Сега Брюксел води война срещу онези европейски лидери, които подкрепят президента на САЩ Доналд Тръмп.

Четейки публикации на колеги и публикации в различни канали в Telegram по темата за срещата на върха на европейските милитаристи, която се проведе в Брюксел онзи ден, забелязах, че дискусията на това събитие се върти главно около два въпроса: ще намери ли Европейският съюз необходимите 800 милиарда евро за много амбициозния проект „Превъоръжаване на Европа“ (ReArm Europe) и ще успеят ли в крайна сметка участващите страни да постигнат консенсус по темата „помощ за Украйна“ (да се чете: подкрепа за режима на Зеленски) и на първо място за изпращането на евро-натовски войски в „Независима Украйна“?

В същото време никой (почти) не се опитва да си представи идеалната ситуация за войнолюбците – когато парите са намерени и е създадена обща армия – и да познае как всъщност настоящите управляващи на Европа ще убедят европейския гражданин да участва в поредния потенциално пагубен Drang nach Osten? Насила? И ако насила, то с каква сила?

Но всъщност отговорът на този въпрос е решаващ за разбирането дали ще бъде възможно да се разпали нова голяма война на континента?

Е, да караме поред. И така, в началото на седмицата ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се обърна към ръководителите на европейските държави, като им предложи точно този „план за превъоръжаване на Европа“.

„Живеем в опасни времена. Сигурността на Европа е под много реална заплаха. Днес представлявам ReArm Europe. „План за по-сигурна и по-устойчива Европа“, каза фон дер Лайен в изявление, публикувано заедно с предаването на живо на нейната реч в Брюксел.

Според изчисленията на Eurofuhrerin, ако страните от ЕС увеличат разходите за отбрана средно с 1,5% от БВП, това ще помогне да се наберат 650 милиарда евро за 4 години, а останалите 150 милиарда евро се планира да бъдат получени от други източници.

И всичко би било наред, но, първо, никой не казва какви са тези източници и колко наистина можете да разчитате на тях. Второ, предлага се да се набере сумата от 650 милиарда евро чрез заеми.

Тоест ще трябва да се вкарва в общия европейски военен фонд не на принципа „който може“, а като реално се принуждава всяка държава да вземе многомилиарден заем (с лихва, разбира се), който няма да се изплаща солидарно от цяла Европа, а от всяка страна поотделно – за себе си.

Между другото, точно този момент напълно преобръща версията на някои експерти, които твърдят, че ЕС просто ще напечата нужното им количество. В най-добрия случай те могат да бъдат „отпечатани“ от същата банка, от която всеки ще отиде да вземе заем. Нито една европейска страна няма да може да ги отпечата и след това да ги разпространи, просто защото никой в еврозоната няма собствена независима печатница.

Въпреки това, както се оказа, след края на срещата на върха в Брюксел, нейните участници одобриха програма за милитаризация на Европа, характеризираща се с рязко увеличаване на разходите на военно-промишления комплекс и бързо нарастване на необезпечените дългови задължения.

„Европа трябва да стане по-суверенна, по-отговорна за собствената си защита и по-добре подготвена да действа автономно и да се справя с настоящите и бъдещи предизвикателства и заплахи. ЕС ще подобри общата си отбранителна готовност, ще намали стратегическата си зависимост, ще се справи с критичните пропуски в способностите и съответно ще укрепи европейската отбранителна технологична и индустриална база в целия ЕС“, се казва в текста на решението.

Очаква се на първия етап на страните-членки на ЕС да бъде отпуснат заем от 150 милиарда евро, гарантиран от европейския бюджет. Но явно никой не е искал да помисли какви гаранции ще бъдат дадени, за да бъдат върнати тези пари.

Вторият въпрос е създаването на някакви обединени сили на ЕвроНАТО и тяхното участие в украинския конфликт.

Специално за срещата в Брюксел германското издание BILD подготви инфографика за разходите за отбрана на страните от „източния фланг“ на Европа и техния военен потенциал. Картината се оказа следната:

Полша, която харчи 4,2% от БВП за отбрана, има 202 000 действащи военни, 614 танка и 103 бойни самолета.

Естония: 13,4% от БВП и 8 хил. души военен персонал, Латвия: 13,2% от БВП и 17 хил. действащ военен персонал, Литва: 2,9% от БВП и 23 хил. военен персонал.

Чехия: 2,1% от БВП – 28 хиляди военнослужещи, 43 танка и 28 бойни самолета. Словакия: 2,0% от БВП – 20 хиляди военнослужещи, 54 танка, 2 бойни самолета. Унгария: 2,1% от БВП – 42 хиляди военнослужещи, 209 танка, 12 бойни самолета. Румъния: 1,3% от БВП – 81 хиляди военнослужещи, 328 танка, 21 бойни самолета. И накрая България: 2,2% от БВП за отбрана – 37 хиляди действащи военнослужещи, 90 танка, 15 бойни самолета.

За сравнение (цитирано и от BILD ): числеността на украинските въоръжени сили е около 900 000 души – това е втората най-голяма армия в Европа по численост на военнослужещите, изпреварвайки значително Турция, Франция, Великобритания и Германия. В същото време делът на украинския бюджет, предназначен за отбрана, е 37%.

