Поредната експлозия на космическия кораб Starship поставя под съмнение програмите на САЩ за Луната и Марс
Осмото тестово изстрелване на прототипа на SpaceX Starship на Илон Мъск завърши с неуспех, когато той експлодира малко след излитането на 6 март.
На височина от около 150 км, приблизително 10 минути след изстрелването и малко след отделяне от ракетата-носител, корабът започва хаотично да се върти, от него изхвърчат искри, след което комуникацията е прекъсната.
При това ракетата-носител Super Heavy кацна безопасно на стартовата площадка Starbase в американския щат Тексас.
Това е второто тестово изстрелване тази година, при което една от степените на ракетата е загубена - на 17 януари горната степен на Starship също се разпадна малко след излитането.
SpaceX каза в изявление , че е възникнало „енергийно събитие “ в задната част на Starship, което е довело до загуба на контрол над превозното средство. Експлозията е избухнала над Карибите и е била видима от части на Флорида, отбелязва CNN .
Поради падащите отломки, Федералната авиационна администрация (FAA) спря полетите до летищата в Маями, Форт Лодърдейл, Палм Бийч и Орландо, както и полетите от международното летище Форт Лодърдейл/Холивуд и международното летище в Маями. FAA поиска от SpaceX да проведе съвместно разследване на инцидента. Резултатите ще определят провеждането на следващите тестови изстрелвания на Starship .
Както и при седмия полет, втората степен беше нова – Starship V2, която не беше изстрелвана преди тази година. Капацитетът на резервоарите му е увеличен с една четвърт; те могат да поберат 1500 тона гориво, вместо 1200, както е в Starship V1. Освен това е с 1,8 метра по-дълъг от предишния. Поради това общата дължина на двата етапа на Starship се увеличи до 123,1 метра.
Осмият полет обаче следва почти същия модел като седмия: първата степен работи нормално, но втората не. Тъй като Starship има десетки двигатели в първия си етап, отказът на някои от тях все още не застрашава нормалната работа. Но сценарият на седмия полет се повтори от втората степен: тя избухна 20 секунди преди планираното изключване на двигателите.
Според SpaceX най-вероятната причина за експлозията по време на седмото тестово изстрелване на 16 януари 2025 г. са вибрации, които са били много по-силни по време на полета, отколкото по време на тестване. Това доведе до повишено напрежение върху оборудването на задвижващата система и в крайна сметка до изтичане на гориво, което „превиши вентилационния капацитет на двигателите на кораба и доведе до продължителни пожари“.
Най-вероятната причина за загубата на кораба на 6 март беше посочена като „хармоничен отговор, няколко пъти по-силен по време на полет, отколкото наблюдавания по време на тестването, което доведе до повишено напрежение върху оборудването в системата за задвижване. Последвалите изтичания на гориво надхвърлиха вентилационния капацитет на двигателите на кораба и доведоха до продължителни пожари.
„Хармоничният отговор“ (harmonic response) са същите тези вибрации, които унищожиха кораба по време на седмия страт.
Starship е огромен черен "куршум" от неръждаема стомана с дължина 50 метра и тегло 1300 тона (включително горивото). Корабът е разположен на върха на огромна ракета, най-голямата в историята на космическите изследвания, Super Heavy. Цялата конструкция е висока 120 метра и тежи 4900 тона.
Изстрелването на Super Heavy се осигурява от 33 (!!!) двигателя Raptor (20 маршови и 13 кормилни), които според изчисленията могат да изведат до 150 тона полезен товар в околоземна орбита.
Цялата конструкция е много по-тежка и по-дълга от ракетата Сатурн V, която изстрелваше кораби до Луната през 70-те години. Въпреки че полезният товар не е много по-голям (150 тона срещу 140 тона).
Съветската ракета "Енергия", способна да изведе в орбита 100 до 200 тона полезен товар, беше оборудвана само с четири кислородно-керосинови ускорителя РД-170 от първа степен и четири кислородно-водородни круизни двигателя от втора степен РД-012.
Как стана така, че половин век по-късно американците счупиха рекорда за брой двигатели, който преди това принадлежеше на съветската лунна ракета "N-1", оборудвана с 30 маршеви двигателя?
Най-точният отговор е, че двигателите с химическо гориво не са увеличили мощността си оттогава, а амбициите на Илон Мъск за Марс и Луната изискват поставянето на нов рекорд за броя двигатели, инсталирани на ракета, предназначена да щурмува необятността на дълбокия космос. Все пак американците имат по-лоши двигатели от нашите, никога не го е криел Мъск.
