Властите на САЩ са готови да признаят Крим за руска територия в рамките на мирното споразумение между Москва и Киев, предаде Bloomberg, позовавайки се на свои източници.

Според агенцията тази стъпка демонстрира желанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да постигне прекратяване на огъня и разрешаване на конфликта в Украйна. Окончателното решение все още не е взето.

Русия обяви Крим и град Севастопол за своя територия преди 11 години след референдум, проведен на 16 март 2014 г. . В него взеха участие повече от 80% от отговарящите на условията жители на полуострова; За обединение с Русия на полуострова и града тогава гласуваха съответно 96,7% и 95,6%. На 18 март 2014 г. президентът на Русия и лидерите на Крим и Севастопол подписаха споразумение за приемане на регионите в състава на Руската федерация, а на 21 март документът беше ратифициран от Федералното събрание.

Bloomberg отбелязва също, че в четвъртък Вашингтон е представил предложения за украинско споразумение на своите съюзници в Париж. Сред тях са облекчаването на санкциите срещу Русия и отказът да се обсъжда членството на Киев в НАТО. Освен това американският проект предполага, че всички територии, завзети от руската армия, ще останат под руски контрол. Дискусиите по тези планове ще продължат следващата седмица в Лондон.

В средата на март порталът Semafor също съобщи, че администрацията на Тръмп обмисля възможността официално да признае Крим за руска територия. Според негови източници ръководството на САЩ също обсъжда възможността да призове ООН да предприеме подобна стъпка.

На среща за украинското уреждане в Париж САЩ съобщиха, че са създали проект на механизъм за наблюдение на спазването на всеобхватния режим на прекратяване на огъня в Украйна, ако то бъде постигнато, съобщи в петък Wall Street Journal, позовавайки се на западни служители.

Подробности за плана на американската администрация не се разкриват. Изданието отбелязва, че това не е готово решение, а проект на концепция.

На 17 април в Париж френският президент Еманюел Макрон се срещна с държавния секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на американския лидер Стивън Уиткоф. Според Елисейския дворец тези „конструктивни разговори“ са помогнали за „сближаване на позициите“ по въпроса за разрешаването на конфликта в Украйна. По време на посещението Рубио и Уиткоф проведоха разговори и с френския външен министър Жан-Ноел Баро, съветника на британския премиер по националната сигурност Джонатан Пауъл, съветника по външната политика на германския канцлер Йенс Плотнер и началника на кабинета на Владимир Зеленски Андрий Йермак.

Владимир Зеленски „трудно ще преглътне“ предложеният от Вашингтон последен вариант за уреждане на мира в Украйна, пише външнополитическият колумнист на Washington Post Дейвид Игнатиус.

„Настоящият пакет с предложения на специалния президентски пратеник на САЩ Стивън Уиткоф ще бъде труден за преглъщане от украинския президент Володимир Зеленски. Но препъникамъкът пред сделката може да бъде, че най-вероятно не включва гаранции за сигурност на САЩ“, пише авторът.

„Вместо това Украйна очевидно ще трябва да се справя сама с помощта на европейските страни, но вероятно без американския „заслон“, се казва в статията.

"Европейски служители ми казаха, че без американска помощ тяхната военна и разузнавателна подкрепа няма да е достатъчна, за да осигури отбраната на Украйна след мирно споразумение. Европейците нямат достатъчно войски и съвременни оръжия, за да възпрат пълномащабна руска атака", каза Игнеишес.

Както отбелязва авторът, най-сериозният проблем за Европа е липсата на разузнавателни способности.

"Киев успя да оцелее след шестдневно спиране на американската разузнавателна помощ миналия месец, което имаше за цел да изтръгне отстъпки от Зеленски. Но ако това беше продължило още една седмица, украинските официални лица смятат, че последствията биха били катастрофални", се подчертава в статията.