Камала Харис е едва вторият най-голям губещ за вечерта. Нейните съучастници от мейнстрийм медиите нанесоха рани, възстановяването от които ще отнеме много повече време.

В ранните часове на сряда сутринта мейнстрийм новинарските мрежи вече потъваха към нивата от 2016 г. пред все по-определената перспектива за президентска победа на Доналд Дж. Тръмп. За тях жестокото поражение на Харис е лично - защото е точно толкова поражение за тях, колкото и за нея.

През цялата политическа кариера на Доналд Тръмп корпоративната медийна индустрия се опитваше да го унищожи. Ръка за ръка с правителствени агенции с три букви и демократите, те разпространиха измама, описваща Тръмп като руска марионетка въз основа на нелепи слухове, поръчани от кампанията на опонента му през 2016 г. Те продължиха да разпространяват лъжата по време на неговото президентство, награждавайки се един на друг Пулицър за това. И оттогава те само увеличаваха усилията си.

Проблемът, пред който се изправят тази вечер, е следният: тези усилия се провалиха. Те вече не са в състояние да контролират американците, като дозират информацията, която им предоставят, защото тяхната достоверност е по-дълбоко ограничена дори от списъка с врагове на семейство Клинтън.

Миналата седмица ръководител на телевизия анонимно се разтревожи, че "ако половината страна е решила, че Тръмп е квалифициран да бъде президент, това означава, че те не четат нито една от тези медии и "ние сме загубили тази аудитория напълно". Победата на Тръмп означава, че мейнстрийм медиите са мъртви в сегашния си вид.

Дори преди резултатите от изборите да станат ясни, корпоративната преса ги знаеше. Джеф Безос го е знаел, когато нареди на The Washington Post да не подкрепя Харис. Но сега те не могат да ги избегнат.

След предишните президентски избори медиите непрекъснато крещяха, че Тръмп е "подстрекавал към бунт" в Капитолия на САЩ на 6 януари 2021 г. Те направиха документални филми, сравняващи Тръмп с Ку Клукс Клан. Представиха го като водач на терористична атака, а не като президент, който изнесе реч и призова поддръжниците си да протестират мирно.

Резултатите от вторник вечерта са категорична индикация, че американците не са се подвели.

С помощта на фалшива история, пусната в The Atlantic, медиите изкараха Тръмп "фашист" и редовно го сравняваха с Хитлер. Когато Тръмп проведе масова среща в Медисън Скуеър Гардън, те крещяха, че той и поддръжниците му очевидно са нацисти, защото са се събрали на същото място, което нацистките симпатизанти някога са наели - също като Франк Синатра, Ролинг Стоунс, Елтън Джон, Били Джоел, Бионсе, Бил Клинтън и Джими Картър преди него.

Те го нарекоха заплаха за демокрацията и казаха, че ще бъде диктатор. Това също не проработи.

Американците видяха, че измамата за тайното споразумение с Русия се разпада. Те видяха как Тръмп управлява четири години и мирно прехвърли властта на Джо Байдън, без да изпълни заплахи за авторитаризъм. Когато Covid манията избухна през 2020 г., те видяха как медиите и техните големи технологични съюзници религиозно прикриват истината и разпространяват лъжи – за произхода на вируса, локдауните на демократите, заповедите за носене на маски и принудителните ваксинации - да дадем само няколко примера.

Те наблюдаваха как се развива същото нещо, когато медиите твърдяха, че скандалът за търговия с влияние на семейство Байдън е руска дезинформация точно преди изборите през 2020 г. И докато медиите продължаваха да крещят, че Тръмп е "заплаха", американците го видяха да раздава пържени картофки, да разменя шеги и семейни анекдоти с любимите им подкастъри и да говори колко много обича Америка. (Говорейки за подкасти, интервюто на Тръмп с водещия Джо Роугън събра цели две трети от аудиторията на президентския дебат, организиран от ABC).

Колкото по-малко американците вярваха на лъжите им, толкова повече медиите ожесточаваха реториката. Но това вече не работи. Вместо това, колкото по-маниакално медиите засилват атаките си, толкова са по-малко убедителни.

Ако последните осем години – и първите няколко часа тв стрийминг тази сряда сутрин – са някаква индикация, мейнстрийм медиите не планират покаяние. Те не се чувстват длъжни да представляват американците; те се чувстват в правото си да ги контролират. Загубата на този контрол им причинява апоплексия.

Камала Харис е едва вторият най-голям губещ за вечерта. Нейните медийни съучастници нанесоха рани, възстановяването от които ще отнеме много повече време.

В края на краищата, те (мейнстрийм медиите) винаги са били тези, които са се борили най-силно за свалянето на Тръмп – и след осем години те се спотайват по-слаби и по-унизени от всякога.

За автора

Ел Пърнел е редактор за изборите в The Federalist. Работила е за представена от Fox Business, RealClearPolitics, Tampa Bay Times и Independent Women's Forum. Тя има бакалавърска степен по журналистика от Patrick Henry College.