„Прекарвам много време в изучаване на конструкцията на руските ракетни двигатели. „Има страхотни руски двигатели“, каза Мъск пред Everyday Astronaut. „Нашият двигател има по-високо налягане от преди и има пълна газификация на горивните компоненти. Но това са сравнително малки подобрения спрямо това, което руснаците вече са направили“, казва основателят на SpaceX. Според него руските инженери „отдавна произвеждат течни ракетни двигатели и вече са създали буквално стотици различни конструкции“.
Създателят на двигателя РД-180 (конструктор и академик на Руската академия на науките) Борис Каторгин също казва , че ракетите на Мъск са „по-слаби от нашите“.
Руският ветеран от космическата индустрия Дмитрий Конанихин отбелязва , че „когато истинските инженери на Space X, седнали в сянката на шоумена Илон Мъск, разбиха технологиите Falcon-Full Thrust до гигантоманията на „лунния“ H-1 и „марсианския“ Starship, се оказа, че в тази част на Вселената законите на природата и на „безсърдечната кучка физиката“ все още са запазени.
Според Конанихин (с когото съм съгласен), нивото на вибрации на тръбопроводите и окачванията на двигателния пакет на гигантската ракета Starship е толкова високо, че „съществуващите материали и конструктивни решения“ не са в състояние да осигурят необходимата твърдост на цялата конструкция.
Дори ако инженерите на Space X успеят да „завършат“ Starship, концептуалната грешка да се разчита на трийсет и две двигателя с ниска мощност е очевидна, което прави перспективите на американците да изследват дълбокия космос на корабите на Илон Мъск много съмнителни.
Първоначално САЩ планираха да използват космическия кораб Orion за полет до Луната и Марс.
Orion е многоцелеви и частично използваем транспортен космически кораб, разработен през средата на 2000-те години от Lockheed Martin и Airbus Defense and Space като част от програмата Constellation. В близките до Земята полети Orion е предназначен да замени космическата совалка, която прекрати полетите си през 2011 г., а в бъдеще да осигури кацането на хора на Марс. Първоначално в документите на НАСА корабът се нарича CEV (Crew Exploration Vehicle). Тогава корабът официално е кръстен на прочутото съзвездие – „Орион“.
През декември 2014 г. се проведе първият тестов полет на Orion, който кацна в Тихия океан с ракета носител Boeing Delta IV. Това беше последното изстрелване на ракетата, която беше спряна поради ясното конкурентно предимство на ракетите носители SpaceX на Илон Мъск.
Следващият тестов полет на Orion беше извършен с помощта на ракетата носител SLS (Space Launch System) на същата компания Boeing. Екипът на Artemis също е бил измъчван от инциденти и повреди с тази ракета през годините.
На 16 ноември 2022 г., като част от мисията Artemis-1, НАСА стартира от стартовата площадка на космическия център Кенеди „Орион“. Корабът навлезе в лунна орбита в безпилотен режим и след като прекара 25 дни в космоса, успешно падна в Тихия океан.
Но скоро стана ясно, че по-нататъшните полети на Орион на ракети Боинг носят сериозна заплаха от катастрофа, тъй като вече са възникнали проблеми със самия Орион. При връщането от втория изпитателен полет изгоря термозащитата му.
На 5 декември американската космическа агенция НАСА съобщи за проблеми с топлинния щит на космическия кораб "Орион", който трябва да отведе хора обратно на Луната като част от програмата "Артемида".
На същия 5 декември, новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп номинира американския милиардер Джаред Айзъкман за следващия ръководител на НАСА. Айзъкман два пъти е летял в орбита с космическия кораб SpaceX на Илон Мъск в мисии, които сам е финансирал. Айзъкман е резервирал още два полета по програмата Polaris на SpaceX.
Сегашният администратор на НАСА Бил Нелсън явно беше разтревожен от решението.
„Ще извадят ли Artemis и ще го заменят със Starship?“ „Нелсън се оплака пред репортери, имайки предвид бъдещата администрация на Тръмп. Той отбеляза, че само Орион е предназначен за пилотирани космически полети извън околоземната орбита.
„Очаквам това да продължи “, добави Нелсън, като изрази надежда, че екипът на Тръмп няма да замени ракетите и корабите на Боинг и Локхийд Мартин с космическите кораби на Илон Мъск.
В резултат на това по време на изслушванията в Сената на 20 януари 2025 г. Айзъкман не беше утвърден като ръководител на НАСА.
Но това не направи по-добри перспективите пред американските лунни и марсиански програми. Нито Orion, нито Starship са напълно разработени, което означава, че американците просто нямат с какво да летят в дълбокия космос.
И тогава Доналд Тръмп реши да намали бюджета на НАСА наполовина.
И така, ще мине още доста време,преди американските ябълки Cosmic Crisp да разцъфтят на Марс .
Автор: Владимир Прохватилов ; Превод: С.Т
