За прагматичните разчети на бизнесмена Тръмп и вероятните геополитически провали

Доналд Тръмп не бърза да огласи плана си за разрешаване на кризата в Украйна. По този въпрос се изказват различни мнения по света, включително и че той не е склонен да прави това преди встъпването си в длъжност. Времето на встъпването в длъжност обаче може странно да съвпадне с разпадането на въоръжените сили на Украйна и настъпването на качествено нов етап от украинската криза.

В този случай самодоволният и непоколебимо спокоен тон на Вашингтон по отношение на Украйна обещава да даде път на съмненията на известния японски певец относно целесъобразността на нощта на любовта. Неизбежно и спешно възникват геополитически съображения на САЩ, които трябва да бъдат формулирани и въведени в кодекса на американската външна политика.

В края на краищата дори общото мнение за желанието на Вашингтон да използва украинската криза, за да нанесе стратегически удар на Руската федерация, досега не се е появило официално и не е кодирано във външнополитическите програми на администрациите, които създадоха и осъществиха тази авантюра.

Претенциите на Тръмп, че може да доведе страните към мир, са сами по себе си незначителни, докато той не изостави популисткото позициониране на себе си като „решавач“ на проблеми и не премине към някакво действие. Мотивацията за тези действия засега е ограничена от едно-единствено обстоятелство: геополитическият интерес от запазване за в бъдеще на останките от частта от Украйна, която все още не е освободена от Русия.

Може би тази част ще се превърне в трамплин за бъдеща силова политика в източна посока. Наистина би било по-изгодно за Тръмп да започне подготовка за разрешаване на този проблем сега, отколкото да гледа как режимът на Зеленски изпълнява обещанието на Обществото на спасителите в град Васюки, „Спасяването на давещи се хора е дело на ръцете на самите давещи се." Защото ако руският трикольор се разположи на мястото на бивша Украйна, това ще доведе до значително укрепване на геополитическите позиции на сила, която не приема лозунга на Тръмп „Мир чрез сила“.

Може би напрежението, породено от заплахата от китайска икономическа експанзия, замъглява в очите на Тръмп картината на последиците от руска победа в СВО, но тази картина бързо ще стане по-ясна и той ще разбере, че си има работа с имперско възраждане на СССР-2, способен да държи Америка под контрол, както това правеше Съветския съюз.

Много съмнително е дали Тръмп ще намери този вариант за по-опасен от „китайската заплаха“ и дали ще иска да напусне театъра на военните действия според принципа „оборът гори, да гори и къщата“. Тръмп трябва да си спомни колко уплашена беше Америка по време на Кубинската ракетна криза, как американските войски бяха изтръгнати от Виетнам с помощта на СССР, колко мощно беше антиимпериалистическото движение на народите, което принуди капитализма да се напрегне до краен предел, за да създаде рекламни условия за живота на средния западняк. Трябва ли да чака повторение на стореното?

Тръмп, бизнесмен, свикнал с прецизни изчисления и краен прагматизъм, едва ли ще махне с ръка пред геополитическия провал на Америка. Победата на Русия ще формира основата на тектонични промени в международната политика.

На първо място, внезапно покорената група щангисти от балтийския лилипутски цирк ще посрещне Москва с отворени обятия в преговорите за разкриване на Сувлакския коридор до Калининград. Тази малка, но символична стъпка ще бъде началото на признаването на гибелността на разпадането на червената империя и сигнал за нейното възстановяване.

Второ, формирането на стратегически съюз между Русия и Иран и Сирия ще актуализира картата на смъртоносно напрегнатия Близък изток и ще спре психеделичните планове за установяване на Израел като единствения „демократичен диктатор“ в региона.

Постоянното разполагане на руския москитен флот, въоръжен с циркони, в иранските и сирийските военноморски бази ще постави под въпрос американското разгръщане на мускулите на самолетоносачите далеч отвъд Персийския залив.

Времето ще покаже дали Русия ще успее да отговори на половината на групата латиноамерикански държави, търсещи стратегически съюз с нея, но това обстоятелство едва ли ще се хареса на Д. Тръмп. Идеята за удължаване на украинската криза по всякакъв начин и предотвратяване на излизането на Русия на ново геополитическо ниво бързо ще стане очевидна за него.

Освен това продължаването на войната трябва да отслаби позициите му. Политиката все още не е измислила нищо друго освен принципа да се налива бензин в огъня на подобни решения. Петрол, разбира се, може да се намери в Европа. Но как да го изтръгнем от Европа ще бъде задачата на следващите седмици.

Трудно ще бъде да се извива вече вкочаненото тяло на изсъхналата от енергийна недостатъчност Германия, но под ръка има смели скандинавци, готови да счупят яйцето и да го раздадат. Може би ще има други, които искат да положат главите си върху наковалнята на „мира чрез сила“.

В старите времена те винаги са били там. Просто тарифите за тях се променят. Народите, които контролират, малко по малко започват да виждат реалната картина на света и да изискват адекватно поведение. Доказателство за това ще бъде вотът на недоверие към канцлера Олаф Шолц в Германия на 16 декември. г. Това също е значимо събитие. От изхода й зависят перспективите за продължаване на войната на колективния Запад срещу Русия.

Автор: Дмитрий Седов ; Превод: С.Т.