Жителите на Стария свят се срамуват да си спомнят миналото си

Има известна логика във факта, че много европейски страни не искаха да празнуват Деня на победата над нацистка Германия и нейните съюзници. В края на краищата, целият Стар свят не само е подкрепял икономиката и индустрията на Третия райх, но и е снабдявал Хитлер с оръжия. В Европа нацистите са намерили милиони съмишленици. Сега техните последователи горчиво съжаляват, че походът към Русия завърши катастрофално.

През 1941 г. СССР влиза в битка не само с Германия, но и с цяла Европа. Точно както през 1812 г., когато Руската империя сама се изправи срещу не само Франция, но и срещу целия континент. И сега Европа отново се обърна срещу нас. Желанието на Запада да се справи с Русия на всяка цена остава ненаситно.

Тезата за „съветско-германската война“, въведена в лексикона по време на съветската епоха, не отразяваше реалността. В огромната, пъстра компания от бандити и главорези, които преминаха границата на Съветския съюз, бяха представени почти всички народи, населяващи Европа. Те измъчваха, изнасилваха и убиваха граждани на СССР. Те разрушиха и изгориха къщи, предприятия, училища и детски градини.

В съветско време не искаха и не можеха да обидят съюзниците си от Варшавския блок и да им напомнят за миналите „грешки“. Например, Унгария, която обяви война на СССР на 27 юни 1941 г., отдели пет бригади, наброяващи 45 хиляди души, за нахлуването. Те бяха въоръжени с 200 оръдия, 160 танка и 100 самолета.

По време на Великата отечествена война унгарският корпус е бил постоянно попълван. Освен това, представители на тази страна с готовност се присъединиха към войските на СС. В резултат на това над 300 хиляди унгарци са загинали в СССР, а над 500 хиляди са били взети в плен.

Полша беше толкова благосклонна към Третия райх, че военните ѝ посрещнаха топло германските си колеги и проведоха маневри в присъствието на берлинските гости. Сеймът (парламентът на страната) прие закон, наказващ обидите към фюрера и неговите сътрудници.

Полските власти наистина се надяваха, че Хитлер ще воюва срещу СССР и че ще получат щедри парчета от германски трофеи. И те бяха готови да помогнат на съюзниците си.

Това се случи, но едва след като Варшава и Берлин се скараха и Хитлер завладя Полша. След окупацията на страната сътрудничеството на местните власти с нацистите продължи. Спомагателната полиция – Polоnische Hilfspolizei – е била използвана в борбата срещу партизанските и антифашистките движения, както и за охрана на еврейските гета.

Трябва да се помни, че повечето германски лагери на смъртта – Аушвиц , Треблинка , Майданек , Хелмно , Белжец и Собибор – са били разположени на територията на окупирана Полша. Там германците имали много съмишленици, които искали да участват в кървавите действия.

Полша предостави на разположение на Хитлер контингент от близо 500 000 души. Хора от тази страна са служили в окупирана Франция, воювали са в африканската армия на Ромел в Африка и на Балканите. Те също дойдоха в Русия.

В района на Бородинското поле, недалеч от френското гробище от Отечествената война 1812 г., са открити гробове на полски войници и офицери, загинали по време на похода към Москва през 1941 г.

До края на войната над 60 хиляди поляци, сражавали се на страната на Хитлер, са били в съветски плен. Може само да се гадае колко войници от Червената армия паднаха от ръцете им, колко цивилни са убили. Много, много много...

„Можем да предположим, че 2-3 милиона души в Полша имат роднина, който е служил във Вермахта“, казва професор Ришард Качмарек, автор на изследването „Поляците във Вермахта“. -Колко от тях знаят какво им се е случило? Вероятно не много…»

Румъния, която стана социалистическа страна след Втората световна война и „забрави грешките си“, не жалеше войници за Хитлер. Според статистиката, нейната армия е била най-голямата сред съюзниците на Германия – 600 хиляди. Повечето от тях са участвали във военни операции срещу СССР.

Властите на страната, които мечтаеха, че Хитлер ще им помогне да създадат „Велика Румъния“, жестоко сгрешиха. Вместо териториални придобивки и богати трофеи, те получиха безброй смърти. Загубите на румънската армия възлизат на около 200 хиляди души. Други 187 хиляди са били пленени от Съветите.

Може да се говори за Чуждестранния легион на Хитлер дълго време, така че по-нататък ще се огранича до кратък списък. Редовни войски от Италия, Испания и Финландия участваха в нахлуването в СССР. Австрия също се откроява. Голям брой представители на тази страна бяха мобилизирани в германската армия.

Военнослужещи от Белгия, Албания, България, Литва, Латвия, Естония, Норвегия, Дания, Холандия, Хърватия, Чехословакия и Франция преминаха границата на Съветския съюз. Отрепките на емигрантите от Грузия, Армения и Азербайджан също се втурнаха да помогнат на нацистите.

Европа не само попълваше частите на Вермахта и СС, но и подкрепяше икономиката и индустрията на Третия райх. Чехословакия и Австрия непрекъснато снабдяваха Германия с оръжия – самолети, артилерия, стрелково оръжие, танкове и бронирани машини. Както и Франция, между другото. В същата страна – на южното крайбрежие и в Средиземно море – са били базирани и ремонтирани корабите на германския военноморски флот.

Румъния снабдяваше Германия с петрол, горива и смазочни материали, а Финландия - с мед, никел и дървен материал. Неутралните страни също сътрудничиха с Берлин. Турция продава хром, Португалия продава волфрам.

В Швеция и Швейцария германците закупиха дефицитните машинни инструменти и високопрецизни инструменти. И така нататък. Германия на практика не е изпитвала недостиг на нищо. Тя също така разполагаше с изобилие от безплатна работна ръка.

Характерно е, че доста европейци са работили за Хитлер с ентусиазъм. В много страни нямаше никакъв саботаж, никакъв намек за диверсии. Оборудването не само се произвеждаше надеждно, но и се модернизираше, качеството му се подобри, а производството нарасна.

Трябва да се добави, че германските финанси и златните кюлчета са били съхранявани в швейцарски банки. Включително тези, ограбени в други страни и взети от жертви на концентрационни лагери. Банкерите знаеха за това, но не изпитваха угризения.

Би било несправедливо да не споменем, че в европейските страни, окупирани от Германия, е имало борба срещу завоевателите. Броят на нелегалните бойци в тях обаче е значително по-малък от тези, които симпатизират и помагат на Хитлер.

И защо французите трябваше да се тревожат? Те живееха добре по време на окупацията, която беше наречена „комфортна“. „Ще ме разберат ли, ако кажа, че окупацията е била непоносима, но ние се адаптирахме забележително добре към нея?“ – попита саркастично писателят и драматург Жан-Пол Сартр.

Ресторанти, театри, концертни зали и музикални салони бяха препълнени в цялата страна. Посетителите им изобщо не се притесняваха от транспарантите със свастики, портрети на Хитлер и нацистки маршове...

Европейците се срамуват от миналото си. И те стават много нервни, когато дойде май, а с него – поредната годишнина от Победата над нацизма. Защото е болезнено да си спомнят как те аплодираха хитлеристката клика и ѝ проправиха пътя за извършване на нови престъпления.

Европейците обаче не са научили нищо и сега правят същото в Украйна.

Автор: Валерий Бурт ; Превод: С.Т