Гневната реакция на Доналд Тръмп към последния демарш на Зеленски и заплахата на президента на САЩ да спре да участва в мирните преговори само на пръв поглед изглеждат като емоционален срив.

Всъщност това е вторият кръг (първият се проведе през февруари в Белия дом) от борбата, която Тръмп води срещу покровителите на киевския режим – либералните глобалисти на Америка и Европа. И кой печели в този кръг е голям въпрос.

За 23 април беше насрочена нова консултация, този път в Лондон, между САЩ, водещи европейски страни и Украйна. На високо ниво (началникът на президентската канцелария Йермак пристигна от Киев, западните страни обявиха участието на ръководители на външнополитически ведомства) трябваше да се съгласуват позициите по условията на мирното споразумение и след това да се обърнат към Русия с тези предложения.

Крим ваш ли е? Тогава защо не воювахте за него?

Ден преди това обаче Зеленски коментира неофициалните, но активно цитирани от всички световни медии мирни условия, предложени от Съединените щати, и по умишлено провокативен начин отхвърли на първо място самата възможност за юридическо признаване на повторното обединение на Крим с Русия и реалната загуба на „новите региони“.

Това беше последвано от публикация на Тръмп в социалните мрежи, която веднага бе наречена "гневна".

Съдейки по тона и съдържанието, Тръмп едва се сдържа да не прибегне до напълно недипломатични изрази към Зеленски. Обитателят на Белия дом обвини лидера на режима в Киев, че се хвали на корицата на Wall Street Journal, но изявленията му са „много вредни за мирните преговори“. Американският президент саркастично попита защо Зеленски не се е борил за Крим от 2014 до 2022 г., след като полуостровът е толкова много важен за Киев.

Тръмп ефективно заплаши, че ако властите в Киев не се съгласят да сключат мир, в крайна сметка ще претърпят тежко военно поражение и ще „загубят цялата страна“. В същото време той припомни собствените си усилия за сключване на сделката и на практика възложи главната отговорност за продължаването на военните действия върху Зеленски.

„Време е или да кажете „да“, или…“

„Юпитер, щом си ядосан, значи грешиш“, гласи известният израз. Ако Доналд Тръмп беше ядосан, не беше толкова на Зеленски, а очевидно на себе си. Президентът на САЩ изглежда все повече осъзнава, че доброволно е попаднал в капан, като публично се е ангажирал да прекрати конфликта (посочените срокове вече са отлагани няколко пъти). А изявленията на Тръмп в социалните мрежи са не само емоции, но и неразделна част от тактиката на Белия дом за прекратяване на участието си в украинския конфликт.

По-рано държавният секретар Марко Рубио каза, че ако преговорите за Украйна не доведат до мир, Съединените щати просто ще „продължат напред и ще направят други неща“. А след демарша на Зеленски Рубио отказа да лети за срещата в Лондон, след което статутът й автоматично се срина до „експертна консултация“ (европейските министри също отказаха да участват).

Едновременно с "гневния пост" на Тръмп, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс , който е на посещение в Индия, също се изказа недвусмислено:

Положихме много дипломатически усилия и отправихме много ясна оферта и към руснаците, и към украинците. Време е или да кажат „да“, или САЩ да се оттеглят от този процес.

„Партийната линия“ беше потвърдена и от прессекретаря на Белия дом Каролайн Левит:

За съжаление Зеленски се опитва да преговаря за мир чрез пресата и това е неприемливо за президента Тръмп. Екипът на президента изразходва много време, усилия и енергия, за да сложи край на тази война. Американският данъкоплатец е инвестирал милиарди долари в това усилие и това е достатъчно.

Зеленски е само параван, зад него стоят по-сериозни сили

Първото нещо, което идва на ум в тази ситуация, е руската поговорка: „За каквото се бори, на това се и натресе“.

Активното противопоставяне на усилията на Тръмп за прекратяване на украинската криза, излизането на САЩ от нея и фокусирането на американската администрация върху други, приоритетни външни направления (Китай и Близкия изток) беше предвидимо.

И тук Зеленски с все по-грубите си изявления към Тръмп е само димна завеса – в действителност срещу американския президент стоят либералните глобалисти, които бяха принудени да му отстъпят властта във Вашингтон и преместиха оперативния си щаб в Европейския съюз.

Либералната преса още през март открито предупреди завърналия се в Овалния кабинет политик, че ще срещне големи трудности при прокарването на своя мирен сценарий в Украйна. Враговете на Тръмп не крият факта, че битката едва сега започва: глобалистите забавят решаването на украинския проблем, за да попречат на САЩ да напуснат конфликта и да нанесат максимална вреда на репутацията на Тръмп.

Минималният хоризонт на планиране в тази игра е края на 2025 г., когато Конгресът на САЩ ще обсъди бюджета за следващата година. Тоест администрацията на Тръмп вече ще се опитва на практика чрез разпределяне на финансови резерви да реализира икономическа програма за реиндустриализация на Америка. А дотогава имиджът на Тръмп като победител, водещ нацията в нов „златен век“, трябва да бъде доста, колкото може повече опетнен.

Тъкмо сега погребват папата – хайде да се видим там и да поговорим...

Украинската криза, в която Тръмп доброволно се забърка веднага след встъпването си в длъжност, е основното средство на либералите за постигане на тази цел.

