Тези дни в Украйна бе отбелязан един тъжиен юбилей. Изчислили бяха, че са минали 1000 дни във война. Може и да не го споменават в медиите си, но и за руския народ тези 1000 дни донесоха не малко беди.
Страдат най-вече двата братски народа, но войната засегна и нарани и нас, техните съседи без значение на коя страна сме. Дано тези 1000 дни да ни накарат всички нас да се замислим, как да продължим нататък. Явно вече са поутихнали настроенията за битка до победа. Това е първата стъпка, а втората е да осъзнаем всички на всякъде, от високата брюкселска кула, от кремълските башни, та чак до нас, обикновените хора от полето, че без спиране на това безумие и преговори, каквито и да са, колкото и дълги да са, няма как да се разминем с лошотията, която може да ни се случи.
Никога не съм обичал математиката. Дори в гимназията не съм имал по-малко от шестица през всичките години, защото я учих на пук. Все едно да изпитам по този начин ненавистта си към тази прекалено различна с моето мислене наука. Май това е всеобща тенденция. Приемаме съобщаваните ни изчисления и данни на безоснователно доверие, без дори и да се опитаме да проверим, доколко са верни представените ни числа. Изключение от правилото са цитираните по-горе 1000 дни, те няма как да се сбъркат, защото господната таблица точно ги е фиксирала.
Не така обаче стоят нещата с други числа. И нека ми прости професор Витанов, че навлизам в неговата обетонова територия. Например, в същия ден, когато бяха споменати въпросните дни на бойните действия, от Пентагона с благословията на затихващия президент беше обявено, че за годината напред ще бъдат предадени на Украйна един милион снаряди и още половин ще се произведат допълнително. Страхотна на глед цифра. И тук взе да ме засърбява отколешната ми ненавист към математиката. Взех на инат да смятам. Ако разделим обещаното за сега на 12 месеца, се получава по 84 хиляди снаряда на месец. Ако го сметнем на ден, излиза, че украинците ще разполагат с 2700 снаряда. Ако ги разтеглим тези снаряди на 1200 километра военна полоса ще се получат по два снаряда на километър на ден. Тази сметка явно си я направи и Зеленски, защото буквално тези дни в яда си каза, че „само с думи не може да се стреля“.
Пак наскоро бе заявено, че до сега от украинска страна са дадени 70000 убити. Отново се напъвам над сметалото и се получава, че всеки ден от началото на войната са загивали по 70 човека. Има ли смисъл да разделяме тези 70, разбира се, безценни живота, на всичките 1200 километра полоса. И тук лъсва другата лъжа. Както се казва, за множеството паднали герои имената им няма как да узнаем. Тях просто са ги отписали. Няма как да твърдиш, че руснаците са загубили над 500000 убити при такива паранормални изчисления. Истината не е в тези прокламирани числа, а в реалността и тя, както за едната, така и за другата страна е нелицеприятна и достойна за съжаление. Тя ни прави и нас, европейците, както и задокеанските ни партньори еднакво виновни за случващото се. И тук думите на Орбан, че всъщност става въпрос, че всеки час си отива по един живот по наша обща вина, би следвало вече да се чуват и от глухите. А ако някой в Брюксел има проблеми със слуха или с чуването на тези зловещи истини, ще трябва да се надяваме на ай-ти-специалиста Мъск скоро да им помогне със съответните устройства.
Другата спомената цифра са прогнозираните над 200 милиарда за възстановяване на последиците от войната. Нещо повече, вече се канят да ги вземат тези пари, нека се изразим пределно точно, да ги откраднат от руските авоари в западните банки. Това – добре, но и тук сметките май не са ги направили добри математици, а посредствени политици. Сумата е изчислена, както се обяви, на ангро, за целокупната територия на Украйна, в това число и за Крим. А ако се замислим и от птичи висини погледнем къде са най-големите разрушения и къде ще има нужда да се дадат най-значимите средства за възстановяване, лесно може да се убедим, че това са преди всичко завзетите територии, през които някъде по няколко пъти е минавал валякът на войната. А чии са тези територии, вече е обявено от Указа на Президента на Русия и с решение на руския парламент.
От чист интерес бих запитал, дали ще е изгодно на западния капитал и най-вече на американските данъкоплатци да ратуват за връщането на всичките тези съсипани от войната територии, за да трябва да инвестират в тяхното възстановяване обявената във всички случаи доста занижена сума. Нещо не ми се вярва. На това ми мирише, когато стана ясно, че планът на Тръмп е да се спре, докъдето са стигнали двете страни и да се направи демаркационна линия. И тогава. Ами тогава, ще се окаже, че без бой ще бъде наказана Русия, която ще трябва сама да възстанови разрушенията предимно в своите територии. Няма да има нужда никакъв съд да я осъди, тя сама с победата ще си понесе последиците. Което не й е за пръв път в историята. Едва ли не е пресметнато вече в Кремъл. Примерът е Мариупол, който след като бе сринат до последната тухла, бе възстановен и се превърна в нов модерен град. Но това все още предстои. И нека се надяваме, че както каза Медведев „ с бизнесмен ние всякак ще се договорим“.
Автор: Павлин Павлов
