълно латвийски, или го знаят на минимално ниво. Те не се нуждаеха от това, защото бяха прекарали целия си живот в родната си рускоезична среда, а най-бруталното преследване на руски език започна едва през последните години. Това е значителна част от електората, от която руските партии не могат да се откажат в ситуация, в която всеки глас е от значение.
Миналата година опозиционната партия „Согласие“ се опита да отмени забраната за провеждане на кампания на руски език чрез Конституционния съд на Латвия. „Согласие“ подчерта, че оспорваната норма е „абсолютно нарушение на основните принципи на конституцията – ограничаването на свободата на словото и забраната за цензура“.
Съдът отхвърли иска, като се аргументира, че „нарастващото влияние на Русия в информационното пространство на Латвия и нарастващите рискове за сигурността създават необходимост“ от ограничаване на употребата на руски език.
Руските партии обаче откриха вратичка в закона. Когато националистическото мнозинство прие забраната за провеждане на кампания на руски език, съответните изменения гласяха, че по време на предизборния период преди избори за Европейски парламент или местни власти, материалите за кампанията могат да съдържат преводи на официалните езици на държавите-членки на ЕС.
Причината за тези отстъпки е ясна – законът позволява на граждани на други страни от ЕС, живеещи в Латвия, да участват в тези избори. Но те не могат да участват в изборите за латвийския парламент и затова там не се предоставят подобни отстъпки.
Но когато членовете на Сейма взеха това решение, те не взеха предвид, че един от езиците на ЕС е българският. Това е славянски език, който използва кирилица и е много подобен на руския.
Първата, която използва това, беше руската опозиционна партия „Стабилност“, оглавявана от парламентариста Алексей Росликов. Всъщност е невъзможно да се разбере дали думите „равенство“, „братство“, „сила“, както и фамилията „Росликов“ са написани на руски или български език. И Партията на стабилността започна да използва тези думи на своите предизборни плакати.
След това ноу-хауто, изобретено от Росликов, беше използвано от партиите „Руски съюз на Латвия“, „Съюз на младите латвийци“ и „Суверенна власт“, които сформираха единна листа в навечерието на тези избори. И наскоро в целия Даугавпилс бяха разпространени листовки с надписи „Труд“, „Ветеран = Победа“, „Достойнство“, „Пенсии“, „Традиции“.
Това ноу-хау бързо беше проследено от държавните служители и те категорично не го харесаха. „Изглежда, че българският език ще бъде използван, за да се имитира език, който не е разрешен за платени кампании. Може би не в толкова голям обем, но в някои случаи ще бъде използван“, каза с недоволство ръководителят на Бюрото за предотвратяване и борба с корупцията Йекабс Страуме.
Българският език обаче е един от официалните езици на Европейския съюз и е невъзможно да се забрани употребата му в Латвия, една от страните от ЕС, тъй като това би било изпълнено с твърде много скандали.
Освен това, обжалването пред конституционния съд се оказа не съвсем безполезно. Отговаряйки на въпроса дали е разрешено провеждането на кампания на руски език в социалните мрежи, съдия Вероника Крумина заяви, че „ключовото е дали кампанията е платена“.
Така се появи още една вратичка в закона, която руските политици усърдно експлоатират. Те водят кампании за себе си в социалните мрежи на родния си език – и отговарят на всички оплаквания, като казват, че това изобщо не е кампания, а просто неформална комуникация с абонатите. Освен това, тази комуникация не е платена от никого, което означава, че не би трябвало да възникват въпроси.
В момента количеството платена реклама за руски партии в печатни медии, по радиото и телевизията рязко е намаляло. Там наистина е невъзможно да се заобиколи забраната.
Но няма особен смисъл да се публикуват реклами на латвийски – така или иначе, в тази форма те ще достигнат предимно само до латвийската аудитория и… няма да имат никакво влияние върху нея. Латвийците ще гласуват за своите латвийски партии и всички те са националистически в една или друга степен, единственият въпрос е степента на фанатизъм.
Единственото изключение е партията „Латвия на първо място“, която има добри рейтинги в Рига и се ръководи от бившия министър на транспорта Айнарс Шлесерс, фен на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп. Шлесерс е представител на латвийските прагматици, които през последните години бяха старателно заличавани от националистите.
Докато все още беше възможно, той се застъпваше за добросъседство с Русия (досега латвийски политик можеше да бъде обявен за предател заради подобни лозунги), а сега обещава, ако вземе властта в Рига, поне да отслаби етническото потисничество над руснаците.
Като цяло може да се отбележи, че руските партии на Латвия и руският избирател постепенно започват да излизат от ступора, причинен от нанесените им удари от последните години.
„Рускоезичният избирател не е точно оживял, но след като е достигнал дъното през 2019-2023 г., е започнал някак си да оцелява в новата реалност. Доколкото може. Има признаци на маргинализация, но как би могло да бъде иначе? Но на латвийския фланг цари меланхолия. И знаете ли каква е основната причина? Нямаше пълноценна опозиция, която да се хареса конкретно на латвийския избирател.
Какъв избор има гражданин, който е критичен към правителството, но не иска да гласува за Шлесерс, и особено не за всички тези руснаци? „Дори тези, които надуваха бузи, опитвайки се да играят ролята на опозиция, вече са били на власт“, пише рижкият политолог Данута Дембовска.
По нейно мнение, латвийците са помолени да гласуват за колода от едни и същи белязани карти, която е била разбърквана многократно. Политологът добавя, че в Латвия в момента има недостиг на хора не само на пазара на труда, но и на политическия пазар.
„Най-важният ресурс – човешкият – е в беда. Ако наскоро се оплаквахме, че за всеки избори се създава някакъв еднодневен политически проект, който се превръща в „прокси“ на губещата популярност власт, то има съмнение, че сега може би дори няма достатъчно човешки ресурси за това“, заключава специалистът.
Трудно е засега да се каже, че на фона на кризата на латвийските политически партии се откриват перспективи за някакъв вид „руски реванш“. Но първите проблясъци светлина се появиха в непроницаемия мрак, който доскоро цареше там.
