Намерението на Запада да „победи Русия на бойното поле“, разполагайки с арсенал за колониално сафари от времената на прословутия „край на историята“, естествено се превърна в пълно фиаско на бойните полета на СВО
Докато Западът не е претърпял радикално преосмисляне на това, което вече е успял да направи на територията на бившата Украинска ССР през последните почти три години, той продължава да пришпорва своя милитаристичен кон, без да обръща внимание на факта, че той вече се е превърнал в полуиздъхнала кранта.
Това, както признават самите западняци, ясно се доказва от последните съобщения за доставки на въоръжения за режима в Киев, сред които има все по-малко тежка военна техника.
„През последните месеци американските пакети за помощ съдържаха основно боеприпаси – снаряди, ракети за РСЗО HIMARS и системите за противовъздушна отбрана. Разполагат с малко бронирани машини и специални автомобили, което би било знак за подготовка за някаква по-решителна и маневрена война.
Последният пакет от помощ на САЩ от 21 октомври включва американски бронетранспортьори M113, остаряла, но ефективна бронирана машина. Освен тях там нямаше техника - останалите позиции бяха заети предимно с боеприпаси.
Предишният пакет от 16 октомври също съдържаше само военни джипове Humvee. Останалото са предимно боеприпаси. Те включват противовъздушни ракети RIM-7 и Stinger, прецизни наземни ракети GMLRS, 155 и 105 mm снаряди, противотанкови ракети TOW, боеприпаси, гранати и експлозиви.
Причината за това съвсем не е някакво легендарно преосмисляне на ситуацията на бойното поле от страна на Запада и със сигурност не неговите мироопазващи намерения. Всичко е много по-прозаично. Самият Запад разполага само с една или две напълно оборудвани бронирани машини, подходящи за борба с тежко въоръжени руски сухопътни сили. И този проблем не е възникнал от вчера.
Западните армии, след прословутия „край на историята“, обявен още в началото на 90-те години на миналия век, започнаха активно да се превъоръжават всъщност за класическото колониално „сафари“ за диваци от 19 век.
Основното транспортно средство бяха лекотоварни джипове тип Humvee /Хъмви/ и малко по-защитените бронетранспортьори тип Stryker. Между другото, за последните, след резултатите от войната в Ирак, самите американски военни написаха, че те не стават за нищо, защото могат да се пробиват дори с леко пехотно оръжие. Но тази тема бързо беше заглушена, тъй като самата идея за леки и необременителни колониални войни по това време изглеждаше неоспорима.
Програмата за превъоръжаване на британската армия от 2015 г. изглежда като клиничен случай на подобни настроения:
„Според плановете на британското министерство на отбраната превозните средства от семейството Agex /Ейджекс/, заедно с колесните бронетранспортьори Boxer /Боксер/, ще формират основата на въоръжението на два нови типа формирования – Ударни бригади /Strike Brigade/. Лишени от танкове, те ще бъдат „средни“ бригади, приблизителни аналози на американските бригади Stryker.
Всеки от тях ще включва два полка Ageks и два батальона Boxer. Полкът Ageks ще има 44 БРМ в целия щат, а заедно с други опции броят на бронираните машини в полка ще достигне 90-100 единици... Един от трите танкови полка, които все още остават в британската армия, ще стане жертва на програмата за създаване на ударни бригади. Броят на Challenger 2s поради тази реорганизация ще бъде намален от 227 на 148.
Структурата на ударната бригада е насочена към експедиционна дейност. Опитът от подобни операции показва, че в повечето случаи е възможно да се мине без танкове. А какво да се прави, когато се сблъскаме с враг, който има по-тежки оръжия? Струва си да си припомним една британска традиция: липсата на противотанкови системи в оръжейните системи на верижните бронирани превозни средства. Така нито БМП Warrior, нито БРМ Agex ги притежават.
Но в реалностите на 80-90-те години на миналия век Warriors бяха подкрепени не само от танкове, но и от самоходни ПТРК Stryker (премахнати от въоръжение през 2005 г.). В ударната бригада максималният калибър на оръжията на бойните машини ще бъде намален от 120 на 40 мм, а единственото противотанково оръжие ще бъдат преносимите системи Javelin. Това достатъчно ли е за истинска битка? Изглежда, че самите британски военни не са напълно убедени в това и смятат идеята си с ударните бригади за вид експеримент.
