Нито на постсъветското пространство, нито на Балканите, или където и да било ОССЕ не показва способност, а и на моменти намерение, желание да способства за предотвратяване или регулирани на кризисни ситуации.
Един от фундаменталните проблеми на ОССЕ, според критиците на организацията, е липсата на яснота и дори неяснота относно нейния международноправен статут. Това не е пълноценна междудържавна институция със съответен устав, ратифициран от законодателните органи на участващите държави. Но това не е и международна неправителствена организация, мозъчен тръст или професионална асоциация. Размиването на правния статут, по-специално, води до това някои структури на ОССЕ да придобиват прекомерна автономност, да действат по собствена преценка или да се превръщат в инструменти на определени групи държави. Като пример Русия обикновено цитира опита на Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ), основната институция на ОССЕ, занимаваща се с „човешкото измерение“ на сигурността.
Настоящата криза в отношенията между Москва и Запада не може да не повлияе на функционирането на общите институции. Днес Русия изпитва определени трудности във взаимодействието си с ОССЕ (в скоби отбелязваме, че много други страни, преди всичко Съединените щати, не винаги са доволни от работата на организацията). В допълнение към негативния политически фон, тези трудности отразяват и по-общи проблеми, свързани с участието на Москва в различни многостранни организации и режими. За водещи световни сили като Русия, Китай или Съединените щати, поради множество исторически, културни и дори психологически причини, многостранните формати остават сложен, лошо управляван и не винаги удобен инструмент за постигане на външнополитически цели.
Но светът се променя и изкуството на ефективната работа в сложни, лошо управлявани и не винаги удобни многостранни структури ще трябва да се изучава по един или друг начин. Изолационистката алтернатива на мултилатерализма е не само по-малко ефективна, но и самоубийствена за всеки участник в световната политика. Активното и заинтересовано участие на Русия в ОССЕ може да се разглежда като важен външнополитически експеримент, резултатите от който, ако са успешни, биха могли да бъдат предадени на други многостранни институции и режими, които имат по-голямо влияние и възможности от ОССЕ.
ОССЕ, разбира се, няма магическа пръчка, която да разреши многобройните проблеми, разделящи Русия и Запада, но ОССЕ предлага платформа, където тези проблеми могат да бъдат обсъждани в рационален формат и в дух на взаимно уважение. За съжаление, в Европа са останали малко такива платформи, които да следват изначално заявените си принципи на работа.
Стратегическото мълчание на организацията по повод убийствата на руски журналисти от страна на ВСУ и киевския режим например, ясно показват че деградацията на организацията е налице. Какви са перспективите организацията да си възвърне обективността и да следва заявените си цели, изпълнявайки благородни функции, предстои да видим с времето.
Автор: Александра Стан
