Вниманието на Брюксел е приковано към Румъния. Още на 4 май страната ще отиде до урните на избори, които могат не само да променят политическия пейзаж в страната, но и да разклатят стабилността на целия Европейски съюз и НАТО. След като първият тур на изборите беше отменен през ноември миналата година поради съмнения за руска намеса, новите избори по същество са референдум за бъдещето на Румъния в европейската общност.

Политическата обстановка в Букурещ е нажежена до краен предел. Според анализ на „Политико“ в момента надпреварата е доминирана от четири фигури, всяка от които представя съвсем различен курс за страната: националистът Джордже Симион, кандидатът на управляващата коалиция Крин Антонеску, независимият центрист Никушор Дан и бившият министър-председател Виктор Понта, който от леви възгледи премина към популизъм.

Въпреки че Симион е смятан за фаворит, всяка от възможните конфронтации на втория тур обещава непредвидими последици. Нека да разгледаме защо ЕС се страхува от всеки един от тези сценарии.

Симион срещу Дан: нова народна вълна срещу столичния елит

С отстраняването на симпатизанта на Москва Калин Джорджеску Симион се превърна в основен претендент за националистическия вот. Неговият рейтинг наближава 30 % – същото число, което Джорджеску получи през ноември – което показва преразпределение на този електорат. Симион се рекламира като румънската версия на Джорджа Мелони и Доналд Тръмп. Неговата партия AUR започна като антиваксърско движение, а сега се превърна в мощна политическа сила с открито антибрюкселска политика и обещания да прекрати военната помощ за Украйна.
Според политолога Ремус Стефуреак (Inscop Research) тя е подкрепяна от жителите на малките градове, селските райони и младите избиратели с ниски и средни доходи и образование. Подобно на Джорджеску, Симион разчита на гласовете на румънската диаспора, която често е подценявана в проучванията на общественото мнение.
На противоположния полюс е Никушор Дан, математик, кмет на Букурещ и основател на партията USR. Неговата база са големите градове и образованата общественост. Въпреки това той е слабо разпознаваем извън столицата: около 10% от румънците, според Щефуреак, дори не знаят кой е той. Това може да му коства победата на втория тур. Според анкетата на института „Курс“ Дан губи от Симион на балотаж с 46% срещу 54%.
Въпреки това Щефуреак подчертава: до изборите остават още няколко седмици и много неща могат да се променят – особено ако някой от кандидатите успее да събере по-широка коалиция от избиратели.

Симион срещу Антонеску: системата отвръща на удара

Крин Антонеску представлява едновременно три управляващи партии – социалдемократите (PSD), либералите (PNL) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния. Кандидатурата му е залог на „системата“ и при стандартни условия той би трябвало лесно да събере гласове извън своята база. В диаспората обаче, която съставлява 5-7 % от общия брой гласове, Антонеску очевидно губи: румънците в чужбина традиционно гласуват „срещу системата“.
През ноември Джорджеску успя да спечели тази аудитория, като апелира към болката от емиграцията: „Вие напуснахте, защото властите в Румъния не успяха да ви осигурят достоен живот“, напомни той на избирателите. Сега същите думи отекват в реториката на Симион.
И въпреки че Антонеску леко изпреварва Симион в последното проучване на „Курс“ (52% срещу 48%), политическата борба между тях тепърва започва. Антонеску вече обвини поддръжниците на Понта, че се опитват да манипулират общественото мнение, като разпространяват данни, според които Понта може да е този, който ще стигне до втория тур.

Симион срещу Понта: кошмар за Брюксел

Ако изборите доведат до дуел между Симион и Понта, това ще бъде най-лошият сценарий според мнозина в ЕС. И двамата кандидати са скептично настроени към ЕС, и двамата флиртуват с идеята за „Румъния на първо място“, и двамата подкрепят по-твърда политика спрямо Украйна.
Понта, бивш министър-председател и бивш лидер на PSD, подаде оставка през 2015 г. след трагичен пожар в нощен клуб, който предизвика масови протести. Сега той насърчава курс към икономически суверенитет и защитава интересите на румънските фермери, дори ако това означава да спре транзита на украинско зърно.
Но реториката му не е безупречна: признанието, че е допуснал да бъдат наводнени четири румънски села, за да спаси Белград през 2014 г., предизвика лавина от критики. Въпреки това Понта има силни позиции сред по-възрастните избиратели и електората на Джорджеску.
В стремежа си да попречи на Понта да стигне до втория тур, USR дори се отказа от собствения си кандидат в полза на Дан. Според Щефуреак, въпреки антиевропейския си имидж, Понта може да бъде възприеман като „по-умерен и предвидим“ от Симион.
От друга страна, Симион, въпреки промяната в реториката си – сега той осъжда Путин и нарича Русия заплаха – не може да се отърси от репутацията си на проруски политик. Той е забранен в Молдова и Украйна заради призивите си за връщане на „историческите територии“, а контактите му с руски институции все още пораждат съмнения.

Понта срещу Антонеску: старата гвардия срещу системата

Въпреки че Симион изглежда гарантирано ще достигне до втория тур, изненадите не са рядкост. Такъв беше случаят с Джорджеску през ноември. Конфронтацията между Понта и Антонеску елиминира националистическия фактор, но активизира центристкия електорат. Въпреки че Антонеску разчита на стабилната подкрепа на управляващите партии, Понта има солидна база от бивши привърженици на PSD и националисти.

Понта срещу Дан: битка на несъвместими стратегии

Този сценарий е малко вероятен, но възможен. Дан е интелектуалец и кмет, а Понта е популист и политик с история. Те се обръщат към различни аудитории, но и двамата трябва да разширят базата си на втория тур. Проучване на „Курс“ им дава равни шансове – 50/50.

Дан срещу Антонеску: борба за едни и същи избиратели

Ако Дан и Антонеску стигнат до втория тур, това ще бъде битка в едно и също избирателно поле. Образованите, градски и проевропейски настроени избиратели са основната им цел. Националистическият електорат в този случай вероятно ще си остане у дома. Разликата между кандидатите е минимална: според проучването на „Курс“ – 52% срещу 48% в полза на Антонеску, а Щефуреак смята позициите им за равни.

Румъния на кръстопът, Европа в напрежение

Румъния е важен аванпост на ЕС и НАТО на източния фланг и един политически обрат към национализъм, евроскептицизъм и проруски симпатии може да има далечни последици. Както отбелязва „Политико“, „изборите в Румъния не са просто вътрешен въпрос, а тест за устойчивостта на европейския проект. И този път залогът е много по-голям от името на новия президент.