Ако не сте забелязали, че Америка е „ограбвана, плячкосвана, изнасилвана и разграбвана от близки и далечни народи“, или че жестоко й е отказан „ред на просперитет“, тогава поздравления – имате по-здрав поглед върху реалността от президента на Съединените щати.

Трудно е да се определи кое е по-обезпокоително: че лидерът на свободния свят може да говори пълни глупости за своята най-успешна и възхитителна икономика. Или фактът, че на 2 април, подтикнат от своите заблуди, Доналд Тръмп обяви най-голямата промяна в търговската политика на Америка от повече от век насам – и допусна най-дълбоката, вредна и ненужна икономическа грешка в съвременната епоха.

В речта си в Розовата градина на Белия дом президентът обяви нови „реципрочни“ мита за почти всички търговски партньори на Америка. Китай ще бъде обложен с 34%, Индия – с 27%, Япония – с 24%, а Европейският съюз – с 20%. Много малки икономики са изправени пред огромни тарифи; всички, в които се цели САЩ, са изправени пред мита от поне 10%. Като се включат съществуващите мита, общият размер на налозите върху Китай ще бъде 65%. Канада и Мексико бяха пощадени от допълнителни мита, а новите налози няма да се добавят към специфичните за индустрията мерки, като например 25% мито за автомобили или обещаното мито за полупроводници. Но общият размер на американските мита ще се повиши над тези от епохата на Голямата депресия, на равнище от XIX век.

Г-н Тръмп нарече този ден един от най-важните в американската история. Той е почти прав. Неговият „Ден на освобождението“ възвестява пълното изоставяне на световния търговски ред и приемането на протекционизма от страна на Америка. Въпросът за страните, които се съвземат от безразсъдния вандализъм на президента, е как да ограничат щетите.

Почти всичко, което г-н Тръмп каза тази седмица по отношение на историята, икономиката и техническите аспекти на търговията, беше напълно заблуждаващо.

Неговият прочит на историята е обърнат наопаки

Той отдавна възхвалява епохата на високите мита и ниските данъци върху доходите от края на XIX век. Всъщност най-добрите научни изследвания показват, че митата са пречили на икономиката тогава. Сега той добавя странното твърдение, че вдигането на митата е предизвикало депресията през 30-те години на ХХ век и че митата Смут-Хоули са били твърде късни, за да спасят положението. Реалността е, че митата влошиха много Депресията, както вредят на всички икономики днес. Именно мъчителните кръгове на търговските преговори през следващите 80 години намалиха тарифите и помогнаха за увеличаване на благосъстоянието.

По отношение на икономиката твърденията на г-н Тръмп са пълни глупости. Президентът твърди, че митата са необходими, за да се преодолее търговският дефицит на Америка, който според него е прехвърляне на богатство към чужденци. Но както всеки от икономистите на президента би могъл да му каже, този общ дефицит се дължи на факта, че американците предпочитат да спестяват по-малко, отколкото страната им инвестира – и, което е от решаващо значение, тази дългогодишна реалност не е спряла икономиката на страната да изпреварва останалите страни от Г-7 в продължение на повече от три десетилетия. Няма смисъл в това, че допълнителните му мита ще премахнат дефицита. Да се настоява за балансирана търговия с всеки търговски партньор поотделно е безумие, подобно на това да се предполага, че Тексас ще бъде по-богат, ако настоява за балансирана търговия с всеки от останалите 49 щата, или да се иска от една компания да гарантира, че всеки от нейните доставчици е и неин клиент.

И г-н Тръмп не разбира техническите подробности. Той предполага, че новите мита се основават на оценка на митата на дадена държава срещу Америка, плюс манипулиране на валутата и други предполагаеми изкривявания, като например данък добавена стойност. Но изглежда, че чиновниците определят тарифите по формула, която взема двустранния търговски дефицит на Америка като дял от стоките, внасяни от всяка страна, и го намалява наполовина – което е почти толкова случайно, колкото да ви облагат с данък върху броя на гласните букви в името ви.

Този каталог от глупости ще донесе ненужни вреди на Америка

Потребителите ще плащат повече и ще имат по-малък избор. Повишаването на цените на частите за американските производители, като същевременно ги освобождава от дисциплината на чуждестранната конкуренция, ще ги направи безсилни. С падането на борсовите фючърси акциите на Nike, която има фабрики във Виетнам (мито: 46%), спаднаха със 7%. Наистина ли г-н Тръмп смята, че американците ще са по-добре, ако сами си шият обувките за бягане?

Останалата част от света ще сподели катастрофата – и трябва да реши какво да прави. Един от въпросите е дали да предприеме ответни мерки. Политиците трябва да бъдат предпазливи. Според г-н Тръмп търговските бариери вредят на тези, които ги поставят. Тъй като е по-вероятно те да накарат г-н Тръмп да удвои митата, отколкото да отстъпи, те рискуват да влошат нещата – вероятно катастрофално, както през 30-те години на миналия век.

Корицата на „Икономист“, посветена на драстичните мита

на президента Тръмп. Заглавието е „Ден на разрухата“.

Вместо това правителствата трябва да се съсредоточат върху увеличаването на търговските потоци помежду си, особено в сферата на услугите, които захранват икономиката на 21-ви век. С дял от само 15% от крайното търсене на вносни стоки Америка не доминира в световната търговия така, както в световните финанси или военните разходи. Дори да спре изцяло вноса, при сегашните тенденции 100 от търговските ѝ партньори биха възстановили целия си загубен износ само за пет години, изчислява мозъчният тръст Global Trade Alert.

ЕС, 12-те страни членки на Всеобхватното споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP), Южна Корея и малките отворени икономики като Норвегия представляват 34% от световното търсене на внос.

Трябва ли това усилие да включва Китай?

Мнозина на Запад смятат, че китайските държавни предприятия нарушават духа на правилата на световната търговия и че в миналото те са използвали износа, за да усвояват излишъка в капацитета. Тези опасения ще се засилят, ако повече китайски стоки се пренасочат от Америка. Изграждането на търговска система с Китай е желателно, но тя ще бъде жизнеспособна само ако той ребалансира икономиката си в посока на вътрешното търсене, за да се намалят опасенията за дъмпинг. Освен това от Китай може да се изиска да прехвърли технологии и да инвестира в производство в Европа в замяна на по-ниски мита. ЕС трябва да централизира инвестиционните си правила, за да може да сключва сделки, обхващащи Преките чужди инвестиции, и да преодолее отвращението си към големите търговски пактове и да се присъедини към Тихоокеанското сторазумение за сътрудничество (CPTPP), в което има начини за разрешаване на някои спорове.

Лудостта на крал Доналд

Ако това изглежда изтощително и бавно, то е защото интеграцията винаги е такава. Поставянето на бариери е по-лесно и по-бързо. Няма как да избегнем хаоса, който г-н Тръмп предизвика, но това не означава, че глупостта му е обречена да възтържествува.

Източник: сп. „Economist„