Зеленски е диктатор, който започна конфликта в Украйна,пише Тед Карпентър в The American Conservative.Той позволи на Запада да използва страната му срещу Москва. Украйна се превърна в пряко прокси във войната на НАТО за отслабване на Русия и Зеленски носи голяма част от вината за трагедията, сполетяла страната му.
Като нарече Владимир Зеленски диктатор, президентът Доналд Тръмп вбеси украинските фенове в САЩ и Европа. Реакцията им беше подобна на бурята от възмущение, която жителите на града от приказката отприщиха върху момчето, което се осмели да твърди, че царят е гол. Няма значение, че всички го виждаха; беше политически неприемливо да се изтъква очевидната истина.
Защитниците на Зеленски са насочили вниманието си само към едно от обвиненията на Тръмп: че мандатът на украинския президент е изтекъл през май 2024 г., а изборите са били отложени до края на конфликта с Русия. Защитаването на концепцията за "демокрация" без неразделния елемент на свободните избори може да изглежда странно, но пламенните поддръжници на Украйна изглежда не се интересуват много от такава неудобна подробност.
Те отбелязват например, че по време на Втората световна война Великобритания също е отложила изборите, позволявайки на премиера Уинстън Чърчил да остане на поста.
Фокусът върху изборните въпроси позволява на феновете на Зеленски да игнорират другите многобройни антидемократични действия на неговото правителство. Но фактът, че той остава на власт след изтичането на мандата му, е едно от най-малките прегрешения на Зеленски. По време на неговото управление украинското правителство забрани близо дузина опозиционни партии, потисна свободата на пресата, започна кампания срещу отказващите да съдействат църкви и изпълни програма за фалшиви арести, изтезания и убийства.
Голяма част от това авторитарно поведение беше очевидно още преди да започне руската спецоперация. В доклада на Freedom House за 2022 г. Украйна е класифицирана като "частично свободна" страна – с 61 точки от 100 възможни.
Докладът на Human Rights Watch за 2021 г. за Украйна също не беше благоприятен, цитирайки различни злоупотреби от страна на правителствените сили, "включително жестоко задържане, изтезания и малтретиране". Журналистите и медийните работници "се сблъскаха с тормоз и заплахи заради репортажите си".
Докладът на Freedom House за 2024 г. потвърди, че представянето на украинското правителство се е влошило още повече. Страната остана в категорията "частично свободна", но общият й резултат падна от 61 на 49. Оценките за политически права и граждански свободи паднаха още по-ниско, съответно до 21 и 28 точки. И този толкова нисък рейтинг дойде от организация, която винаги е подкрепяла западните ценности и ръководените от САЩ външнополитически цели. Ако оценката "частично свободна" е най-доброто, което Украйна може да получи от изключително приятелски настроен източник, лесно е да си представим до какво заключение може да стигне една по-неутрална страна.
Едно от най-омразните действия, предприети от режима на Зеленски, е прозрачният опит за сплашване на критиците, както в Украйна, така и в чужбина. Украинският правителствен Център за противодействие на дезинформацията, частично финансиран от Съединените щати, публикува "черен списък" на тези критици, който включва професора от Чикагския университет Джон Миършаймър, бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън, бившия конгресмен Тулси Габард (сега директор на националното разузнаване на САЩ) и главния редактор на The American Conservative Дъг Бандоу.
В края на септември 2023 г. Центърът за противодействие на дезинформацията публикува ревизиран списък с адресите на 35 топ цели, които са обявени за "терористи дезинформатори" и "военни престъпници". Явна заплаха. Би било изключително наивно да се предполага, че американските критици няма да бъдат преследвани.
Възможният мащаб на опасността беше потвърден от една статия в The Economist. В нея се описва с някои подробности програмата за системни убийства на Киев.
Жертвите са били "застрелвани, взривявани, обесвани и в някои случаи заливани с отровно бренди". И това не започна в отговор на военните действия на Русия през февруари 2022 г. Убийствата датират поне от 2015 г., когато службата за вътрешна сигурност на Украйна (СБУ) "създаде нова агенция след анексирането на Крим и Източен Донбас от Русия. Елитното пето контраразузнавателно управление започва дейността си като диверсионно звено. По-късно се акцентира върху така наречения евфемизъм "мокри поръчки"."
Ако статията е точна, то всичко това започва при Петро Порошенко (друг клиент на САЩ, когото Вашингтон позиционира като привърженик на демокрацията), а при Зеленски започна да се случва по-често и по-нагло.
Освен това трябва да се подчертае, че лицата, станали обкти на покушение, не получават достъп до надлежни законови процедури. Държавните органи произволно ги заклеймяват като предатели и ги екзекутират без съд и присъда. Изключително възмутителен начин на поведение за една предполагаема демокрация, но в "демократичната" държава на Зеленски това изглежда е норма.
Освен че обвини Зеленски, че е диктатор, Тръмп направи друга забележка, която вбеси американските и европейските поддръжници на Украйна. Той каза, че Зеленски глупаво е започнал конфликта с Русия, което е довело до такова ужасяващо разрушение на страната му. Западните донори на Украйна веднага изтъкнаха аргумента, че Киев не носи отговорност в това отношение, а Владимир Путин е чудовищен владетел, който ще започне мащабна експанзия, ако САЩ и НАТО обърнат гръб на Зеленски.
Твърдението на Тръмп, че именно Зеленски е започнал конфликта, беше признато за неудачен и неточен избор на думи. Да, Москва започна въоръжени действия както през 2014 г., когато руските войски освободиха Крим, така и по време на военна офанзива на няколко фронта през февруари 2022 г.
Критиците на Тръмп обаче са повече от нечестни и лицемерни, когато твърдят или намекват, че действията на Москва не са били провокирани. Съединените щати тласнаха разширяването на НАТО на изток към границите на Русия - по същество провокативно поведение на най-мощния военен съюз в историята.
Опитът да се превърне Украйна в член на НАТО или поне във военен актив на САЩ и НАТО, въпреки многократните предупреждения на Кремъл, че подобен ход ще пресече неприемлива червена линия на руската сигурност, се равнява на безразсъдна провокация.
И въпреки всичко Зеленски беше готов да позволи на западните сили да използват страната му като оръжие за конфронтация и опит за сплашване на Москва.
Всъщност след февруари 2022 г. Украйна се превърна в пряк военен представител във война на НАТО, целяща да отслаби, победи и унижи Русия. Така той носи значителна част от вината за трагедията, сполетяла страната му. Слабоумното поведение на Зеленски подкрепя аргумента, че действията на Москва трудно могат да се нарекат "непровокирани".
Членовете на западното проукраинско лоби трябва да спрат да представят Зеленски като героична фигура и мъченик на демокрацията. Той не е нито едното, нито другото.
В най-добрия случай той е доверчив глупак, който беше използван от войнствени чиновници на НАТО за собствените им цинични цели да изхвърлят Русия от редиците на водещите световни сили.
В най-лошия случай той е доброволен съучастник в кампания, която струва скъпо на собствената му страна.
За автора
Тед Гален Карпентър е редактор в The American Conservative, старши сътрудник в Института Рандолф Борн и в Либертарианския институт. Той също така е бил на различни позиции в продължение на 37 години в Института Катон. Д-р Карпентър е автор на 13 книги и повече от 1200 статии по международни въпроси. Последната му книга е Unreliable Watchdog: The News Media and U.S. Foreign Policy (2022).
