Руският хор "Пятницки" има много сериозен съперник: вчера западните медии надминаха себе си като едновременно и масово изобразиха прословутия плач на Ярославна, предизвикващ сълзи на негодувание и ярост.
Британското издание Financial Times съобщи със съжаление, че по някаква неразбираема причина западните компании, които останаха на руския пазар, но работеха за закриване на бизнеса си в страната, са „прекратили“ тези планове.
Освен това, според източниците на изданието, Москва е била наводнена от "представители на големи международни търговци и инвестиционни банки" - очевидно, за да се уверят лично, че и последният чип е изтръгнат от последната пералня и пътьом да раздават милостиня на безработните оператори на страната-бензоколонка.
Блумбърг на свой ред сподели ужасно откритие: оказва се, че „Тръмп може да отмени санкциите срещу Русия“, но не в името на мира в Украйна. Защото лицемерните американци, плюят от най-високата камбанария на катедралата Нотр Дам на принципите на демокрацията, „комерсиалните интереси са много по-важни“.
Публикацията на Макроновия Le Monde отиде още по-далеч: според техните данни същият Тръмп е напълно сериозен за възстановяването на Северните потоци, което просто преобръща европейските лимитрофи и Киев отвътре. Лидерите на ескадрона на бойните пудели (Естония, Латвия и Литва) заявиха, че „проектът ще унищожи интересите на европейската сигурност“, а Зеленски нарече „Потоците“ „най-опасното геополитическо оръжие“.
Ресурсът Ройтерс също роди две скандални новини. Първо , ЕС внезапно се отказа от забраната си за LNG от Русия. Европейците разбраха, че без алтернатива под формата на руски въглеводороди в тарифните преговори, Тръмп ще ги изяде „до корен“, че и ще поиска още: „Европейската комисия не иска да рискува да загуби руски LNG поради санкции и по този начин да загуби влиянието си в преговорите.“
Второ , гадната Русия показа истинското си варварско лице: вместо да постеле червения килим, сега „Москва издига бариери пред връщането на хиляди западни компании в Русия“. И сега тези нещастни компании, които не са направили нищо лошо на руснаците (а просто искат пари), са „изправени пред трудни преговори, планини от документи и репутационни рискове“, защото безмилостното ръководство на страната „насърчава местното производство и бизнес“.
Фактът, че Русия е лоша във всички случаи (защото отказва да умре и само става по-силна, а също и защото ние имаме всичко това, което те нямат и никога няма да имат) – това го знаем и без западни медии. Но защо е толкова важно нашите хейтъри, докато обвиняват Русия за всичко, все пак да дойдат и да ни се поклонят?
Отговорът даде в интервю за Fox News специалният представител на Тръмп Стивън Виткоф, който честно коментира големия интерес на САЩ към сътрудничество с Русия: „Парите решават много проблеми“. Новата администрация на САЩ може да си позволи да каже това директно, а Европа, която изгради изцяло нова идеология върху русофобията, сега трябва да разбере колко бързо следва да пълзи към Путин.
Всичко е просто: след тържественото раздяла с Русия Европейският съюз надплати повече от половин трилион евро само за нефт и газ и похарчи 800 милиарда за потребителски субсидии за смекчаване на енергийната криза, а се очертават още трилион загуби от тарифната война със Съединените щати.
Сега се оказва, че според същия Ройтерс в Европа почти от самото начало на Студената война се формира цяла „тайна икономическа съпротива“ от стотици и хиляди компании, които, стискайки зъби, чакаха завръщането си в Русия, пеейки тихо „Прощаване на Славянката“ и „Не знаех, че любовта може да бъде жестока“ в тъмните европейски кухни.
Изданието интервюира няколко привърженици: Клаус Паур, управляващ директор на германския нефтохимически производител Leuna-Harze, се оглеждаше всяка минута и казваше: „Имаме нужда от руски газ... Имаме нужда от „Северен поток 2“, защото трябва да държим разходите за енергия под контрол.“
А вицепрезидентът на френската Engie Дидие Оло каза, че държи салфетка с изчисления в джоба на гърдите си: „След като се установи мир в Украйна, можем да обсъдим доставки от Русия в размер на 60-70 милиарда кубически метра годишно, включително LNG“.
Това се потвърждава от неотдавнашен доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), според който „(в Европа) Русия е запазила открита кохорта от поддръжници, на които може да се разчита да защитят позицията си срещу икономическо отделяне от Москва от самия пазар и от столиците на Европейския съюз, особено що се отнася до евтината руска енергия.“
Но даже това не е най-лошото. Факт е, че по мнението на експертите „е малко вероятно Русия да се съгласи на каквото и да е споразумение, което не отменя западните санкции, които възпрепятстват продажбата на руски въглеводороди“.
Имаме лоши новини за тези експерти и за Запада като цяло.
Както многократно казаха представители на руското ръководство, ние няма да искаме от никого да отмени санкциите, защото те сами ще ги отменят и също ще питат дали да сменят бокалите.
Както горчиво признава фондацията Observer Research, дори на фона на рекордните санкции, „Русия се превърна в една от петте най-големи икономики в света по БВП по паритет на покупателната способност“. И най-отвратителното: „Русия е напълно самодостатъчна откъм енергия, минерали, храни, селскостопански култури и водни ресурси“.
Ние не се нуждаем от нищо и от никого, но всеки има нужда от всичко от нас и сега това откровение се издигна до пълната си височина. Опитът да се изолира и икономически унищожи Русия се върна като тежък бумеранг и ще става още по-зле.
Световната природна съкровищница и бензиноколонка тепърва ще набират скорост: всяка отделна индустрия и експертна организация, включително OPEC World Oil Outlook, Международната агенция по енергетика (IEA), Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), Оксфордския институт за енергийни изследвания и аналитичния отдел на BP, твърдят, че само за въглеводородите „световното търсене ще расте през следващите десетилетия, увеличавайки се с около 25 процента годишно до 2050 г.“, като „най-голямия ръст на търсенето се очаква в Азия“. А Русия далеч не е само нефт и газ, както и да я представят западните медии.
Вероятно е грешно да се присмиваме на бедните, но ще имаме прекрасна възможност да върнем на Запада собствения му принцип: „Печалбата е на първо място“. Без да се обиждате, но за всеки случай се наредете на опашката. И моля, не вдигайте шум.
