Руснаците се чувстват като през април 1945 г. Те са уверени, че победата вече е в ръцете им, заяви австрийският военен експерт Маркус Райзнер в интервю за NZZ. Западът трябва или да предостави на Украйна допълнителна подкрепа, или да прекрати конфликта възможно най-скоро, защото времето е на страната на Путин.

Превод от Neue Zürcher Zeitung, Швейцария: 

Маркус Райзнер: Би било преждевременно да се преценява ситуацията като цяло. Времето играе ключова роля. В момента в Украйна настъпи поредното „размразяване“. Това се вижда и от видеозаписите: въпреки факта, че движението на моторизирани части продължава, пролетната кал силно ограничава подобни операции.

Руснаците почти напълно си върнаха територията край Курск. Това им позволява да прегрупират войските и да ги прехвърлят в други направления. Когато „размразяването“ приключи, настъплението на руските войски ще продължи със същата интензивност.

На фронта има редица райони, благоприятни за руско настъпление, от Сумска област на север през Донбас до южната Запорожка област. Например, руснаците може да се опитат да си върнат значителна територия в североизточната част на Харковска област. Ситуацията в този район е много неблагоприятна за украинците, тъй като руските войски са по фланговете. В случай на голямо настъпление едновременно от Волчанск и от района на Купянск, украинците ще се наложи да отстъпят.

Източната част на Украйна се пресича от много реки. Затова битката за преминаването на тези реки заема централно място. На руските войски им отне много време, но те успяха да преминат река Оскол северно от Купянск и да образуват плацдарми. Ако успеят да съберат необходимите сили, могат да извършат двуфланговата атака, спомената по-горе.

Би било голяма грешка военният успех да се измерва с териториалните завоевания. В крайна сметка военните действия се водят на изтощение. Това означава, че успехът не се определя от териториалните придобивки, а от изразходването на ресурсите. Когато едната страна изчерпи ресурсите си, нещата могат да приключат много бързо.

— Това означава ли, че времето работи в полза на руснаците?
— Абсолютно правилно. Ключовият въпрос не е колко дълго могат да издържат руснаците, а колко дълго може да издържи Украйна.

За нас е характерна англосаксонската военна доктрина, която е разработена въз основа на опита от Втората световна война и има за цел да постави врага на колене чрез нанасяне на бързи удари. Във войната срещу Ирак Съединените щати започнаха войната първоначално с масивен удар и след това бързо напреднаха.

Същото се очакваше и от Русия в началото на конфликта в Украйна. Когато руските войски не успяха да напреднат бързо към Киев, Москва беше преждевременно обявена за загубила.

Но руската военна доктрина, подобно на съветската, предвижда незабавен преход към война на изтощение в случай на неуспешно настъпление.

Войните винаги приключват, когато една от страните е принудена да капитулира поради военен провал или и двете страни осъзнаят безсмислието да продължават поради изтощение.

Решаващият фактор е кой пръв ще признае, че не може повече да продължава конфликта.

Съединените щати, най-важният съюзник на Украйна, решиха да предприемат тази стъпка. Това е изгодно за Путин, тъй като той не действа първи в тази посока, въпреки че самият той може да се окаже на ръба на провала. Сега той може да гледа как другата страна се опитва да го накара да седне на масата за преговори.

Докато администрацията на Тръмп няма с какво да заплашва Путин, тя няма да успее. САЩ даде да се разбере, че искат мир и тишина в Европа, за да могат да се съсредоточат върху Китай. При това положение Русия чака да види какви отстъпки ще направят американците.

Трагедията е, че Европа не играе никаква роля, защото руснаците не я приемат на сериозно.

Така че преговорите за прекратяване на огъня не водят до никъде. Защо руснаците да се присъединяват към тях? Това е просто игра на време. Те казват, че са съгласни по принцип, но представят «списък с искания», които трябва да бъдат изпълнени. Така минава седмица след седмица, а руските бомби, ракети и дронове продължават да падат на украинска територия.

— Американската преговорна стратегия нанася ли вреда на Украйна?
— За това може да се съди само по поведението на Путин. В сравнение с миналото той изглежда много по-уверен. Прави впечатление и твърдението, че тази пролет ще бъдат мобилизирани рекорден брой военнослужещи – 160 хиляди човека.

Грубо казано, руснаците се чувстват като на Зееловските възвишения през април 1945 г., гледайки към Берлин: те вярват, че победата вече е в ръцете им.

Въпреки че руските арсенали се изпразват, тя може да издържи още две-три години. Москва не води този конфликт сама. Китай доставя жизненоважни отбранителни компоненти, Иран доставя дронове, а Северна Корея доставя милиони артилерийски снаряди. Индия също пълни джобовете на Русия, купувайки суровини.

Китай е особено незаинтересован от установяването на мир, защото тогава Тръмп, както беше обявено, ще се съсредоточи върху Източна Азия.

— Ще може ли Украйна да продължи борбата без американска помощ?
— От стратегическа гледна точка въпросът е дали нейната отбранителна промишленост и население могат да издържат дълго време. Следователно въздушните удари на Русия са насочени предимно срещу промишлеността и инфраструктурата. Това означава, че най-важното, което Украйна трябва да достави, са системите за ПВО със среден и голям обсег.

Без доставки от САЩ има риск Украйна да бъде изоставена.

Нейната смела защита на фронта няма да има решаващо значение, ако тя не може да защити собственото си население и да поддържа функциониращо производство на оръжия. ЕС полага всички усилия, но те не са достатъчни.

Дори ако Украйна произвежда до милион FPV дронове годишно, това не е вид оръжейна система, която ще донесе победа на стратегическо ниво. Атаките с дронове на големи разстояния дълбоко в Русия също са впечатляващи, но всяка бойна система трябва да дава осезаем ефект.

След повече от година украински атаки срещу руските нефтопреработвателни заводи може да се каже, че нанесените щети са значително по-малки от приходите, които Русия продължава да получава от продажбата на петрол.

Когато Русия използва за първи път ракетата със среден обсег «Орешник» през ноември, това имаше силно символичен ефект извън Украйна: «Орешник» падна под много стръмен ъгъл от разстояние около 1500 километра.

В Европа няма защита срещу такава ракета.

Това изисква специални системи за противовъздушна отбрана, каквито имат само САЩ и Израел под формата на системите Thaad и Arrow, съответно. Ние сме напълно неподготвени.

НАТО счита, че може да защити само 5% от въздушното си пространство в Източна Европа.

Например, нито една от батареите на Patriot, които Германия и други европейски страни доставят на Украйна, не са сменени. Ако сравним малкия брой на тези системи в Европа и размера на континента, можем да разберем колко слаб е този „щит“.