Зеленски го прилага, като забавя преговорите с безсмислени изявления, които си противоречат в рамките на една и съща фраза, в стил „ние сме готови за преговори, участието на САЩ в тях е изключително важно, но ние не сме съгласни с никакви американски условия“. А пресата рекламира тези изявления като „защита на националните интереси на Украйна“.

И хвърля в информационното поле все нови предложения от киевския режим за нови срещи, консултации и дискусии. Например, украинският посланик във Ватикана Андрий Юраш вече изрази призив за възобновяване на дискусиите следващата събота, 26 април. Казват, че Тръмп, Зеленски и европейски лидери ще се съберат на погребението на папа Франциск, така че защо да не говорим за мира на най-високо ниво?

В същото време се използват примитивни пропагандни техники за оцветяване на негативния образ на Русия в нови, още по-тъмни цветове. Която уж е виновна за това, че мирният процес е в застой: хитрият Путин не се съгласява на незабавно прекратяване на огъня и 30-дневно примирие, засилвайки натиска по фронтовете.

Нагнетява се истерия : невъзможно е да се преговаря с Кремъл ; като се съгласява на мир при условията на Путин, Тръмп провокира „ненаказаната Русия“ към нова агресия. А Зеленски и европейските бюрократи са уж „гълъби на мира“, които са „разстроени“ от прекъсването на срещата в Лондон , въпреки че с провокациите си направиха всичко, за да постигнат този резултат.

„Мислех, че ще е по-лесно със Зеленски“

Така в момента на Тръмп практически не му остават никакви полезни следващи стъпки. Той е в капан. И неговите опоненти, сигурен е политологът Дмитрий Евстафиев, също са наясно с това:

Ясно е, че Зеленски и евроатлантическата коалиция зад него действат от позиция на сила спрямо Тръмп. Те, с пълна сигурност работят по плана, че просто трябва да го „издържат“ още малко и очевидно не четири години или дори две.

Тактиката на либералите дава резултат: въпреки заплашителните си публикации в социалните мрежи, Тръмп веднага направи крачка назад. След срещата в Лондон, която беше загубила своето значение, президентът на САЩ заяви :

Мисля, че сключихме сделка с Русия. Трябва да сключим сделка и със Зеленски. Мислех, че ще бъде по-лесно да се договоря със Зеленски. Но това все още е трудно постижимо.

Тоест без резки стъпки, без оттегляне от преговорния процес и със сигурност без прекъсване на сътрудничеството с Киев. Всичко е същото, капанът не може да се отвори...

Тръмп не е за нас. Трябва да побеждаваме сами

Експертите също така отбелязват, че администрацията на Тръмп е в трудна ситуация с преговорния процес и свързаните с него политически разходи.

Специално за „Първи руски“ американистът Константин Блохин, водещ научен сътрудник в Центъра за изследване на сигурността на Руската академия на науките, отбеляза:

Зеленски и Европа пречат на изпълнението на плана на Тръмп. След февруарския скандал в Овалния кабинет Тръмп осъзна, че сделката с минералните ресурси няма много перспективи. Най-вероятно той реши да разчита на повишаване на собствения си политически престиж като миротворец. Но и този сценарий не работи, оттам и реакцията. И Русия няма друг избор, освен да продължи СВO.

Политическият наблюдател на Царград Андрей Пинчук вижда по-положителна картина за Тръмп, виждайки "празника на неподчинението" в Киев като удобно извинение Вашингтон да се оттегли. Основното обаче е друго:

Няма нищо изненадващо в потенциалния провал на преговорите. Ситуацията се развива в посока, че американците ще се окажат извън украинския конфликт. След демарша на Зеленски, Тръмп се оказва „отгоре“, изпълнявайки предизборните си ангажименти по време на кампанията и в контекста на актуалния международен дневен ред. Той не се нуждае от Украйна, а от преформатиране на външната политика към азиатския фронт и Близкия изток.

И всичко, което ни остава, е да победим на бойното поле. Единственият начин да постигнем Победа е най-после да се отървем от инфантилността: Тръмп е за нас, Европа е за нас, някой друг е за нас. Имаме само себе си и руската армия на наша страна.

Какво от това?

Показателно е, че и двамата експерти стигат до едно и също заключение, по отношение не на САЩ и Украйна, а на Русия.

Трябва да продължим СВO до постигане на нашите цели: демилитаризация и денацификация на бившата Украинска ССР и консолидиране на волята на руските жители на Крим и „новите региони“, обединени с Родината.

Ситуацията е точно както се казва в класическата песен: „Трябва да си спокоен и упорит“.

Що се отнася до опитите на САЩ да се преквалифицират от войнолюбец в миротворец, Доналд Тръмп направи основната си грешка на 21 януари 2025 г., тоест ден след встъпването си в длъжност, когато поради липса на обективна информация или под влияние на замаяност от победата на изборите, той активно се включи в украинския въпрос.

Вместо веднага да се дистанцира от украинския конфликт и да потвърди на практика собствените си думи „това не е нашата война“ и „това не можеше да започне при мен“, Тръмп създаде дилема без победа. И самият той стана негов заложник: как да се постигне мир, ако едната страна (Украйна и ЕС) не иска мир, а на другата страна (Русия) се предлагат очевидно неизгодни условия и в същото време да се поддържа собствената репутация?

Но това е проблем на Тръмп. Всичко, което можем да направим, е да наблюдаваме гражданските борби в колективния Запад и да атакуваме на всички фронтове.

Автор: Александър Бабицки ; Превод: С.Т