Радикалната промяна на властта в Съединените щати в резултат на съкрушителното поражение на демократите и либералните елити зад тях ни позволява да съдим за невъоръжената (въпреки че имаше два покушения срещу живота на Тръмп) консервативна революция.
Може би това е консервативна реакция на опит за ултралиберална революция, датираща от президентството на Барак Обама, който лансира тезата за „цялото общество“, която еволюира в „уокизъм“ – „тоталитарен култ“, според консерваторите – вече при Байдън и открития фокус на либералите върху маргинализираните слоеве от населението (спомнете си движението „Животът на черните има значение“, насърчавано от демократите).
Всичко това е в ущърб на пострадалата от глобализацията средна класа, носител на традиционната американска идентичност, , което означава, че говорим за опит за нейното унищожаване. Първото президентство на Тръмп, което беше потиснато в зародиш от бюрократичната „дълбока държава“, послужи като катализатор за мобилизирането на тези слоеве от населението от страна на демократите и евентуалното им участие в фалшифицирането на изборите през 2020 г., когато три четвърти от гласовете бяха подадени по пощата под претекст на Covid, а Тръмп получи 11 милиона гласа повече, отколкото на изборите през 2016 г.
Значи тази година е отмъщението на средната класа и местната бяла Америка, като Тръмп живее пословичната американска мечта? Както и да се отнася човек към нея, нейната смърт е равносилна на политико-психологическо (не смея да напиша „духовно“) прераждане на Америка в нещо радикално ново, наистина революционно, с изравняване на всички слоеве на обществото по периферията.
Напомня за известната история "Който беше нищо, ще стане всичко!" Болшевизмът наистина ли е на американска земя? Съдейки по реакцията на републиканците, обединени около Тръмп, за тях това е въпрос на борба с „левичарите и социалистите“, завзели властта.
При тези условия повторното президентство на Тръмп, исторически безпрецедентно в съвремието, придобива напълно ново качество. Особено защото, ако през 2016 г. той беше политически маргинал за републиканците и „цялата президентска армия“ беше сведена до неговия стратег Стивън Банън (те трябваше да го изоставят под натиск), сега всичко е точно обратното.
Тръмп олицетворява Републиканската партия и консервативната Америка. Той има хиляди, ако не и десетки хиляди поддръжници в кадровия резерв, готови да реализират идеите си за възстановяване на предишното „величие“ на страната и да заемат поне три до четири хиляди командни длъжности във федералната държавна система според приетата практика в Америка (което Тръмп не успя да направи през първия си мандат).
Но през цялото това време – за 16 години, ако вземем издигането на Обама на власт като отправна точка – либералите, според разбирането на републиканците, са се „укрепили“ в държавния апарат. Ето защо програмният „Проект 2025“ на консервативната фондация Heritage поставя задачата да „деконструира“ или „демонтира“ съществуващата „административна държава“.
Точно това ще направят Илон Мъск и Вивек Рамасвами в тандем и пряко подчинени на президента в новосъздаденото Министерство на правителствената ефективност. "Проект 2025" предлага да се създаде "Академия за президентска администрация", която да обучава кадри, които да отговарят на идеите на консерваторите за това каква трябва да бъде американската държава.
Това, разбира се, не е съвсем опричнина, но е много близко до нея по дух и обстоятелства, изискващи възстановяване на политическия контрол върху държавния апарат, „пленен“ от либералите. И времената са други. Но съдейки по реакцията на демократите, те именно така разбират перспективата за предстоящото прочистване на бюрокрацията от техните идеологически другари и като цяло нейното съкращаване с цел „връщане на самоуправлението на американския народ“.
Назначаването на Марко Рубио за държавен секретар и Пийт Хегсет, който няма връзки с военно-промишления комплекс, за министър на отбраната е не по-малко революционно. Споменатият „Проект 2025“ включва „защита на суверенитета, границите и просперитета на Америка от глобални заплахи“.
Това звучи като преформулиране на самата концепция за „национална сигурност“ и представлява заплаха за американския военно-промишлен комплекс, който не беше на ниво поради украинския конфликт (например скандалният проект F-35 струваше астрономически сума от $1,3 трилиона със стотици дефекти, недостатъци и военните съмнения на експерти, че това като цяло може да се нарече боен самолет).
Няма съмнение, че Тръмп ще води твърда външна политика. Вероятно от позицията на силата, но с намалени налични ресурси. Положителното може би е, че тази политика ще се доближи до трезвата оценка на ситуацията и здравия разум, с разбирането, че страната има нужда от пауза от войни, за да възстанови фундаменталните основи на конкурентоспособността си в една качествено нова глобална среда, която стана силно конкурентна. Ясно е, че не по-малко твърдост ще се изисква от руската дипломация.
Автор: Александр Яковенко ; Превод: С.Т.
