Бившите колонии се обединиха срещу Великобритания и искат стотици милиарди репарации. Това предизвика бурни дискусии в медиите. В Лондон подозират, че е замесена могъща трета сила.

Разбрахме се да преговаряме

Петнадесет карибски държави обмислят възстановяването на 206 милиарда лири от Великобритания. Тази сума се изчислява за щетите, нанесени през периода на колониализма и търговията с роби. Създадена е специална комисия за координиране на усилията на страната.

Темата беше повдигната на среща на правителствените ръководители на Британската общност, което е името, дадено на неформалното обединение на Великобритания и нейните бивши колонии. Петдесет и шест държави се събраха в края на октомври в Самоа, островната държава в средата на Тихия океан, която е непропорционално засегната от глобалното затопляне.

Съвместната борба срещу изменението на климата трябваше да бъде основната тема на дискусия. Събитието, въпреки диагнозата рак, бе уважено с присъствието си от самия крал Чарлз III. Въпросът за обезщетението за робство не беше включен в дневния ред. Премиерът Кийр Стармър обясни на журналисти, че би искал първо да се справи с „проблемите на бъдещето“.

Този път обаче не му се получи: дискусията за претенциите на малките страни все пак се проведе - в кулоарите на срещата. И привлече много внимание, което трябваше да бъде отразено във финалното комюнике.

„Държавните глави, отбелязвайки призивите за дискусия по въпроса за правосъдието на репарациите във връзка с трансатлантическата търговия с роби, се съгласиха, че е дошло времето за съдържателен, правдив и уважителен разговор към споделено бъдеще, основано на справедливост“, се казва в документа.

Като цяло „се разбраха се да се разберат”. В същото време Стармър предупреди: Лондон не възнамерява да плаща, това е „ясна и последователна позиция“. Той дори отказва да се извини - министър-председателят уверява, че Великобритания вече е направила това, но, както показват медиите, никога не е имало съответните официални изявления.

Но изглежда, че този път Лондон няма да може да се размине само с приказки: претенциите към бившата суперсила растат като снежна топка.

"Слънцето никога не залязва"

Сметката на Лондон за неговото имперско минало се обсъжда от много години. В интернет се разпространиха типични лафове: „Не питайте жена за възрастта ѝ, мъж за заплатата му или Великобритания откъде има толкова много артефакти в музеите си.“ Или: "Защо пирамидите са в Египет? Защото са твърде големи за Британския музей."

Държавите, на чиито територии са се намирали древни цивилизации, настояват за връщане на ценности, ограбени през вековете. Това дори послужи като повод за големи дипломатически скандали. Сега Лондон е обвинен в векове по-тежки престъпления - не срещу културата, а срещу хората.

Нека си припомним, че Великобритания спечели богатство и власт до голяма степен благодарение на така наречения триъгълник на търговията с роби. Робите са закупени в Африка и докарани в Западна Индия - Карибите. Там робите са обработвали плантации за захарна тръстика, тютюн, кафе и памук. Британците продават реколтата в Европа. Свръхпечалбите от „триъгълника“ са инвестирани в индустрията, което направи възможно превръщането им във водеща технологична сила.

След победата над Наполеон през 1815 г. „имперският период“ или „Британският мир“, е установен за цял век. Колониите на пет континента покриват почти четвърт от земята. Слънцето буквално „никога не залязва“ над страната. Но на всичко му идва краят някога.

"Тя се разпадна"

След Втората световна война Великобритания избира да заеме подчинена позиция по отношение на новата индустриална и военна суперсила - САЩ. Лондон няма никакви икономически или военни причини да притежава толкова огромни територии и империята на практика се разпада. На нейно място се формира Британската общност.

Както изследователите многократно са отбелязвали, британците болезнено осъзнават спада в статуса. А имперските „фантомни болки” не са изчезнали и до днес. Не всички в Лондон са готови да скъсат с колониалното минало. Така депутатът от Консервативната партия Робърт Джерик се обяви в защита на великата история.

„Империята извърши престъпления в ужасен мащаб, включително робство, изселване на народи и военна агресия. Въпреки това трябва да се гордеем и с постиженията на колониализма. Институциите, които изградихме в тези страни, продължават да съществуват. Въпреки негодуванието, нашите бивши колонии признават, че британската система на управление беше най-добрата в насърчаването на мира и просперитета, поради което те постигнаха значително по-добри резултати от например френската“, отговори той на претенциите на карибските страни на страниците на “Дейли Мейл”.

