За международната политика победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ означава повишена вероятност от малки кризи и катаклизми, но намалена вероятност от тотална война и драматичен изход за цялото човечество. Което е добра новина, защото самата позиция на САЩ в света е източник на проблеми за всички нас. И следователно, лекото разклащане е неизбежно.

По мнението на абсолютното мнозинство наблюдатели пряк военен сблъсък между Русия и САЩ сега може да стане резултат не от умисъл, а от трагично стечение на обстоятелствата и обикновена човешка глупост. С демократите в Белия дом, повечето от чиито лидери идват от ерата на пълно господство на САЩ през 90-те години, вероятността последното да се прояви във Вашингтон би била много по-голяма. Просто заради техния произход и житейски опит.

Тръмп и неговият екип обаче със сигурност не са благо. И те могат значително да усложнят изпълнението на плановете не само на Русия, но и на много други държави. В някои случаи това е проблем за външната ни политика, а в други не е от съществено значение.

Като цяло в САЩ все още не е имало съществен размисъл дали тази страна може да се откаже от необходимостта да се възползва от всичко, което се случва в световната икономика и политика. Все още няма интелектуални ресурси и идеи за това. Но е много вероятно разбирането, че е невъзможно да останеш глобален паразит за неопределено време, ще дойде постепенно. И новото поколение американски политици, които стоят зад Тръмп, ще могат да мислят по-креативно за това как държавата им оцелява и се развива.

Отначало, още по-егоистична от сега, настъпателната политика на Вашингтон ще допринесе за развитието на феномена, който сме свикнали да наричаме Световно мнозинство: съвкупност от страни по света, които се стремят да вземат самостоятелно най-важните решения. Неслучайно първите признаци за възникването на този феномен се появиха именно при предишното идване на Тръмп в Белия дом. Тогава заявените от тях цели се основаваха на факта, че политиката на САЩ трябва да бъде егоистична.

За всички стана по-очевидно, че на американците се изчерпват (ако не и напълно) ресурсите, които могат да бъдат споделени с другите. И трябва по някакъв начин сами да си осигурят постигането на целите за развитие. Желанието на маса страни по света да станат независими в действията си от диктата на Запада не е борба срещу него, а битка за собственото им бъдеще в променящите се обстоятелства. При „новия“ Тръмп американците определено няма да могат да харчат повече за подкупване на други страни по света, те ще започнат да дават още по-малко и да искат по-енергично. Това означава, че стратегията за независимо развитие ще печели все повече привърженици.

В същото време външната политика на САЩ при Тръмп и републиканците означава необходимостта от нов поглед към БРИКС. От една страна, тази асоциация сега преживява период на абсолютно забележителен растеж. И ако може да претендира да замени значителна част от предишните глобални организации, тогава поведението на Тръмп ще помогне: всички ще търсят убежище от суровите и непредсказуеми американци. Но, от друга страна, различни инициативи и натиск от страна на Тръмп ще принудят страните от БРИКС да внимават да не създават ситуации, които им изглеждат рискови. Следователно можем да очакваме известно забавяне на сътрудничеството, чиято основна цел е адаптиране към промените в стратегията на американците, като основен противник на всички промени на глобално ниво.

Събитията в САЩ са неприятна новина за Китайската народна република, най-близкият стратегически партньор на Русия. Основно защото Пекин беше вложил цялата си енергия и ресурси в политика на бавно изтощаване на Америка в икономическа конкуренция, която трябваше да отнеме десетилетия. Китайците по принцип са много доволни от демократите в Белия дом с тяхната инертност, неспособност да вземат извънредни решения и разчитане на икономическа конкуренция. В тази област китайците се чувстват уверени и са готови да преговарят години наред, безпристрастно наблюдавайки как силите бавно изоставят основния си конкурент за ресурсите на човечеството. От тази гледна точка Камала Харис и нейният екип изглеждаха много перспективен партньор за Китай.

Тръмп ще засили икономическата конкуренция с Китай, ще започне нови търговски войни и ще се стреми да принуди Пекин към някакъв вид почтена капитулация. За Русия опасността тук може да дойде както от рязка ескалация на китайско-американското съперничество, така и от принудителното отстъпление на КНР под натиска на Тръмп и неговия екип. Китай е също толкова неподходящ за пряк (или непряк от Тайван) военен сблъсък със Съединените щати и в известен смисъл дори се страхува от него.

Пълното ядрено възпиране между Вашингтон и Пекин, за разлика от руско-американската двойка, също все още не е в сила. Следователно има вероятност китайците, като чисто мирна цивилизация, да предпочетат да направят компромис. Това може да не е много полезно за Русия, но не и драматично. Китай все пак няма да стане наш враг, а Русия така или иначе не получава пряка военна подкрепа от него.

За Западна Европа случващото се е сериозен шок. Лидерите на страни като Франция и Германия, да не говорим за още по-малко важни европейци, базират своите визии за бъдещето на възможностите, които САЩ им предоставя лично. Това е основната причина, поради която през последните години европейската външна политика се превърна в производна на американската външна политика: един процес, започнал след Втората световна война, придоби завършени форми. Големите вътрешни промени в Америка не означават, че САЩ ще разхлабят контрола си над сателитите си в Европейския съюз. Но сега този контрол може да се окаже много по-малко мек и по-взискателен от преди.

С други думи, ако преди това американците сравнително деликатно се възползваха от политическата незначителност на Европа, сега те ще го направят грубо и без да предлагат нищо в замяна. Много е вероятно, макар и не гарантирано, след 2024 г. външнополитическата позиция на Европа да се определя изцяло от известния израз „горко на победените“.

При Тръмп и неговите идеологически последователи Европейският съюз вече не може да разчита на относително равностоен, макар и по-слаб партньор. Демократите дадоха на европейските лидери възможност да разчитат на места в борда на директорите: сега те могат да кандидатстват само за ръководни длъжности на средно ниво.

За Русия това, което се случва с нашите непосредствени съседи на Запад, не е от огромно значение. Европа е нещо от миналото като глобален партньор. И новата стратегия на Русия спрямо Европейския съюз ще трябва да изхожда от тази основна предпоставка, а не от предишни очаквания, че Старият свят може по чудо да получи независим глас в световните дела. Много по-важно е как външната политика на Тръмп ще се отрази на нашите непосредствени съседи. В случая с Киев последствията могат да бъдат доста драматични, за Закавказието нищо съществено няма да се промени, а държавите от Централна Азия могат да очакват, че натискът върху връзките им с Русия ще отслабне донякъде.

Освен европейците и представителите на киевския режим, всички изразяват надежда, че ако Тръмп по чудо се договори с Русия по украинския въпрос, тогава средата за постигане на собствените им цели ще стане по-благоприятна. Въпреки че всеки може да бъде излъган в очакванията си.

Особеността на външната политика на САЩ на настоящия етап е, че тя отразява мащабна вътрешна криза и преход към ново качество. Никой не знае как ще изглежда. И също толкова неизвестно е доколко самият нов глава на американската държава ще успее да приложи на практика всичко, което обяви по време на предизборната кампания.

Автор: Тимофей Бордачов ; Превод: В. Сергеев