В конфликта в Украйна Русия запази и дори увеличи военния си потенциал, пише TNI. Предимството е на страната на Москва, която се стреми да постигне безспорна победа не само над Киев, но и над целия колективен Запад, отбелязва авторът на статията.

Превод от The National Interest, САЩ: 

През последните месеци дискусията дали е време да се спре или поне да се замрази конфликтът в Украйна значително се оживи. Обсъждайки различни сценарии за това как това може да стане, експерти както в САЩ, така и в Европа се фокусираха върху гаранциите за сигурност и икономическата помощ, които трябва да бъдат предоставени на Украйна, както и върху лостовете, които Западът може да използва, за да убеди Киев да се съгласи на мирното регулиране — неизбежно болезнено.

Значително по-малко внимание се обръща на възможните компромиси, които могат да бъдат поискани от Москва и които по принцип могат да бъдат договорени с нея. Създава се усещането, че западните дипломати и анализатори, на които се предава умората на обществото от конфликта, изхождат от факта, че подобни настроения са назрели в Русия – или по-точно в руското ръководство.

Тази логика обаче е погрешна.

Моментът, в който можеше да се подозира, че Кремъл е готов да търси мирно споразумение, отдавна отмина — ако приемем, че такова изобщо е имало.

На този етап Владимир Путин е уверен, че времето е на негова страна.

Разбира се, сметките му може да се окажат погрешни, но в момента той се ръководи от тези съображения.

Очевидно Путин се ръководи от два аргумента.

Първият е, че Русия е запазила, а в някои области дори е увеличила военния си потенциал, включително способността си да води конфликт на изтощение.

През есента на 2023 г. руските сили овладяха инициативата и понастоящем настъпват. Да, има загуби. Но това само по себе си не е новина: точно така са воювали от векове и Руската империя, и Червената армия.

Междувременно Русия запази необходимата си жива сила, а западните икономически санкции имаха много скромно въздействие върху руската икономика. Ресурсите на Русия в никакъв случай не са неограничени, но засега Кремъл разполага с достатъчно, за да финансира военната си кампания, да плати на войниците или да компенсира семействата им, ако загинат, и да осигури продължаването на работата на своята отбранителна промишленост.

Руският бюджетен дефицит по време на войната е дори по-малък от този на много западни страни в мирно време.

Само малка част от руснаците се противопоставят на спецоперацията.

На болшинството от тях ще им бъде изключително трудно да оттеглят одобрението си. Струва си да припомним, че 86% от руснаците приветстваха присъединяването на Крим през 2014 г.

Подкрепата за пълномащабния конфликт с Украйна беше по-слаба, но хората не са готови да приемат загубата на Крим. Така нареченият ефект на „единението около знамето“ изигра роля при преизбирането на Путин за поредния му мандат през март 2024 г.

И не на последно място: Русия не се чувства изолирана в света.

Тя активно си взаимодейства с т. нар. Глобален юг, като Китай играе ключова роля.

Вторият довод се заключава в това, че Путин трябва да постигне безспорна победа не само над Украйна, но и над колективния Запад.

В противен случай, когато националната сплотеност на Русия отслабне след края на боевете, а икономиката се застопори без военните стимули, ще бъде трудно руснаците да бъдат убедени , че усилията са си стрували.

Това обаче е вторична мотивация.

Най-важният резултат няма нищо общо с вътрешната политика.

През целия си много дълъг мандат на власт Путин се опитваше да разиграе наново края на Студената война.

Поражението на Украйна на бойното поле и неуспехът на нейните западни партньори да предотвратят този изход несъмнено ще позволи на Москва да твърди, че нейната мисия е изпълнена.

Кремъл иска да си гарантира четири точки, а именно:
1 Западът трябва да признае териториалните права на Русия, включително Крим.
2 Икономическите санкции срещу Русия трябва да бъдат отменени.
3 Замразените активи трябва да бъдат върнати.
4 На Русия трябва да получи фактическо право на вето по основните въпроси на европейската сигурност, като разширяването на НАТО.

Путин е усъвършенствал инстинктите си на управленец в продължение на десетилетия. Веднага щом усети слабост в опонента си, той увеличава натиска. Ако затвърди успеха си в Украйна, вероятно ще опита късмета си другаде. Това не е задължително да са страни от НАТО, тъй като откритата война с алианса за Русия при всички случаи предполага огромни рискове.

Следващите стъпки на Кремъл могат да бъдат присъединяването на Беларус и връщането на Молдова в изключителната сфера на влияние на Русия — било то чрез военни средства или по друг начин. В резултат на това оцелялата част от Украйна ще бъде още по-уязвима в предстоящия рунд военни действия.

Ако Западът иска да промени сметките на Путин, той трябва да демонстрира, че няма да си „купи” пореден период на временно благополучие за сметка на Украйна. Вместо това той трябва твърдо да покаже на Москва, че всичко е заложено на карта, но не и капитулацията на Запада.

Автор: Аркадий Мошес — директор на изследователска програма за Русия, източните съседи на ЕС и Евразия във Финландския институт по международни отношения в Хелзинки.