Как бе разбита прогресивната илюзия

В западните демокрации прогресивната реорганизация на обществото в културно отношение изглеждаше неудържима. Равенството, разнообразието и приобщаването бяха здраво залегнали в политиката и ежедневието. След това се появи Тръмп.

Колумнистът Филип Емке припомня за Der Spiegel как малко преди края на втория си мандат през април 2016 г. Барак Обама стои в залата на Messe Hannover и говори за състоянието, в което възнамерява да предаде света на своята приемничка Хилари Клинтън. „Имаме щастието да живеем в най-мирната, просперираща и прогресивна епоха в човешката история“, казва президентът. „В целия свят сме по-толерантни, имаме повече права за жените, гейовете и лесбийките и се противопоставяме на омразата и предразсъдъците.“

Въпреки факта, че британците вече неочаквано напуснаха ЕС, а Доналд Тръмп вече постигна зашеметяващ успех в подхранваната от омраза предизборна кампания в САЩ, западният либерално-демократичен истаблишмънт, представен тук от своя лидер Барак Обама, видя в това правилната стъпка напред: Независимо от политическата ориентация на отделните правителства в Германия, Франция, Англия или САЩ, на Запад неумолимо и неотменимо започнаха прогресивни социални промени, които ще разширят завоеванията в областта на многообразието, равенството и приобщаването и ще принуди всички да създадат един по-добър свят.

Обама говори за триумфалното настъпление на една политика, чиято същност вече не се свежда до предимно икономически и геостратегически съображения, както през ХХ век, а се е пренесла в културната сфера. Тази политика набира скорост в университетите и културните институции, в джендър и куиър изследванията, изследванията на антиколониализма, критическата расова теория и дори в академичния постструктурализъм.

Когато американците избраха Тръмп за президент няколко месеца след речта на Обама в Хановер, либерално-демократичните среди бяха ужасени и в същото време донякъде разкаяни: белите, слабо образовани селяндури от Западна Вирджиния не бяха взети под внимание по подходящ начин и, разбира се, сега това ще бъде поправено.

Фундаменталният анализ, според който дори президентството на Тръмп не може да спре напредъка на прогресивните социални политики, не се промени. Напротив, малко след встъпването в длъжност на Тръмп около половин милион души взеха участие в Похода на жените във Вашингтон на 21 януари 2017 г. Малко след това филмовият продуцент Уайнстийн беше подведен под отговорност, появи се MeToo, а възрастният бял мъж се превърна в социална мишена.

Фактът, че Доналд Тръмп, най-влиятелният възрастен бял мъж, все още беше в Белия дом, не притесняваше никого. Скоро той щеше да бъде отстранен оттам и след това изправен пред съда. Малцина в либералния демократичен естаблишмънт се съмняваха в подобно развитие на нещата.

Но причините, довели до първото избиране на Тръмп, не бяха изчезнали никъде. Те дори не бяха разпознати или прозрени. Всички в либералния демократичен балон четяха книгата на бъдещия вицепрезидент Джей Ди Ванс „ Hillbilly Elegies“. В нея се разказваше за проблемната му младост с пристрастена към наркотиците майка в щат, който „прогресивните“ познаваха само като „Fly-over-State“ (в САЩ се използва като обида, когато се говори за щати, над които хората избират да прелетят, за да стигнат до Ню Йорк или Лос Анджелис – бел. прев.)

Но това, което те извлякоха от четенето ѝ, беше по същество още един „–изъм“ в допълнение към списъка с расизъм, сексизъм и ейбълизъм: класизъм, дискриминация срещу хората от по-ниските класи, на която трябва да се противодейства.

Академично интересно, но и този термин нямаше нищо общо с действителните нужди на хората. Когато през 2020 г. Тръмп най-накрая беше отстранен от длъжност, културно обусловената прогресивна политика отново успя да упражни институционално влияние от най-високо ниво.

Но онова, което изглеждаше като напредък за либералния демократичен лагер, се оказа – както вече знаем – просто прекалено за повече от половината американци: отменяне на традиции, демонтиране на статуи, които са там от сто години, забрана на думи, които винаги са били използвани, досадно джендъризиране чрез лични местоимения – накратко, превес на социално-политическата промяна над нуждите на индивида.

Трябва да можеш да си позволиш политика на идентичността, в противен случай всеки предпочита да се идентифицира с работата си, със семейството си, с кредита си за жилище и неговото изплащане. Всичко е въпрос на икономика, глупако – тази предизборна мантра на съветника на Бил Клинтън Джеймс Карвил от кампанията през 1992 г. е заменена с фразата „Всичко е въпрос на морал, глупако“. Светът най-накрая трябва да стане по-добро, по-справедливо, по-приобщаващо и по-разнообразно място.

И наистина, много прогресивни социално-политически корекции направиха света по-справедливо място, не само за групите в неравностойно положение, на които дадоха права, но и за по-голямата част от обществото, която се надяваше на социално успокоение.

Сега обаче мнозинството от населението на най-голямата либерална демокрация в света гласува за президент, който открито се противопоставя на всички социални и политически постижения от последните десетилетия. Той открито се застъпва за расизма и сексизма. Това е завръщането на възрастния бял мъж и може би неговото отмъщение.

Фактът, че за него гласуваха толкова много афроамериканци, латиноамериканци и жени, за които Тръмп няма намерение да направи нищо, показва, че този път решаващите фактори за избирателите не са свързани с идентичността, а със задоволяването на прости потребности като сигурност и просперитет. Това не означава край на демокрацията, ако изборите за пореден път покажат такава промяна.

Особено като се има предвид, че това може да не е толкова незначителен знак и за германската политика. Тук току-що се срина едно правителство, което също се основаваше на голяма обществено-политическа воля за промяна. Една добронамерена коалиция, която легализира канабиса и обсъждаше Закона за самоопределението в момент, когато гражданите вече не знаеха как да плащат сметките си за отопление.

Подобно на „най-мирната, просперираща и прогресивна ера в историята на човечеството“ на Обама, тази добронамерена коалиция, въпреки културно значимите си политики, в крайна сметка се провали заради твърдите числа: 80 милиона избиратели на Тръмп в САЩ, милиони, които липсват в проектобюджета в Берлин.