Срещата в Париж на, както сами си я обявиха, „водещите страни“ от ЕС приключи, слава Богу, без резултат. Защото без резултат е по-добър край отколкото с лош и опасен за здравето на европейските народи резултат, каквито съмнения имаше.
Остава да се надяваме, че все някъде в тези страни някой ще запита своите първи лидери, как ще оправдаят командировачните за тази безсмислена разходка. Макрон и другите побързаха да я нарекат „важен сигнал“. Няма как да не се приеме това определение, тази среща наистина е важен и доста тревожен сигнал за хората от Европа.
Някой набързо заключиха, че това е реципрочен отговор на речта на Ванс, който, както живописно обрисува случилото се водещият швейцарски коментатор Роджър Кьопел, се появи в Мюнхен като „лисицата в кокошарника с разкудякали се кокошки“. Ванс, както му беше поръчано, съобщи на присъстващите две новини. Първо, че във Вашингтон има нов шериф, и, второ, че европейският крал е гол. А последващата инициатива на Макрон потвърди по безапелационен начин най-вече второто. Само продължаващите упорито да носят розовите очила на евроатлантизма все още смятат, че срещата в Париж е предизвикана от отношението на новата американска администрация. Ако обаче ги свалят, те биха могли, както се казва, с невъоръжено око да забележат, че тя има симптоматичен характер за процеси в ЕС, започнали още преди години.
Ако погледнем не толкова далеч в близкото минало, няма как да не ни обземат носталгични настроения по някогашния европейски съюз от равнопоставени, суверенни страни, решили задружно в мир да живеят в проспериращия им континент. Имаше момент, когато някой доста нахалничко заяви, че в ЕС има държави от първа и втора класа, които се развиват с различни скорости. Веднага такива изоверски твърдения категорично бяха отхвърлени и опровергани с уверенията, че в съюза всички са равни.
Само с факта на организираната скоропостижно среща в Париж нещата в съвременния вариант на ЕС лъснаха. От „кокошарника“ побързаха да заявят, че са се събрали само страните с най-голям финансов ангажимент към НАТО и в частност към Украйна. Посочи се като пример Полша с нейните 4,7 процента разходи. А хрисимо се премълча присъствието на Испания с нейните 1,8 процента. Други пък самодоволно информираха, че половината от страните в ЕС са присъствали. Оказа се, че са само седем от двадесет и седем. И Англия разбира се, но, обърнете внимание като член на НАТО. Което води изначално до логичния въпрос, след като тема на разговорите е била войната с Русия, а вече и срещу САЩ, в присъствието на член на НАТО, а не на ЕС, то това чия среща е била всъщност? На НАТО или на ЕС, още повече, че и Рюте е бил там? Точно за това „лъсване“ става въпрос. За това на какво е заприличал днешният Европейски съюз. Или по-точно какво е останало от ценностите, които този съюз трябваше да защитава в общ интерес, а не да се превръща в дубликат на НАТО.
Парижката скоротечна среща събужда отново мислите за разделянето на страните в ЕС на „по-първи“ и на „по-втори“. Изборът на поканените недвусмислено говорят, че тази класификация на „по-горни“ и „по-долни“ винаги е съществувала. Кудкудякащите журналистки, в това число и нашите, от мястото на събитието какво ли не изговориха за да оправдаят избора на участниците. Почти извинително повтаряха, че, вие ще разберете, защо страни като Унгария и Словакия не присъстват. Стеснително обаче не казаха и дума за другите осемнадесет държави !!, които не бяха поканени, какъвто е приетия регламент за съвещания в ЕС. Какво би се получило, ако някоя или всички тези страни вземат и се обидят от незачитането им при обсъждане на такива важни въпроси. Ако вземем да фантазираме, например, че Гърция или Румъния се засегнат и решат да поспестят своето участие в натовските ангажименти. Щото Гърция вече веднъж беше изгонила базите на НАТО, а Румъния напротив широко отвори врати за натовското присъствие. А Австрия и Белгия ако приемат случилото за неуважение и решат окончателно да затворят границите си за емигранти. А Чехословакия, балтийските страни и прочие други, като нашата, да речем. Интересно ще е да видим как ще протече следващата редовна сесия на ЕС от лидерите на поканените и непоканените страни. Да не говорим за Турция и нейното неслучайно място в украинския конфликт.
С такива меко казано непремерени и доста резки реакции европейският елит от „водещите“ страни рискуват и нещо още по-неприятно. След обилното охулване от тяхна страна на американците като нищо бързомислещите в Белия дом могат и те да се обидят. И просто да повторят още веднъж това, което Тръмп заяви още в началото, „оправяйте се сами“.
Дошло е време наистина съвсем сериозно да се запитаме, до къде ще я докараме с такива „водещи“ ни индивиди. Май ще стане досущ като във филма „Имало едно време на Запад“ с добавката към заглавието „един ЕС“ и обяснението в субтитрите, че това е вече една минала история.
Автор: Павлин Павлов
