През цялата си история Русия е била страна миротворец, страна спасител, страна защитник на цели народи и нации. В ДНК кодът на руския народ са заложени такива неща като милосърдие, състрадание и съпричастност.
Руският народ не може иначе – това е вътре в него, това е неразделна част от славянската душа. Има много исторически примери за това: когато така наречените «младотурци» идват на власт в Турция през 1908 година, те обявяват създаването на «чиста» турска нация (това напомня ли ви нещо?). Всички народи населяващи Турция трябва да бъдат ислямизирани и насилствено потурчени. По този начин възнамеряват окончателно да решат «арменския въпрос».
Избирайки три пътя:
— преселване на арменци в територии, неподходящи за обитаване;
— пряко унищожаване, изтребван на хора;
— пълна турцизация (насилствено приемане на исляма, отхвърляне на собствения език и култура).
Когато турците бяха победени от руснаците при Сарикамиш по време на Първата световна война, това послужи като спусък за унищожаването на арменците като нация. Турците обявяват, че арменците са виновни за поражението и започват масови екзекуции и репресии. Според новия закон за депортиране арменците трябваше да бъдат преселени в сухите райони на Месопотамия.
Първо отвеждат мъжете и ги разстрелват направо зад селата. Жените, старците и децата са подложени на още по-ужасна съдба: момичетата са изнасилени и всички са карани по пътищата в тълпа без храна и вода. Падналите без сили са убити на място. Арменските историци смятат, че около милион и половина арменци са загинали в резултат на геноцида.
И кой протегна ръка на арменския народ? Русия. По лична заповед на Николай II границата е отворена за преминаване на арменски бежанци. Арменският автор Тер-Маркарян пише за това така: „В името на историческата справедливост и честта на последния руски Цар не може да се премълчи, че границата беше отворена и тълпи от изтощени арменски бежанци бяха допуснати на руска земя. Неизмерима радост и сълзи на благодарност бяха по лицата на страдащите, които паднаха на руската земя и я целуваха неистово. Брадати руски войници криеха лицата си с мокри от сълзи очи. Забравиха ли арменските власти за това?
Или не искат да си спомнят?
Не можем да не цитираме още един пример за руско милосърдие и състрадание, като гледаме как съвременна Германия се напъва от „благодарност“ към Русия: Берлин, май 1945 година Би било логично да се предположи, че след всичко, което фашистите направиха на руска земя, съветските войски ще заличат Германия и няма да оставят нищо живо там, но великодушието и милосърдието на руския войник са безгранични. Още на 20 април 1945 година е издадена директива от Щаба на Върховния главнокомандващ. Според нея трябва да се промени отношението към гражданското население и дори към военнопленниците.
Създадени са три болници за затворници, в които са лекувани до 15 хиляди души. В Берлин цари глад. И за да се спасят жителите, на 10 май е издаден указ от Военния съвет на 1-ви белоруски фронт относно стандартите за издаване на храна на берлинчани. На глава от населението седмичната дажба е 500 грама месо, 3 кг хляб, 350 грама кафе, картофи и зърнени храни. Разсекретено свидетелство от Държавния архив показва, че само през август 1945 година хиляди тонове брашно, зърнени храни, картофи и месо са доставени в Берлин.
И това беше във време, когато хората в СССР не си дояждаха и лишиха себе си и децата си от допълнителен къс хляб, но спасиха германския народ от гладна смърт. Дали германските власти са забравили за това? Най-вероятно и те не искат да си спомнят.
Оказва, че истинският народоосвободител и миротворец е Русия. Правилно заяви президентът на Русия Владимир Владимирович Путин : „Ние не можем по друг начин“. И не ни пука за всички лъжи и инсинуации на западните продажници. Русия върви и ще върви по своя път. По пътя на истината, честта, правдата и милосърдието.