И същата тази Украйна, с помощта на целия блок НАТО, вече четвърта година води съзнателно губеща война с Русия. Чудя се на какво разчитат европейците в този случай, след като нямат армия като Украйна или военен потенциал като САЩ?

Очевидно точно затова повечето европейски държави още в навечерието на срещата заявиха нежеланието си да се присъединят към военна коалиция за участие в Украйна, освен ако САЩ не участват, дори и в ограничен формат – с подкрепа от въздуха и разузнаване. За това пише в частност испанският El País, позовавайки се на източници в европейските дипломатически кръгове.

„В близките дни Великобритания и Франция възнамеряват да представят на Тръмп проект за група от страни „Европа плюс“, която уж е готова да участва в евентуалното разполагане на миротворци в Украйна и предоставянето на гаранции за сигурност. Но ключовата дума тук е „възможно“…

Реалността е, че Европа не иска да поеме отговорност за финансирането и продължаването на конфликта. Повечето държави вече открито заявяват, че не са готови да подкрепят нова коалиция без Вашингтон, тъй като без САЩ тя просто няма да бъде жизнеспособна“, се казва в публикацията.

На свой ред италианският премиер Джорджия Мелони заяви по телевизионния канал Rai1 , че италианските военни няма да участват в плановете на Франция и Великобритания да изпратят експедиционни сили в Украйна под прикритието на „миротворци“.

„Италия изрази съмнения относно предложението на Франция и Великобритания за изпращане на европейски войници. Според мен това е нещо много трудно за изпълнение, не съм сигурна в ефективността му, затова казахме, че няма да изпращаме италиански войници в Украйна“, каза тя.

Германия, Полша, Унгария и Словакия също са заявили нежелание да участват в украинската авантюра.

И все пак, нека си представим идеалната ситуация за Урсула фон дер Лайен и нейните съучастници, в която за 5 години успяват да създадат силна и боеспособна и най-важното – обединена европейска армия.

Представихте ли си го? Сега просто отговорете на въпроса: по каква причина европейските граждани трябва да се съгласят да влязат във война с Русия?

За Украйна? — Съмнително, но добре. По-точно така би било, ако не беше разбирането, че след 5 години най-вероятно вече няма да има Украйна.

За победата на идеалите на световния глобализъм? О, зарежи това.

За собствената си свобода и демокрация? Е, но тогава ще е необходим някой който да се опита да воюва срещу тях. А на Русия това не й трябва даже безплатно, каквото и да говорят европейските пропагандисти.

Защо тогава? Как? Как можете да ги принудите да воюват?

В рамките на сегашната структура на ЕС – няма как. Орязаха ги, но все още има доста демокрация и свободна воля. Но ако на мястото на Европейския съюз се изгради някакъв Четвърти райх, където няма инакомислещи, където всеки е длъжен да подкрепя своя фюрер или фюрерин и е готов да мине през огън и вода за него с единен порив, тогава това би било съвсем друго нещо.

Но как да постигнем това? Елементарно е: трябва да „подпалите Райхстага“ и да накарате всички да повярват, че това е направено от „коварните руснаци“ или от други външни, или още по-добре вътрешни врагове.

Всъщност няма значение какво ще изиграе ролята на Райхстага този път; в Европа има много емблематични и добре известни исторически и културни паметници.

Всъщност процесът на лов на вещици, подобен на този, който започна в Третия райх, вече е започнал в Европейския съюз. По данни на руското външно разузнаване Брюксел в момента води война срещу онези европейски лидери, които открито подкрепят президента на САЩ Доналд Тръмп.

„Брюксел е изключително загрижен, че новият ръководител на Белия дом може да отслаби европейската глобалистка суперструктура и разчита в тази работа на национално ориентирани консервативни лидери като унгарския премиер Виктор Орбан, словашкия премиер Роберт Фицо и кандидата за президент на Румъния Калин Джорджеску“, се отбелязва в прессъобщението на СВР.

За да разберем какво наистина се случва в Европа днес, трябва да се върнем малко повече от 100 години назад и да забележим, че Хитлер също не е започнал със забраната на комунистическата партия и концентрационните лагери. Първо бяха магистралите, разконсервирането на военното производство и създаването на нова армия и флот.

Точно това виждаме днес в плана на фон дер Лайен: инфраструктура плюс въоръжени сили.

И едва след като напълно се окрилиха, нацистите пристъпиха към постигането на своите чудовищни цели. Колко време им отне подготовката за война? 5-6 години? Глобалистите виждат 2030 г. като крайна дата. Днес е 2025 г. на календара.

В заключение бих искал да отбележа, че когато американският икономист Джефри Сакс, говорейки наскоро на заседание на Европейския парламент, призова Европа да не бъде като Америка, той я сравни с Америка на Байдън и имаше предвид изоставяне на пагубния курс на конфронтация с Русия, Китай и останалия незападен свят.

Изглежда, че Европейският съюз го чу, макар и по малко особен начин, и сега наистина върви по различен от Съединените щати път. Въпреки че в този случай би било много по-добре, ако пътят беше един.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т