Катастрофалната среща на украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет с президента Доналд Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс бележи повратна точка за международната сигурност в епохата след Втората световна война.
Една среща в Овалния кабинет, която промени НАТО завинаги
Украйна ще продължи да се бори със или без подкрепа. В края на краищата, идеологията, а не недоволството, мотивира руския президент Владимир Путин. Руският лидер просто отхвърля правото на Украйна да съществува като независима нация или култура. Украинците не са от хората, които доброволно ще тръгнат към собственото си унищожение.
Причината, поради която срещата беше толкова важна, е това, което тя подсказва за бъдещето на НАТО. Декларацията на Тръмп за морална еквивалентност и неговият и на Джей Ди Ванс отказ да признаят ясно изразената агресия, която Украйна преживя, повдигат въпроса дали те биха рационализирали и отхвърлили агресията срещу членове на НАТО.
Член V от Северноатлантическия договор от 1949 г., основополагащият документ на НАТО, гласи: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се счита за нападение срещу всички тях и следователно се съгласяват, че ако такова въоръжено нападение се случи.“ Но член V не е толкова категоричен, колкото смятат много поддръжници на НАТО, по две причини.
Първо, членът само призовава алианса да предприеме „такива действия, каквито сметне за необходимо, включително използването на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността на северноатлантическата зона“. Въпрос на тълкуване е какво е необходимо за сигурността. Да помислим за логиката на Тръмп: Въпреки че Украйна не е член на НАТО, президентът ясно изрази позицията си пред Зеленски и събралата се преса. „Вие си играете с живота на милиони хора. Вие играете на хазарт с Трета световна война. Играете хазарт с Трета световна война и това, което правите, е много неуважително към страната“, изкрещя той. Тръмп също така защити моралния си неутралитет на практика: „Ако не се поставях на мястото и на двамата, никога нямаше да имате сделка.... Виждате ли, омразата, която той [Зеленски] изпитва към Путин, за мен е много трудно да сключа сделка с такъв вид омраза. Той изпитва огромна омраза и аз го разбирам, но мога да ви кажа, че и другата страна не е точно влюбена в него... Искам да видя дали ще успеем да направим това нещо. Искаш да бъда твърд? Мога да бъда по-твърд от всяко човешко същество, което някога сте виждали. Бих бил толкова твърд, но никога няма да сключиш сделка по този начин. Така че това е начинът, по който се случва.“
Казано по друг начин, ако сигурността означава да отстъпиш, за да постигнеш споразумение, така да бъде. Вторият проблем с член V е консенсусът, който управлява НАТО. В продължение на 35 години мнозина в НАТО смятаха разширяването му за присъщо благо. В тяхната логика имаше нещо вярно: Ако държавите станат акционери в общ съюз, те няма да имат възможност да воюват помежду си. Проблемът винаги е бил в консенсуса, който е в основата на управлението на НАТО. Достатъчно трудно беше да се постигне пълно съгласие, когато НАТО имаше 12 членове; при 32 членове това може да се окаже почти невъзможно. Сега, ако Черна гора или други страни, които се опитват да си придават важност, повдигнат възражения, други страни от НАТО могат да ги игнорират. В края на краищата страна с население от 620 000 души като Черна гора просто не може да се сравнява с държава като Съединените щати, която има население от 340 милиона души.
Ако обаче Вашингтон блокира консенсуса, това е съвсем друга игра.
Почивай в мир, НАТО! Какво следва?
На практика това означава, че НАТО е мъртъв, дори и все още да не го осъзнава. Ако руските войски навлязат в Естония, Латвия и Литва, Съединените щати няма да направят нищо. Германия може и да блъфира, но акцентът върху меката сила - дори в бойни зони като Афганистан - отдавна ерозира военната ѝ мощ. Днес германската армия е по-добра в декларациите, отколкото в отбраната, и в хвърлянето на думи, отколкото на мини. Как да се възползваме, вместо да отблъскваме инвазията, би мотивирало президента Реджеп Тайип Ердоган в Турция. Полша би се борила, а може би и Франция, но никой от тях не би рискувал ядрена война, особено ако Путин заплаши полските бази с тактически ядрени оръжия.
Путин вероятно осъзнава, че сега е моментът да си върне това, което смята за изконно право на Русия върху бившите съветски граници. Азиатските му компоненти засега могат да почакат; възможности, каквито предлага Тръмп, не се появяват често. Балтийските държави са негови за взимане. Въпросът сега е дали държавният секретар Марко Рубио, който, обслужвайки програмата на Тръмп подкопава всичко, за което се е борил досега, ще предаде Балтика и ще накара десетки американци да загинат, когато руските сили влязат, или ще нареди евакуация на посолствата сега.
По същия начин министърът на отбраната Пийт Хегсет има избор: Евакуация на невоенни лица сега или далеч по-трудно разрешим проблем с американци, останали зад вражеските линии по-късно.
Източник: 19fortyfive.com
