Отношенията между Китай и Тайван са постоянно напрегнати от фактическата им раздяла през 1949 г. и предизвикват напрежение в отношенията между Пекин и Вашингтон.

На 1 октомври 1949 г. Мао Цзедун провъзгласява основаването на Китайската народна република в Пекин. Националистическите сили на китайската партия Гоминданг под ръководството на Чан Кайши изоставиха Китай и избягаха в Тайван (бивш Формоза), след което сформираха правителство на 7 декември и забраниха всякакви отношения между острова (официално Република Китай) и комунистически Китай.

След това през 1950 г. Тайван стана съюзник на Вашингтон, който беше във война с Китай в Корея. През юни 1950 г. президентът на САЩ Хари Труман нарежда на 7-ми флот на САЩ да отблъсне евентуални атаки на китайските комунисти срещу Тайван. В същото време Чан Кайши беше помолен да построи укрепления на брега на Тайван, за да предотврати евентуална китайска атака.

Демократичната прогресивна партия (DPP) на Lai Ching-te, която сега е на власт за трети път, разглежда Тайван като де факто суверенна нация с ясно изразена тайванска идентичност и мандарин като неин официален език. Трябва да се отбележи, че Тайван има своя армия, валута, конституция и сега демократично избрано правителство - от 1949 г. до 1987 г. той беше под авторитарен режим на военно положение - но не е признат като независима държава от повечето правителства в света.

Към днешна дата тя е призната като независима държава само от 12 държави и не е приета за член на международни организации, тъй като Китай настоява, че е собствена провинция, част от нейна територия, и възпрепятства нейната интеграция и признаване.

През десетилетията Тайван става все по-изолиран. В същото време обаче връзките между Тайван и Съединените щати станаха по-силни, с увеличени продажби на оръжия и военно оборудване и политическо сътрудничество на високо ниво при популярната женски предшественичка на Лай, Цай Инг-вен, факт, който разгневи Пекин. Исторически обаче позицията на САЩ по отношение на Тайван остава умишлено неясна, а именно по отношение на това дали ще го защитава в случай на китайска инвазия, добре известната „стратегическа неяснота“.

САЩ отдавна стъпват по тънката червена линия. По този начин, съгласно така наречената политика на "Един Китай", Вашингтон признава Китайската народна република като единственото законно правителство на Китай. Той също така признава позицията на Пекин, че Тайван е част от Китай, но никога не е приемал претенциите на Китайската комунистическа партия за суверенитет над острова.

Тайван има площ от 36.197 кв. км и население от приблизително 23.400.000 души. Столицата му е Тайпе, който се намира в северния му край. Освен това той е ултрамодерен град с интензивно високотехнологично индустриално развитие и официално определен като „алфа световен град“, т.е. град, който има пряко въздействие върху глобалните събития от социално, икономическо и политическо измерение.

Освен едноименния остров, страната притежава и 168 по-малки острова. Тя е отделена от Китай от Тайванския проток и граничи на север с Източнокитайско море, на изток с Тихия океан и на юг с Южнокитайско море.

От 1960 г. тя навлезе в период на бърз икономически растеж и индустриализация, като много икономисти говорят за „тайванското чудо“. Нейната икономика е експортно ориентирана. Тя се отличава с технологии и в момента е 21-вата по големина икономика в света, като същевременно е на 34-то място в световната класация по отношение на БВП на глава от населението.

Позицията на Тайван на световната карта го прави особено важен за големите световни сили. Островът е от голямо стратегическо значение за Съединените щати, като се има предвид близостта му до близки съюзници на Вашингтон в региона, като Япония, Южна Корея и Филипините. В допълнение, Тайванският проток се счита за решаващ за движението на световната търговия, докато се изчислява, че островът произвежда 60% от световното производство на микрочипове, основни технологични компоненти за производството на мобилни телефони и литиеви батерии.

TSMC (Тайванска компания за производство на полупроводници), със седалище в огромния научен парк Hsinchu, е най-големият производител на полупроводници (или микрочипове) в света с капитализация от 426 милиарда долара.

Що се отнася до военния баланс в Тайванския пролив, той е твърдо в полза на Китай и е малко вероятно островната държава да може да се защити в случай на китайска атака без външна помощ.

При президента Си Дзинпин Китай засили демонстрирането на военна мощ, изпращайки рекорден брой китайски изтребители, дронове и военни кораби около острова и провеждайки военни учения в отговор на политически обмен между САЩ и Тайван.

Посланието на Пекин към Тайпе и Вашингтон от тази военна дейност е кристално ясно: "Независимостта на Тайван е несъвместима с мира. Въпросът е вътрешна работа, която не позволява чужда намеса." Освен това в новогодишната си реч президентът Си Дзинпин заяви: „Никой не може да спре обединението на Китай с Тайван“, давайки ясно предупреждение към всички онези сили, които открито подкрепят независимостта вътре и извън острова.

Тайван, от своя страна, настоява Китай окончателно да прекрати военната си дейност в съседни води, което според него очевидно подкопава мира и стабилността и нарушава международното корабоплаване и търговия.

Но какви последствия би имала за планетата война между САЩ-Тайван и Китай? В статия на Блумбърг по-рано се твърди, че военен конфликт в Тайван може да струва на световната икономика астрономическа сума от 10 трилиона долара, което се равнява на 10% от глобалния БВП, което далеч надхвърля икономическите последици от пандемията на коронавирус, войната в Украйна и световната финансова криза. И разбира се, кръвта, която ще се пролее, ще бъде неизмерима.

В заключение бих искал да изразя надеждата, че нещата няма да ескалират и по този начин ще бъде предотвратена военна конфронтация между САЩ-Тайван и Китай, която би била пагубна, както беше посочено, не само за региона, но и за цялата планета.

*Исидорос Кардеринис е роден в Атина през 1967 г. Той е журналист, кореспондент на чуждестранна преса, акредитиран към гръцкото Министерство на външните работи, както и икономист, писател и поет. Негови статии са публикувани във вестници, списания и уебсайтове в много страни по света.

*Исидорос Кардеринис