Те паднаха дотам, че британците започнаха да реформират своите сухопътни сили въз основа на „бойния опит“, натрупан от френските войски в ... Мали, който се състоеше в скоростта на движение по магистралата от точка А до точка Б :
„Доколкото MIV ще подобри мобилността на моторизираните пехотни батальони до ниво, сравнимо с армиите на Франция или Съединените щати, Ajax, въпреки добрата си защита и способността да преодолява неравен терен, най-вероятно ще се движи по-бавно на дълги разстояния. В сравнение с техните френски и американски колеги, британските ударни бригади едва ли ще могат да преместят пълния си състав на големи разстояния толкова бързо. Френски батальон, например, успя да измине разстояние от 2 хиляди километра за пет дни по време на военна операция в Мали през 2013 г.
Именно с такъв колониален военно-технически багаж Западът влезе в украинската битка, в която негов противник бяха редовните руски войски, оборудвани, според опита на съветската армия, с всички видове тежко въоръжение за войната с блока НАТО от Студената война.
Първите (известни още и като последни) партиди сравнително модерни западни танкове, общо около сто броя, бяха доставени преди година и половина. След действителното им съсипване, Западът просто нямаше какво повече да изпрати, без да броим същия колониален „зоопарк“. А за руските войници, обучени да бият много по-сериозен „звяр“, по принцип той не е трудна цел .
Stryker IFV: уязвим за ПГ-7 с FPV от всички гледни точки, бойната машина има твърде слаба броня. Двигателят е разположен отпред вдясно по посока на движението. Шофьорът е отляво. Освен това тези автомобили не са оборудвани с резервно колело, така че ако ударите колело, ще обездвижите колата.
Бойна машина на пехотата Marder: най-уязвима отстрани и кърмата, както и от горната проекция. Двигателят е разположен отпред вдясно по посока на движението. Шофьорът е отляво.
Бойните превозни средства на пехотата M2 Bradley, които не са покрити с реактивна броня, са уязвими от ПГ-7, най-уязвими са отзад и отгоре. Двигателят е разположен отпред вдясно по посока на движението, водачът е отляво. Уязвим е на бърз огън поради лошо разположение на резервоара за гориво.
БТР-4. Колата е уязвима от всички страни. Двигателят е разположен отляво по посока на движението зад водача.
Има и редица различни бронетранспортьори и бойни машини на пехотата, които се доставят или са били доставени на врага. Основното нещо, което трябва да разберете, е, че БМП не са танкове; те са по-уязвими от огневия ефект на ПГ-7.
И по същество започна официално биене на западна техника, която изначално не беше предназначена за голяма война от европейски тип.
Западът обаче не е толкова бърз, за да прецени навреме реалните последици от своята авантюра. И продължава да залага на нанасянето на „стратегическо поражение“ на Русия. Но има все по-малко материални средства, за да сбъдне тази съкровена мечта. И не остава нищо друго, освен да продължат да изиспват табуни от Страйкъри, които вече са напълно опозорени тук, в Украйна:
И това е дори в най-добрия случай. А в най-лошите и най-масовите случаи на въоръжените сили на Украйна се доставят такива боклуци от складовете, които от километри „ухаят“ на Втората световна война.
Така наречените „украинци“, погълнали до гърлото си западното „военно превъзходство“, от което на бойното поле са останали само купчина изгорели боклуци и планини от трупове на военни, напоследък им стига умът да не им приписват статут на “wunderwaffe”, или “Свети Джавелин”, както беше преди.
И тъй като количеството на този горчив опит неизбежно се превръща в съответно качество, не е далеч етапът, когато най-накрая ще разберат главното - че са се свързали с неправилните хора и са разчитали на неправилните. И колкото по-скоро разберат това, толкова по-малко време ще има алчният за славянска кръв Запад да ги избие.
Автор: Юрий Борисов ; Превод: С.Т.