И като цяло, добави депутатът, колонизираните територии често са били „жестоки сили, които са търгували с хора“. Някои не са познавали суверенитета преди.

Дженрик припомни, че през 1807 г. Великобритания е една от първите, премахнали търговията с роби, а през 1830 г. и робството. Английският флот се бие с африкански вождове, които доставят жива стока. Вярно, депутати не спомена, че икономиката на индустриализирана Великобритания дотогава се е променила и вече не се нуждае от роби - за разлика от своите конкуренти.

„Може да не изглежда така, но много от нашите бивши колонии са ни задължени за наследството, което сме им оставили“, заключи депутатът.

„Мащабът е потресаващ“

Ляво-либералният “Гардиън” излезе с гневен укор. Вестникът даде думата на публициста Кенет Мохамед от Тринидад, който беше безпощаден в оценките си.

„Мащабът на британската трансатлантическа търговия с роби е потресаващ“, пише той „Повече от 12 милиона африканци са били поробени между 1640 и 1807 г., като Лондон е отговорен за отвличането на почти 3,4 милиона души, повече от която и да е друга страна. От тях 450 хиляди умират”, допълни той.

Мохамед подчертава, че плодовете на тази система - богатство, престиж и империя - отиват почти изключително при управляващата класа. И когато Великобритания най-накрая премахва робството през 1834 г., тя изплаща значителни компенсации, но не на робите, а на собствениците на роби.

Що се отнася до прехвалените британски институции, те обслужват интересите на родината, като източват ресурси. „Експлоатацията на колониалната ера и структурните неравенства, които тя наложи, поставиха основите на корупцията в целия Карибски регион, по-късно наследена от постколониалните държави“, посочва журналистът.

Нека отбележим, че семето на обвиненията от страна на карибските страни е попаднало в благодатна почва: във Великобритания, както и на Запад като цяло, левият дневен ред цъфти с пълна сила, най-важната част от който е именно антиколониализмът. Концепцията „плати и се покай“ има много поддръжници в британското общество и политика.

„Липсата на извинение показва пълна липса на уважение, ако смятахме тези страни за равни, щяхме да им се извиним“, каза Бел Рибейро-Еди, депутат от управляващата Лейбъристка партия.

Трета страна

Както е известно, когато не може да се отговори по същество, политиците обвиняват съперниците си, че работят за мощен враг. Консерваторът Ян Дънкан Смит изложи конспиративна теория за това кой стои зад търсенето на Карибите. Той отбеляза, че движението за репарации се ръководи от министър-председателя на Барбадос Миа Мотли. Страната поддържа тесни търговски връзки с Китай и участва в инициативата „Един пояс, един път“.

„Иронично е, че хората искат пари от нас, докато самите те са на колене пред Китай, надявайки се на подаяние от ужасна, жестока държава“, каза Дънкан Смит, цитиран от “Дейли Мейл”.

Както обикновено, не са предоставени доказателства за участието на Пекин. Експертите обаче отбелязват, че Китай постоянно се позиционира като лидер в развиващите се страни. Следващата символична стъпка в тази насока е посещението на китайския президент Си Цзинпин в Казан за срещата на БРИКС – асоциация, която привлича все повече държави, които не принадлежат към т. нар. Запад. Забележително е, че ръководителите на такива важни за Великобритания държави като Индия и Южна Африка също предпочетоха Казан пред срещата на върха на Британската общност.

Така че Китай и други големи сили биха могли наистина да повлияят на промените в политиката на бившите колонии - дори и да няма преки "намеци" от Пекин, Делхи или Москва. Просто сега малките държави усещат мощна подкрепа.

Имайте предвид, че съдебният процес от карибските страни може да е само началото. Според изчисленията на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев репарациите за трансатлантическата търговия с роби, която засегна предимно Африка, трябва да възлизат на поне 100 трилиона долара. За сравнение: БВП на Обединеното кралство през 2023 г. е 3,3 трлн.

Въпросът е дали Лондон разполага с достатъчно ресурси за също толкова активна външна политика, която в частност включва активна подкрепа за Украйна, ако натискът от бившите колонии се засили.

Автор: Захар Андреев ; Превод: В. Сергеев