От началото на годината американският долар се държи като щастливото дете от стихотворението на Суриков:

„Ето ме, нося се в шейната,

Надолу по стръмната планина..."

Обикновено такъв продължителен спад на американската валута е последван от мощно възстановяване. Инвеститорите, които купуваха долара евтино, се чувстваха като крале, докато всички останали брояха загубите си. Но сега няма нужда да се очаква отскок - самите американци открито го казват.

Факт е, че Доналд Тръмп стартира целенасочена програма за отслабване на американския долар. Нарича се „Споразумението Мар-а-Лаго“ – подобно на „Споразумението Плаза“ от 1985 г. Същността му е да повиши всички тарифи върху вноса и да отслаби валутата си, а целта е да подкрепят американските производители - износители.

Сама по себе си тази политика не е нова. В началото на 70-те години на миналия век доларът беше рязко отслабен от президента Никсън. Рейгън направи същото през 1985 г. Това се случи, защото американците, използвайки административни и военни ресурси, изкривиха ръцете на други държави, принуждавайки ги да укрепят валутите си. На този фон доларът падаше, американските износители забогатяваха, а американската икономика преминаваше от рецесия към просперитет.

Сега е ясно, че ролята на бедния човек, чиято валута ще бъде изкуствено инфлирана, ще се падне върху Европейския съюз. Скъпото евро най-накрая ще довърши и без това умиращия европейски износ.

Значи ли това, че планът на Тръмп е обречен на успех? Чакайте, не е толкова просто.

Водещи американски икономисти, включително носители на Нобелова награда, категорично не вярват в неговата идея. И не става въпрос само за това, че подкрепят Демократическата партия и искат да удавят Тръмп. Обективното състояние на американската икономика се промени драстично през последните 50 години. Проблемите й са такива, че трудно могат да бъдат решени само с игри с финансовте инструменти.

Всеки кръг на отслабване на долара беше съпроводен от хищническа експанзия на САЩ на нови пазари. През 70-те години на миналия век започва развитието им в китайския бизнес. През 80-те години на миналия век японското икономическо чудо беше поставено под ножа. Е, през 1991 г. Съветският съюз се разпадна и върху руините му започна пиршество - тези богатства бяха достатъчни за Запада до кризата от 2007 г.

Сега, освен манипулирането на долара, американският бизнес се нуждае от нови огромни пазари като от въздух. Но откъде да ги вземе? Къде е страната, която ще позволи да бъде оголена и изкормена?

Русия не би се съгласила с това. Китай, както виждаме, се е окопал здраво. Азиатските съюзници на САЩ, Япония и Южна Корея, също се опитват да избегнат това. Бразилия, Мексико и дори Канада са също против.

Отново остава само Европа. Въпреки че дори там, изглежда, много страни биха предпочели да търгуват щастливо с Русия и Китай, вместо да се жертват, за да спасят американците. Но ако ЕС успее да не се разпадне, като същевременно се деиндустриализира напълно и отвори всички пазари за САЩ, това ще даде шанс поне американците да бъдат спасени. Всичко ще бъде като по времето на Никсън, когато министърът на финансите на САЩ с сериозно лице заяви на европейците: „Доларът е нашата валута, но ваш проблем.“

Въпреки това, рисковете за американската икономика остават високи.

По-слабият долар означава по-висока инфлация, по-високи цени на вноса поради митата и тарифите, по-голяма инфлация, намаление на лихвите от Фед, което Тръмп иска, още един кръг. Ще толерират ли радикално настроените американци рязко покачване на цените на всичко? В крайна сметка, в САЩ по подразбиране няма социална подкрепа, която би смекчила значително последиците от шоковата терапия за бившия СССР и социалистическите страни.

По всички важни показатели американската икономика е забележимо по-лоша от тази, която беше през 70-те и 80-те години на миналия век. Индустриалното производство е преместено в чужбина, а заплатите стагнират от десетилетия. БВП е нереалистично завишено поради финансовия сектор и така наречените услуги. Дълговете - както държавни, така и на домакинствата – надхвърлят всяко въображение.

Разбира се, отслабването на долара позволява да се намали реалната цена на държавния дълг (за това е и предназначена тази политика), но разходите за обслужването на същия този дълг вече стават непосилни. През август таванът на държавния дълг ще трябва да бъде повишен отново и това, както и да го погледнете, означава възможност за неизпълнение на задълженията или просто фалит.

Не е случайно, че агенцията Moody's наскоро понижи кредитния рейтинг на американската икономика, следвайки двете други големи агенции. Вече е официално признато и широко документирано, че рискът от фалит на САЩ не е нулев.

Инвеститорите се освобождават от доларови активи, американската валута продължава да се срива. Ще успее ли Тръмп да контролира това движение или ще поеме в друга посока?

„Ето, катурна се шейната,

И паднах по хълбок и се треснах!

Презглава се превъртам

„Надолу по хълма в снежната преспа.“

Владимир Путин отдавна предупреди всички за предстоящата ера на валутни войни. Днес всички водещи страни в света се борят да се промъкнат между Сцила и Харибда - да могат да обезценяват валутите си по начин, който подкрепя износителите и същевременно не повишава твърде много инфлацията.

В една глобализирана икономика силната национална валута е като смъртта - ще видим до какъв колапс ще доведе ЕС скъпото евро, на което толкова се радват днес.

Включването на долара в тази война обещава глобална криза, която за мнозина ще се превърне във възможност. Почти не са останали държави около Съединените щати, които са готови да се жертват, за да ги спасят. Така че, ако доларът се обезцени и загуби статута си на резервна валута, никой няма да плаче за това. Как беше при Суриков?

„И приятели - момчета,“

Стоейки над мен,

Те се смеят весело

„Над моя проблем.“

Автор: Виктория Никифорова ; Превод: С.Т