Едно от най-гръмките обещания на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп беше намерението му да разреши кризата в Украйна в рамките на 24 часа въз основа на т. нар. план за разрешаване, разработен от неговите съветници. И ако не се обръща много внимание на 24 часовия срок (ясно е, че това беше предизборен лозунг), тогава самият план представлява интерес за мнозина.

В крайна сметка, ако Тръмп успее да сложи край на войната в Украйна, той не само ще получи Нобеловата награда за мир (Александър Лукашенко обеща да го номинира), но и ще спаси Запада от въвличането му в този самоубийствен конфликт. И в идеалния случай това също така ще стабилизира отношенията с Москва, като по този начин ще даде свобода на ръцете за конфронтация с Китай и Иран.

Екипът на Тръмп пази в тайна самия план, но медиите периодично публикуват предполагаеми „изтичания“. Едно от тях публикува на страниците си влиятелният The Wall Street Journal. По думите й планът се състои от няколко точки.

Първо, замразяване на конфликта по линията на съприкосновение. Второ, създава се демилитаризирана зона, която ще се контролира от чуждестранни военни. Трето, режимът в Киев отказва да се присъедини към НАТО в продължение на 20 години. Четвърто, поддържа военно-техническо сътрудничество със САЩ. Просто казано, САЩ ще напомпат Украйна с оръжие, за да има защита от Русия.

Ако говорим за фундаменталния подход, тук, според изданието, има съперничество между две групи в бъдещата администрация на Тръмп. Едната предлага трудната версия на „мир чрез сила“ – тоест принуждаване на Русия да приеме тези условия чрез заплаха от ескалация. Другият предлага поставянето на тези (или всякакви други) условия в мека обвивка. За да може Москва, казват те, да позиционира това споразумение като своя победа.

В Русия всички тези планове се гледат с голям интерес – и отчасти с умора. В края на краищата има усещането, че Западът не се вслушва в месеците на руски обяснения защо нито тактическите, нито стратегическите подходи, очертани в така наречения план на Тръмп, няма да проработят.

За какво замразяване можем да говорим, когато Владимир Путин редовно - включително по време на речта си на Валдайския форум на 7 ноември - заявяваше, че Москва не приема никакво „временно“ решение на украинския конфликт? Няма „Минск“ - тоест набор от обещания със замразяване на конфликта. Само окончателно споразумение, подписано от всички страни.

За каква демилитаризирана зона можем да говорим, когато тя – ако Западът иска да замрази конфликта – ще минава през територията, окупирана от режима в Киев? Тоест на Русия, оказва се, не бива да й пука за собствената си Конституция и да обяви територията си за демилитаризирана? И дори да се запише за въвеждането на чуждестранни наблюдатели там - тоест войници? Какви - натовски?

За какъв отказ на Украйна да влезе в НАТО в продължение на 20 години можем да говорим? Може би за Съединените щати, с тяхната 240-годишна история, или още повече, за Украйна, с нейните 35 години непрекъсната държавност, 20 години изглеждат нещо грандиозно, но за Русия, с нейната хилядолетна държавна история, това е момент, миг.

И Владимир Путин не започна СВO, за да гарантира сигурността на Русия от анти-Русия (в която се превърна Украйна) в продължение на 20 години - той се стреми и ще се стреми най-накрая да премахне тази заплаха.

За какво военно-техническо сътрудничество със САЩ можем да говорим, когато форматът на това сътрудничество всъщност предполага военно-политически контрол на САЩ над Киев? Тоест, просто казано, това е същото включване в НАТО? Москва неведнъж или два пъти е казвала, че Украйна трябва да бъде необвързана и неутрална държава.

Но най-важното тук е, че авторите на тези планове, изглежда, не разбират цялата същност на настоящия конфликт. За две години и половина СВО далеч надхвърли границите на Украйна. Сега това е процес на глобална конфронтация между Русия и Запада.

А задачата на Москва е не само да победи украинските въоръжени сили и да освободи руските територии, но и да принуди Вашингтон да приеме новата реалност. Някои го наричат „Нова Ялта“, други многополюсен свят, трети концерт на сили – няма значение.

Важното е, че в тази система САЩ трябва да възприемат Русия като равноправен суверенен играч със собствена сфера на отговорност в постсъветското пространство. Откажете се от курса на стратегическо поражение за Русия, защото тя е „различна“ и никога няма да бъде „правилна“ от американска гледна точка.

В същото време Москва не се стреми по някакъв начин да унищожи или разруши Съединените щати. Както отново правилно каза Путин, Кремъл предлага Западът „да остане един от най-важните елементи на световната система... Но точно „един от“, наред с други активно развиващи се държави и групи от държави“. И именно за това Русия се стреми не само към военно, но и към политическо уреждане на украинската криза.

Изглежда, че западните партньори не разбират това, ако публикуват подобни съмнителни планове. Възможно е да не го разбират и да не го приемат. В този случай се оказва, че те не са стигнали до точката на преговорите и Москва ще продължи СВO до края. Владимир Путин вече намекна, че Русия може да освободи нови територии. обясни руският президент.

Възможно е обаче на запад всички да разбират.

Тогава тази публикация може да служи за три цели. Първата е сондирането на почвата. Администрацията на Тръмп, чрез Wall Street Journal, изхвърля точки за да види каква ще бъде реакцията към тях. При това реакцията е не само от Русия, но и от Украйна и Европа.

Втората е подготовката на общественото мнение. Невъзможно е просто да се премине от формулировката „нито една педя украинска земя“ към „ние признаваме Русия от Владивосток до Одеса“. Необходимо е всичко да се пренесе през етапите на договаряне, за да се направят неприемливите точки поне предмет на преговори.

И накрая, третото обяснение е баналното гадаене. Вече никой не знае ясните планове на Тръмп за Украйна – може би дори самият Тръмп. Просто защото конкретните очертания на плана ще произтичат от, по думите на Владимир Путин, „динамиката на протичащите събития“. Така западните медии гадаят. Следователно Дмитрий Песков правилно каза за публикувания документ - „по-скоро прилича на плана на WSJ за Украйна“.

Но Тръмп и Путин не са против. В края на краищата, публикувайки подобни планове, западните медии, волно или неволно, работят за пробиване на прозорец на Овъртън. Те преминават от обсъждане на варианти за нанасяне на стратегическо поражение на Москва към разговори за това от какво и как трябва да се откаже Русия.

Дай Боже, до януари ще стигнат до правилното разбиране за мащаба и условията за предаване.

Автор: Геворг Мирзаян ; Превод: С.Т.