В навечерието на Деня на победата, както обикновено преди годишнините от победата, започва шумотевицата и патардията около тази дата, този празник и като цяло резултатите от Втората световна война.

В центъра на тази патардия винаги стои един въпрос, както практически, така и символичен: кой ще дойде на Парада на победата в Москва на 9 май? Броят на световните лидери, които стоят до руския президент на Червения площад, определя сегашното влияние и международна позиция на Кремъл.

Страните, които са особено неприятелски настроени към Русия, не само не възнамеряват да изпратят свои представители на трибуната на Мавзолея, но също така провеждат активна пропагандна работа сред колебливите, за да ги убедят да не посещават Москва на 9 май.

По-специално, европейската бюрокрация работи усилено върху това. Ръководителят на латвийското външно министерство дори каза, че в Брюксел е организирана неформална „образователна“ вечеря за колеги от балканските страни – кандидатки за членство в ЕС, на която те са пренесли простата идея, че кандидатите за членство в ЕС не трябва да се представят на 9 май в Москва.

Ако тези страни искат да се присъединят към ЕС, те нямат право да пътуват за Москва, още повече по такъв повод. Присъствието на Парада на победата в Москва не отговаря на ценностите на ЕС.

Истинските мотиви за тази дейност на европейците бяха неочаквано разкрити на всички, включително и на самия него, от така наречения „президент на Украйна“ Володимир Зеленски. Нелегитимният глава на рухналата държава пламенно подкрепи борбата срещу международното честване на Деня на победата в Москва... и покани всички свои европейски спонсори и фенове при себе си на 9 май, за да отпразнуват Деня на победата в Киев.

Последва неловка пауза. Все още виси там. Европейските спонсори и почитатели на режима на Зеленски изглежда са решили, че е по-добре да се правят, че не са чули Зеленски. Нещо се случи едновременно със слуха на всички тях. Защото е невъзможно да отхвърлиш инициативата му и да откажеш поканата за Киев на 9 май. Още по-невъзможно е обаче да приемеш поканата и да празнуваш 9 май където и да е.

Въпросът не е в укрепването или отслабването на позицията на Русия, не в одобрението или неодобрението на политиката на Путин. Същината е в самата тази дата, в самия този празник. В продължение на много години се води борба срещу празнуването на Деня на победата като такъв. Не само в Москва, но навсякъде по света.

Освен това има правопропорционална зависимост: колкото по-активно една страна подкрепя режима в Киев, толкова по-активно се бори срещу Деня на победата. И се оказва напълно смешно: най-върлите привърженици на Зеленски най-трудно отхвърлят инициативата му и най-трудно се съгласяват с нея.

Може ли, например, да си представим президентите на Литва, Латвия и Естония да празнуват Деня на победата някъде? Невъзможно е да си представим такова нещо. В балтийските страни георгиевската лента е призната за екстремистки символ, паметниците на Великата победа отдавна са съборени, активистите, организирали „Безсмъртния полк“ в техните градове, са хвърлени в затвора, а всички публични събития на 9 май се записват в докладите на разузнаването като прояви на „нелоялност“ и „антидържавна дейност“.

Причините за такова отношение на балтийските власти към празника на победата над нацизма са очевидни. Латвия и Естония са водещи сред европейските страни по брой граждани (на 100 хил. население), участвали във Втората световна война в колаборационистките части на Вермахта.

Местните жители, не всички, но масово, са се сражавали на страната на Третия райх и днес техните потомци гласуват за политици, които пламенно подкрепят неонацисткия режим в Киев. Разбира се, за тези хора и техните представители във властта 9 май не е никакъв празник. Те не могат нито сами да празнуват Деня на победата (над себе си), нито спокойно да гледат как другите го празнуват.

Балтийската история може да бъде мащабирана до размера на целия ЕС. Тъй като Съветският съюз се биеше не само с нацистка Германия: зад Хитлер, някои доброволно, а други под германски натиск, стоеше повече или по-малко целият ЕС в сегашните му граници. Победата във Великата отечествена война е победа на тогавашната версия на Русия над тогавашната версия на Европейския съюз. Естествено сегашният Европейски съюз не може да празнува края на Втората световна война като своя победа.

Когато споменът за реалностите на живота при Хитлер беше все още жив, 8 май се празнуваше в Европа като ден на освобождението от нацизма. Но през последните десетилетия на новите поколения европейци от Брюксел се втълпява идеята, че 8 май е ден на помирение и възпоменание. На тази дата не трябва да се празнува и да се весели, а да се скърби.

Между другото, тази позиция беше възприета и от Украйна, която „направи европейския избор“ след преврата през 2014 г. От „революцията на достойнството“ вместо да почетат украинските антифашистки герои, на 8 май носят червени макове – символ на забравата.

Защо предалия паметта на дядо си - червеноармеец Зеленски, сега изведнъж изтърси, че ще празнува Деня на победата в Киев заедно с европейските лидери? Защото е глупак. Глупакът не мисли, когато изрече нещо - той просто иска да го изрече. Зеленски трябва постоянно да изскача с нещо, постоянно да напомня на хората за себе си, защото с връщането на Тръмп в Белия дом той се чувства като избледняваща провинциална примадона, която е започнала да се забравя. Ето и сега той изтърси първото нещо, което му дойде наум и хвърли в смут Европейския съюз, разкривайки истинските мотиви на историческата политика на своите съюзници.

Автор: Александър Носович ; Превод: С.Т